Въодушевени от новата възможност за консумация, в първите дни кубинците масово се насочват към магазините. Много искат просто да се убедят дали наистина има предлагане. В кубинската преса не стана дума за наредбата, отменила забраната за продажба на електроуреди от 2003.
В действие е серия от стопански реформи, въведени от новия президент в края на миналата седмица. Първо Раул Кастро, сменил брат си Фидел след почти 50 години на държавния връх, разреши на съгражданите си да телефонират с мобилни телефони - макар срещу предплащане във валута. Накрая им позволи да наемат стаи в хотели - досега това бе запазено само за чуждите туристи.
Кубинците тепърва имат да свикват с новите стоки по рафтовете на магазините. Първите дни търговията е вървяла слабо. Електроуредите трябва да се плащат с кубинската конвертируема валута Peso convertible (CUC), а тя е 24 пъти по-скъпа от нормалното кубинско песо. До тази валута имат достъп близо половината от кубинците - чрез туризма, парични преводи от роднини в чужбина или извънредни плащания на работодателя.
Всъщност стоките са в много случаи по-евтини от черния пазар - и все пак остават недостъпни за много кубинци: един DVD плеър за 115 песос конвертибле струва 2700 нормални песо - почти половината от годишния доход на населението. Средната месечна работна заплата на кубинеца е 408 песо, които не могат да се разменят за валута, а тези пари стигат само за най-належащото.
Покупката на един китайски електро-моторолер за 547 евро е почти невъзможна, също както на телевизор с плосък екран за 1350 евро. Една 70 - годишна пенсионерка също предпочита да се ограничи с гледане: с нейната пенсия от 200 песо тя трудно ще може нещо да си купи.