„Погват съдии за палати в чужбина", информира „Монитор"
Прокуратурата започва проверка колко български магистрати притежават имоти в чужбина, на каква стойност са те и по какъв начин са придобити. Това научи „Монитор" от източници в съдебната власт. Поводът са сигнали, че освен с терени в Приморско хора от съдебната власт са се сдобили и с луксозни имоти в чужбина. Първата дестинация, която ще бъде проверена, е съседна Гърция. Освен това разследващите ще се поинтересуват и от вилите на магистратите в Испания и Италия.

Досега разследването на подобни афери е било много трудно, тъй като информацията за подобни схеми се подавала анонимно, обясниха запознати.

Освен това информациите били много лаконични и непълни. „Получавали сме сигнал за това, че в чужбина съдии притежават луксозни къщи. Без обаче да се посочва конкретика. Нито се споменава кои са тези съдии, нито къде се намират тези къщи - в коя страна, кой град", разказаха пред „Монитор" източници от съдебната власт. След разплитането на аферата „Приморско" обаче служителите на Темида почнали да се топят един другиго и така се стигнало и до данни за чуждестранните имоти на магистратите. „Готови сме да проверим всеки сигнал, който съдържа достатъчно информация. Ако след проверката се установи, че с действията си конкретни магистрати са уронили престижа на съдебната власт, ще се образуват и дисциплинарни производства. Но за да се стигне до това, някой трябва да подаде конкретен сигнал, по който да работим", обясни за „Монитор" шефът на Етичната комисия на Висшия съдебен съвет Цони Цонев. Вече няколко от съдебните шефове намекнаха, че родните магистрати са се оборудвали с имоти в чужбина. Бившият министър на правосъдието Антон Станков обясни, че собственост на Черноморието имат „дребните риби" в съдебната система, докато едрите притежават имоти в Гърция и в различни европейски курорти.„Бих казал, че на Черноморското крайбрежие е цаца, а едрата риба наистина е на Беломорието. Има многобройни данни, обаче те не могат да бъдат проверени с наличния ресурс. Аз не бих се ограничил само за Гърция, а бих потърсил имоти и сметки в други курортни държави, навсякъде, където се пътува свободно с лична карта, навсякъде в ЕС", обясни Станков.
Още от статията на „Монитор"

„Първанов употреби Ботев в битката срещу кабинета", съобщава от първата си страница „Сега"
Президентът Георги Първанов употреби честването на 2 юни за разчистване на политически сметки с управляващите. За критиките той си послужи ловко с публицистиката на Ботев по време на зарята във Враца. С прецизно подбрани цитати от творчеството на поета Първанов целенасочено внуши известна аналогия между деспотизма на турския султан и днешната власт в България. И за да не бъде разбран погрешно, направи специални ремарки в словото си.

В иносказателен стил държавният глава упрекна управляващите за посегателство срещу свободната мисъл, калпаво законотворчество и дори за високия дефицит. Язвителен се показа и спрямо медиите. За пръв път, откакто е президент, Първанов си позволява да употреби национално честване за политически препирни. Учудващо, това не предизвика никаква реакция от политическите сили, които подминаха думите му с мълчание.

Скрит зад думите на поета, президентът запита: "В състояние ли е което и да е правителство да ограничи мисълта и да й тури деспотическа юзда? Цели милиони исторически факти доказват, че колкото една мисъл се преследва повече, толкова тя се и разпространява по-лесно и по-бързо". Президентът подчерта и сарказма на Ботев спрямо правителствените закони, "които се пишат и издават не в полза на управляемите, а за мода или да не седиме празни и да се занимаваме барем с що-годе".

През публицистиката на Ботев направи аналогия между властта на султана и днешното управление. За нуждите на политическата борба Първанов си послужи с цитат от Ботев за финансовите проблеми от 1875 г.: "За да успокоят своите кредитори тия (тоест министрите на султана - бел. Георги Първанов) се не забавиха да обнародват в тукашните вестници своите фалшиви икономии и да покажат източниците, с които ще да покрият тазгодишния "нищожен" дефицит".

