Точно преди 40 години четвърти реактор на АЕЦ "Владимир Илич Ленин" в Чернобил експлодира и освобождава радиация, простираща се на 100 хиляди кв. км. Близо 68 хиляди души в радиус от 30 км са евакуирани, а 134 от 287 хоспитализирани работници показват симптоми на лъчева болест. Макар преките жертви да са между 30 и 50 човека, засегнатите в дългосрочен план са милиони - не само здравословно, но и икономически.
В поредица от научни разработки Джонатан Самет - директор на Института за глобално здраве към Южнокалифорнийския университет, изследва финансовите разходи, причинени от бедствието. Според последния му доклад (от 2016 година), публикуван на сайта на университета, те възлизат на 700 милиарда долара.
Най-очевидните включват материалната база, както и обезопасяването ѝ (построяването на "бетонен саркофаг"), евакуацията на жителите на Припят и изграждането на напълно нов град - Славутич. В загубите влизат и социалните разходи като финансови помощи за пострадалите и осигуряване на безплатни медицински грижи.
Източник: Green Facts
Дългосрочните ефекти са най-вече здравословни. "Здравето представлява най-голямата част от косвените разходи. Те значително надвишават пряко свързаните с централата, защото тази цена обхваща цял живот и евентуално достига дори до следващото поколение", обяснява професор Самет.
Към 2005 г. сред засегнатото население са регистрирани 6000 случая на рак на щитовидната жлеза в детска възраст, като се смята, че голяма част от тях са в резултат на инцидента. Дългосрочните здравословни проблеми водят до възпрепятстване на работния процес и изхвърляне от пазара на труда.
"Невропсихологичните ефекти, като депресията, са сред най-разпространените и скъпи дългосрочни последици", обяснява още професор Самет.
Според ООН се наблюдава интересен парадокс - хората, които са останали в селата и тези, които са се завърнали по домовете си въпреки ограниченията, са се справили по-добре психологически с последиците от аварията, отколкото преселените в по-малко засегнати райони.
Не само градът остава необитаем, но и земеделските земи, горите (включително дървесината) и фабриките около него стават неизползваеми. Това води до висока безработица и задълбочава разликата във възнагражденията.
"Основният източник на доходи преди аварията е било селското стопанство, както под формата на големи колективни стопанства (в съветския период), които са осигурявали заплати и много социални помощи, така и малки индивидуални парцели, които са били обработвани за битово потребление и местна продажба", се посочва в статия на Форума на ООН за Чернобил.
Източник: iStock
Това има силно въздействие върху пазара на хранителни продукти и съответно - цената им. Осигуряването на "чиста храна" (без ефект от радиация) е възможно при използването на специални торове и добавки, които също представляват разход.
Въпреки това обаче, някои потребители отказват да консумират продукти от тези региони, което допълнително затруднява местните производители. Научната работа, свързана с изследванията и мониторинга, също струва скъпо.
Преселването на населението пък води до друг проблем за местната икономика - липсата на млада и квалифицирана работна ръка. Недостигът на чуждестранни инвестиции в региона пък елиминира предприемачеството.
С днешна дата осигуряването на алтернативни източници на енергия и изграждането на нужната инфраструктура представляват значителен разход. Според доклада на ООН изгарянето на местна дървесина представлява риск, в резултат на което на много села е осигурен достъп до газ за отопление и готвене. Това включва изграждане на близо 9000 километра газопроводи в Украйна, Русия и Беларус през първите 15 години след аварията.
Източник: iStock
Здравословните и финансовите последици от Чернобил обхващат не само територията на страните от СССР, но и скандинавските им съседки, какро и други страни, включително България.
Според голяма част от експертите сам по себе си периодът е белязан от важни за икономиката събития и проблеми - разпадането на СССР, висока инфлация, въвеждането на пазарна икономика и нестабилни валутни курсове. Така регионът е бил изправен пред значително по-голям риск от бедност по-това време.
"Със задълбочаването на икономическата криза през 90-те години на миналия век, регистрацията като жертва на Чернобил се превърна за мнозина в единствения начин за доходи и за жизненоважни аспекти на здравното осигуряване, включително лекарства. Според украински данни броят на хората, определени като трайно инвалиди от аварията в Чернобил (и техните деца), се е увеличил от 200 през 1991 г. на 64 500 през 1997 г. и 91 219 през 2001 г."
Според статия на Форума на ООН за Чернобил от 2006 година по това време Украйна продължава да отделя между 5 и 7% за справяне с последиците. Общите разходи на Беларус между 1991 и 2003 г. пък са над 13 милиарда щатски долара, а социални помощи се изплащат на 7 милиона получатели.
Ако се върнем в края на 80-те, гигантските разходи по ликвидацията на последиците от аварията се смятат за един от причнителите на окончателния икономически колапс на Съветския съюз.
Тази равносметка показва, че подобен тип бедствия имат дългосрочен негативен ефект не само върху здравословното състояние на населението, но и върху икономиката. Макар докладите на учените да обхващат широк спектър от щети, част от разходите остават извън измерените показатели, което предполага надвишаване на изчислените стотици милиарди долари.
USD
CHF
EUR
GBP