И към медиите Първанов отправи своето "ботевско" послание: "Хвалете, не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат гюмрюк, (тоест мито - бел. Г.П.), нито бедел-парасъ".

И за да разсее всяко двусмислие, държавният глава поясни, че тоя огън е насочен към онези "...пигмеи, които са се покачили на необозрими кокили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата и пеят баладични песни. Но не за да събудят народа, а да се чуят и порадват на гласа си". Като добави, че и днес, 134 години по-късно, има политици, чиято изява се свежда до това да се порадват на гласа си.
Още от статията на „Сега"

„Надуват сметките, вдигат си заплатите", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Парното ни поскъпва заради по-високи заплати в "Топлофикация", научи "Стандарт". Между 8 и 35% повече да плащаме за топлия душ от 1 юли, искат дружествата. Но увеличението не е заради новите цени на газа, а заради раздути разходи за възнаграждения и ремонти на тръбите, съобщиха източници от държавния регулатор. Според тях топлофикациите са поискали вдигане на тарифите с оправдание, че поправките по мрежата ще им излязат по-скъпо. Освен шоковия скок от юли парното ни готви и шамар наесен. Тогава ни чака поредно поскъпване на газа. Ако комисията не озапти мераците на топлофикациите, ще имаме прецедент - парното ще е по-скъпо от тока. Тогава хората масово ще минат на бойлери и печки, което пък ще доведе до ежедневни аварии по мрежата посред зима.
Още по темата от „Стандарт"

„Несъбираемите фирмени заеми са се увеличили двойно", информира от първата си страница „Дневник"
Фирмените заеми, които банките считат за несъбираеми, са се увеличили двойно през първите четири месеца в сравнение със същия период на миналата година. Това показват данните на БНБ за направените разходи за обезценки - 239.6 млн. лв., от януари до края на април 2010 г.

Година по-рано те са били 116.9 млн. лв. Общият размер на обезценките по фирмените кредити достига 1.2 млрд. лв. "Това е най-директният измерител на икономиката", "обезценките и необслужваните заеми са пряка функция от икономическата ситуация" - с тези думи банкери коментираха цифрите. Според тях те са реален резултат, от една страна, от икономическата криза, но, от друга, и от зачестилото явление "фиктивни фалити".

Още в края на миналата година Асоциацията на банките в България (АББ) поиска промени в Търговския закон с цел по-ефективно събиране на вземанията от длъжниците, но и досега няма сериозно движение по предложенията.

Пред "Дневник" банкери, пожелали анонимност, вчера коментираха, че ако не се вземат мерки, може да се стигне и до увеличение на лихвите заради включването и на този риск в цената на кредита.
Фалити - реални и фиктивни
От началото на годината се запазва стабилният ръст на фалитите на фирми, който се оформи през първата половина на 2009 г. През миналата година корпоративните фалити скочиха с 30% в сравнение с 2008-а според данните на Агенцията по вписванията.

За петте месеца на тази година обявените в несъстоятелност фирми са 156, а откритите производства за фалит са 187. За цялата минала година бройките бяха съответно 333 и 360.
Още от статията на „Дневник"

„Инвеститорите губят интерес към Централна и Източна Европа", съобщава от първата си страница „Класа", като се позовава на проучването на Ernst&Young
Инвеститорите губят интерес към региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и пренасочват капиталовложенията си към развитите икономики на запад. Това показват данните от осмото издание на проучването на Ernst&Young European attractiveness Survey 2010, публикувано вчера. В него се анализират както данните за броя на инвестиционните проекти през 2009 година, така и инвестиционните перспективи. За целта е направено и допитване до над 800 бизнес ръководители за техните бъдещи планове.

Китай отново е на първата позиция като топдестинация за правене на бизнес с 39% атрактивност сред инвеститорите, Западна Европа остава с 38%, след тях е ЦИЕ.

Опасенията на мениджърите към бизнес средата в ЦИЕ обаче смъкват рейтинга на региона от 42% през 2008 г. на 24% през 2010 г. Следват Индия и Северна Америка с по 22% всяка. И докато рейтингът на региона, в който е и България, се срива, този на западната част от Стара Европа успява да добави 5% от 2008 г. до 2010 г. Ентусиазмът към САЩ остава почти непроменен, този към Бразилия се увеличава с 2% до 12 на сто. Подобен е резултатът и на Русия - от 21% през 2008 г. рейтингът й е 14% т.г.

Добрата новина е, че в дългосрочен план инвеститорите продължават да посочват ЦИЕ като приоритет. Регионът се възприема като третата най-атрактивна дестинация за следващите 3 години (59%) след Китай (66%) и Индия (61%).

Въпреки задълбочената рецесия като цяло Европа остава на пазара на преки чуждестранни инвестиции, осигурявайки 3303 инвестиционни проекта. Това е с 11% по-малко от 2008 г., когато са реализирани 3718 проекта. Потокът на капиталовложения към Стария свят намалява с повече от една трета (36%), докато тенденцията от последните три години за спад в създаването на нови работни места се засилва. През миналата година те намаляват с нови 16% до 124 923. Големите европейски икономики се справят сравнително добре по отношение на способността да привличат инвестиции. За лидера сред дестинациите - Англия, проектите намаляват само с 1% до 678, или 21% от пазара на ПЧИ през 2009 г. Франция и Германия остават втори и трети с 529 проекта (16%) и 418 проекта (13%).

Съществуват и други печеливши по отношение на привлечени инвестиционни намерения. Русия, Украйна, обратно на тенденцията за съседните им страни от Източна Европа, достигат до двуцифрен растеж на броя на привлечени проекти.
Още от статията на „Класа" и Още по темата от „Класа"

„В България и доход от 65 лева може да е много", е заглавието на анализа на Дина Христова в „Сега"
65 лева. Кога за последно успяхте да изкарате един месец с толкова пари? Според Министерския съвет 65 лв. трябва да ви стигнат да оцелеете физически в продължение на 30 или 31 дни. Според Световната банка пък крайно бедни са хората, които живеят с по-малко от 2.5 долара на ден (някъде около 117 лв. на месец по днешен курс). За целите на социалното подпомагане държавата използва гарантирания минимален доход от 65 лв. Но за целите на красивите фрази и статистиката слага летва за бедност, която е значително по-висока - 211 лв. за 2010 г. Изобщо критерии за бедност колкото щеш, но често тези, които ги измислят, никога не са живели дори на минимална заплата.

В България бедността не подбира професии и обществени групи. Около 162 000 българи работят за минимална заплата от 240 лв., или чисто 189.86 лв. след приспадането на данъците и осигуровките. Към 1 млн. пенсионери вземат пенсии до 200 лв. Казано по друг начин, тези българи живеят под прага на бедността. Това е, кажи-речи, 1/4 от населението. Тази печална статистика не отразява онези работещи бедни, които се блъскат за по 270 лв. заплата, защото и техният доход след приспадане на задълженията към хазната е някъде около 211 лв. Няма ги и децата, които също разчитат на парите на ниско платените си родители. И още над 360 000 безработни, 2/3 от които нямат право на обезщетения за безработни.

Линията на бедност е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. Тя трябва да гарантира задоволяването на минимални жизнени потребности. Трябва да покрива паричната равностойност на фактически реализиран разход за потребление на хранителни стоки, които обезпечават препоръчителните норми за дневен прием на храна от 2700 килокалории. Това пише в прессъобщението, в което от МС обявиха колко пари трябват за физическото оцеляване на българите през тази година.
Още от статията на „Сега"

„Половината от чуждите туристи идват заради природата", съобщава „Монитор", като се позовава на мащабно проучване за нагласите на чуждите посетители в страната ни през летния сезон за миналата година
Около половината от чуждите туристи пристигат у нас заради красивата природа, сочи мащабно проучване за нагласите на чуждите посетители в страната ни през летния сезон за миналата година. Горе-долу толкова са и гостите, които се осланят за избора си на туроператорска агенция. За чужденците от най-голяма важност е гарантираното спокойствие, на второ място е отличната и вкусна кухня и на трето - доброто обслужване. Според родните туроператори и хотелиери този модел на избор се запазва и за настъпващия летен сезон.

Когато чуждите туристи получат оферти за отсядане в семейни хотели и селски къщи, те ги предпочитат пред настаняването на популярни и шумни места, коментират експерти.

Чужденците се жалват най-много от шума в големите курорти. Поетият ангажимент от някои общини  музикалната какофония да спира в 23 или 24 часа продължава да дразни по-възрастните гости и тези с малки деца. Липсата на хубава гледка е другото разочарование на гостите.

Интересното за нагласите на чуждите туристи е, че като добро обслужване те приемат на първо място личното отношение с усмивка и отдават много по-малко значение на екстрите, които се предлагат в мястото за настаняване. Гостите очакват от хотелския персонал да бъдат упътени до изгодни места за пазаруване или за разходка. Затова от туристическия бранш акцентират на необходимостта и малките хотели да са подготвили своите рецепционисти и служители да играят и ролята на консиерж, който обяснява възможности за забавление и отдих в конкретния район.
Още от статията на „Монитор"

„Хляб по 45 ст. подпали война", съобщава „Стандарт"
Евтини самуни по 45 ст. са на път да подпалят нова хлебна война. Бойното поле този път е Стара Загора. В началото на седмицата една от фурните в града намали за втори път от началото на годината цената на най-масовия хляб "Добруджа" с 20 ст. Сега самунът се продава за 45 ст. Не закъсня и реакцията на конкуренцията. Друг основен хлебопроизводител на старозагорския пазар от вчера пусна хляба "Добруджа" на същата цена. Той обаче удря потребителите в кантара, защото ниската цена е за сметка на грамажа. Самунът за 45 ст. вече не е 700, а 500 г.

От регионалния съюз на хлебарите и сладкарите са категорични, че реалната цена на хляба е 0,80-1 лв.

Някои от производителите дори били готови да сезират Комисията за защита на конкуренцията за този нелоялен дъмпинг. От съюза на потребителите били готови да проверят дали и други фирми заедно с намаляването на цената тихомълком не намаляват и грамажа на насъщния.
Още от статията на „Стандарт"

„Скандални разрешителни разклатиха стола на шефа на строителния надзор", информира „Сега"
Дни след като еколози обвиниха шефа на строителния контрол Иван Симидчиев за няколко скандала с издадени разрешения за строителство в защитени зони строителният министър Росен Плевнелиев обяви, че започва проверка. "Получихме различни сигнали срещу шефа на Дирекцията за национален строителен контрол Иван Симидчиев, които трябва да изясним", обяви министърът след заседанието на кабинета.

Отворено писмо на Коалиция "За да остане природа в България" отпреди дни твърди, че Симидчиев до последно не е издавал разрешение да се разруши незаконният ваканционен комплекс "Златна перла" в Природен парк "Странджа". В момента Брюксел води наказателна процедура срещу страната ни заради този строеж, а също и заради новия общ устройствен план на Царево, който включва пълно застрояване на крайбрежието на природния парк, въпреки че то попада в НАТУРА 2000.

Еколозите твърдят, че разполагат с официални документи, от които става ясно, че през декември 2009 г. Иван Симидчиев е разрешил ползването на кабинковия лифт в курорта "Бодрост-Картала" в Рила въпреки предупреждението на екоминистър Нона Караджова, че съоръжението е построено без ОВОС и в нарушение на 3 закона. Инвеститор на лифта е "Прима инвест БГ", смесено дружество на благоевградския бизнесмен Илия Ризов и община Благоевград.
Още от статията на „Сега"

„Танов на мушка заради колега от Русе", разкрива „Стандарт"
Намалелите приходи в оголената ни хазна провокират постоянно напрежение в държавата. Факт е, че събраните налози от цигари за май са с 45% по-малко в сравнение със същия месец на 2009 г. Кой е виновен за процъфтяването на контрабандата - митниците, които не могат да се справят с нея, кабинетът, който вдигна рязко акцизите, или шефовете на "Булгартабак", които позволяват да паднат продажбите?

Горещият картоф отново бе подхвърлен към шефа на Агенция "Митници" Ваньо Танов. Слухове за смяната му витаят от няколко месеца насам. Новината, че във вторник генералът е бил 4 часа на разпит при антимафиотите заради корупционни схеми, повдигна куп въпроси. Като свидетел или като разследван е отговарял митничар номер 1? Опъва ли Танов чадър над контрабандата, защото лично участва в нея? Или атаките срещу него са провокирани от недоволни служители, които реформата изтика извън системата? А може би Танов e настъпил интереси на по-високо ниво и затова е неудобен?

Самият Танов твърди, че е разпитван като свидетел за уволнени служители. Три бивши митничарки не успели да се уредят с нова служба в Югозападна митница заради психотест. На него те били уличени в лъжа, затова комисията ги отрязала. По същата причина - "висока степен на лъжа", е спрян и четвърти кандидат за митническа униформа.

Според антимафиоти обаче Танов е разпитван заради показания на служител от "Пътни такси", който заявил, че шеф на смяна от Калотина го натискал да заделя пари от собственоръчно изкараните си подкупи за висши началници в Агенция "Митници".

Шеф на митническа смяна на ГКПП-Калотина с малко име Сергей е човекът, който карал подчинените си да събират пари за висши началници. Това станало ясно от разпитите на задържан при операция "Далаверата" служител на "Пътни такси и разрешителни", научи "Стандарт". Според него средствата от черната каса отивали директно във висшето ръководство на Агенция "Митници".

Съпругата на Сергей работела като секретарка в парламентарната комисия по здравеопазване. Той пък се хвалел пред колеги, че е назначен лично от премиера Борисов.

Разкритието било направено от антимафиотите по време на разпити на петима, задържани в полицейската операция. Служителят от "Пътни такси" бил закопчан заедно с 4 колежки.
Още от статията на „Стандарт"

„Опасваме София с алеи за велосипедисти", казва в интервю за „Монитор" Петър Диков, главен архитект на столицата
Арх. Диков, миналата седмица общинският съвет пусна конкурсите за външна реклама в столицата. Как ще изглеждат новите билбордове и по каква схема ще бъдат разполагани те?
- Новите билбордове ще бъдат направени по модел на проектите победители в конкурса за типови проекти, който приключи в края на март. Те могат да се видят на сайта на направление „Архитектура и градоустройство", където са и схемите за разполагане на рекламните елементи. Възможно е схемите да претърпят малко корекции след съгласуването с КАТ и „Софийска вода".

Очаква се да бъдат премахнати билбордовете от идеалния център. Кога ще се случи това?
- Работим по въпроса. Аз искам масираното премахване да започне в момента, в който имаме стартиран конкурс, тъй като новата схема за разположение на рекламните елементи в конкурса ще бъде нашия ориентир, по който да премахнем всичко останало. Освен това в стремежа си да работим абсолютно прозрачно и открито започваме да разработваме една информационна система за преместваемите обекти и рекламите.

Какво ще представлява тя?
- В нея на графика ще бъдат качени абсолютно всички рекламни елементи и временни обекти, които са на територията на Столична община. Идеята е да свържем тази система със системите на районните администрации, на финансовия отдел, който има задължение да събира таксите, както и със системата на данъчните. Така че всички, които имат отношение към тези елементи, да са наясно кое е законно и кое - не, кой има сключен договор за наем и на каква цена. Така ще бъде по-прозрачна цялата система, тъй като в момента в нея се крие много грозота, която всички виждаме; второ, се крие много далавера, която не всички я виждат, но доста хора я знаят и трето - в тази система е крайно време да се въведе ред. Това едва ли ще можем да го направим в рамките на тази година, но това ще бъде посоката, по която ще работим. Както сега работим по устройствените планове с цел да покрием цяла София с устройствени планове и хората да знаят какво се случва, къде и защо се случва и дали то е законно. По същия начин работим и с тези елементи на градско обзавеждане.

По устройствени планове на кои квартали работите сега?
- През последните две години се извърши доста работа и в момента вървят плановете на „Дружба" във всичките и части, на „Мусагеница", който събуди много емоции от страна на гражданите; на Студентския град, на „Обеля" във всичките й части. Освен това имаме избрани изпълнители за планове на 10-те микрорайона на „Люлин", на „Белите брези"; възлагаме на изпълнители да изработят планове на две части от центъра; в късна есен ще обявим конкурси и за останалите. На сайта ни вече са качени доста планове. Целта ни е голяма част от територията на София да бъде обзаведена с цялостни планове.
Още от интервюто на „Монитор"

„Бихме предложили премахването на плоския данък", предупреждава в интервю за „Класа" Волен Сидеров, лидер на "Атака"
- Г-н Сидеров, какви са предложенията на „Атака" за нова икономическа стратегия на страната? Казвате, че до момента се работи „на парче", какви конкретни промени за стимулиране на реалната икономика предлагате?

- Предложението, което направих за изработване на нова икономическа стратегия, е резултат от моята загриженост, че в България все още не се мисли стратегически, визионерски за икономиката. Имаме изказвания на „парче" по отделни злободневни въпроси, но нямаме изградена визия какво правим със страната в следващите 20 г., както се работи във всички развити държави. Това е необходимо, защото в развития свят, от който ние вече сме част, се работи върху преосмисляне на икономическата философия. След 1981 г. в западния свят беше наложено едно разбиране за свръхлиберална икономика, липса на държавна регулация на финансовите пазари и икономиката изобщо. След това обаче започна да се надува един финансов балон, който всъщност доведе до кризата. Това в момента се установява от всички големи икономисти на западния свят. Нобелови лауреати като Джоузеф Стиглиц, както и известният на всеки студент по икономика автор Пол Самюелсън, написаха програмни статии, които казват, че кризата беше причинена от липса на регулация. Необходима е регулация, силна държавна намеса за овладяване на финансовата криза. Те намират, че има общи моменти между Голямата депресия и сегашната криза.

До каква степен държавата трябва да се намесва в икономиката конкретно в България? Какви са предложенията на „Атака"?
- Тук говорим по принцип. Още чувам теоретици- икономисти от „Отворено общество" или организации, свързани с нея, които продължават да пеят същата песен - по-малко държава, пазарът щял да се регулира. Доказано е, че пазарът не може да се саморегулира. Статистиката сочи, че през последните 25 години е имало 122 икономически кризи. Различни по мащаб, локални и т.н. Всички те са били овладявани с регулация и държавна намеса. Каква точно да бъде тя - има умни глави икономисти, юристи, надявам се, че ГЕРБ разчита на такива, които да седнат и да оформят стратегия, която да направи така, че държавата хем да се намесва, хем това да не бъде промяна на пазарната икономика. Не говорим за връщане на социализма или тоталитарния тип държава. Говорим за дозирано държавно регулиране, което да внесе баланс. Това вече се случва в редица държави от Западна Европа като Германия например, защото техните лидери след обсъждания стигнаха до този извод. Това, което се иска от нас, е просто да влезем в крачка. В този смисъл, предложихме конкретна мярка, която предвижда един плаващ, но ефективен механизъм за регулиране на лихвите по кредитите. Виждам, че това предизвика бурни реакции. Хора, които дори не се бяха запознали с проекта, реагираха остро. Призовавам да се подходи по-спокойно, защото става дума за много добре обмислено от нашата група предложение. То подлежи на дискусия, редактиране, но нека поне да се мисли по него. У нас бизнесът работи в 2-3 пъти по-трудни условия, взима 2-3 пъти по-скъпи кредити от западните си колеги. Нали сме членове на един и същи съюз? Това не е редно, това е двоен стандарт. Как да искаме раздвижване на българската икономика, като фирмите у нас са стиснати за гушата, те са без въздух.

Разговаряли ли сте за това с премиера Бойко Борисов и с финансовия министър Симеон Дянков?
- Ние го предлагаме като идея, защото смятаме, че това е остър, актуален въпрос. Предстои обаче да дискутираме, да убеждаваме. Но както винаги медийният шум изпреварва политическото обсъждане. Е, медиите реагират светкавично, не можем да им забраним да търсят мнения. Въпросът е да не се отиде към една невротичност в посока колко е опасно предложението за регулиране на лихвите, как то щяло да срути борда. Това беше изказване на Веселин Методиев от Синята коалиция. Нелепости. Това, което предлагаме, няма нищо общо със стабилността на борда. Не знам тези хора от Синята коалиция защо го правят - от злоба ли, от политическа ревност ли, но Мартин Димитров излезе в петък, в деня, в който направих това изказване в НС, с гигантската спекулация „Сидеров иска да увеличи данъците". Нищо подобно не съм предлагал. Много подли спекулации. Не мога да си обясня защо по такъв махленски начин могат да реагират политици, които претендират за сериозност. Вместо да си кажат мненията конкретно, по същината на идеята какво мислят за регулация на лихвите, така че банките да работят за реалната икономика, а не само да трупат свръхпечалби, както е сега. Защото сега за банките в България няма криза. Те са 90% чужди, разпределят си едни огромни дивиденти. За фирмата има криза, за банките - не.
Още от интервюто на „Класа"

„Сега е мода да се учи в Западна Европа", казва в интервю за „Дневник" Мариане Келер, преподавател и председател на Настоятелството на Американски университет в България
Последните няколко месеца се дискутира необходимостта от затягане на публичните финанси, включително и орязването на средства за държавните университети. Какъв е опитът на един частен университет, какъвто е АУБ?
- Не мога да говоря за точни числа на финансиране, но мога да ви дам картината през какви фази премина то. В първите си години университетът имаше подкрепа от страна на американското правителство чрез Американската агенция за международно развитие (USAID).

Голяма част от първоначалното развитие на университета, като изграждането на първите общежития например, беше финансирана по програмата American Schools and Hospitals Abroad (ASHA). Отделно университетът получаваше и средства за стипендии от фондацията на Джордж Сорос "Отворено общество". От 2007 г. насам АУБ има големия късмет да получи няколко щедри дарения от Елиът Илиев, Анна Чапрашикова, Атанас Замфиров и Минко Балкански, приятел на най-големия ни посланик и един от основателите на университета Дими Паница.

Последната година пък фондация "Америка за България" одобри кандидатурата ни за средства за изграждане на студентски център и направи дарение от 1 млн. долара за стипендии за български студенти. За нас беше много важно да намалим стойността на образованието на българските студенти в АУБ. В момента номиналната такса за обучение е около 8 хил. долара, а със средната стипендия за български студенти тя пада до около 2 хил. долара на година.

Всъщност субсидиите за български студенти са много по-добри от тези за които и да било други. Преди беше обратното - имаше повече субсидии за чуждестранните студенти, но сега се обърна тенденцията.

Как?
- Имаме по-малко български студенти, а повече пари за тях.

А защо са намалели българските студенти?
- Основната причина е членството на България в Европейския съюз. Той отвори врати за тях и все повече отиват да учат в Западна Европа при сравнително ниски такси. И това се отразява и на други университети в България, не само на АУБ, например и на Нов български университет, който също очаква българските му студенти да намалеят значително. Всяка година тенденцията се засилва. Допълнително намаляването на българските студенти се дължи и на някои демографски промени.

Как се борите с изтичането на студенти?
- Като свалим малко стойността на образованието, а същевременно продължим да увеличаваме качеството и авторитета му. АУБ предлага нещо уникално за висшето образование у нас, а и в Западна Европа и то е една специална сплотена общност от студенти и професори, които комуникират на изключително интензивно ниво всеки ден.
Още от интервюто на „Дневник"