Финансите и макроикономиката на България през последните седмици са хипнотизирани от два страшни звяра: дефицитът в бюджета, още по-плашещ след годините на показни излишъци, и рецесията, тоест свиване на физическите обеми в националната икономика, пише в блога си Димитър Събев.

Логиката на антикризисната икономика е да се балансират оръжията срещу двете беди: от една страна при рецесия е нужно да се намери работа на народа (публични инвестиции), от друга, в ситуация на намаляване на приходите е глупаво да се увеличават разходите (нужни са икономии).

Ламята на бедите става триглава, когато се прибави и фактът, че тройната коалиция през последните месеци изглежда упорито е работила по залагане на бомби за новото правителство. След като бившите виждат, че властта им се изплъзва, те правят всичко възможно, за да затруднят работата на новите, да им изгърмят сметките - това се потвърждава от стремителните предизборни харчове и назначения. Сега на новите министри се налага да разчистват боклуци с голямата лопата и да запушват страховити бюдежтни дупки, от които духа леден мраз.

В тази нерадостна картина, впрочем поне в първите два момента солидарно споделяна и от останалите правителства по света, нашето ново правителство би могло да заложи на една много перспективна ниша за публични инвестиции, която ще доведе до сериозни икономии: енергийната ефективност.

България е страната с най-ниска енергийна ефективност в ЕС. Промяна е нужна във всички сектори на националната икономика, но тук ще поставя ударение на енергийната ефективност на сградите.

Показателен в това отношение е примерът на Германия. Антикризисният икономически план, който правителството на Меркел не позволи да се раздуе прекомерно въпреки дълбоките джобове на ФРГ, акцентира именно на санирането на сгради.

Германският конюнктурен пакет възлиза общо на 50 млрд. евро, от тях 17.3 млрд. евро са инвестиционна програма. Две трети, или над 11 млрд. евро, са предназначени за саниране на училища, детски градини и университети, останалото - за пътища, градоустройство, болници, релси, интернет инфраструктура.

Ново изследване, публикувано от вашингтонския Институт за международна икономика Питърсън, разглежда икономиката на енергийната ефективност в сградите (The Economics of Energy Efficiency in Buildings, Aug. 2009). Авторът Тревър Хаузър посочва, че сградите са най-енергоемкият елемент на човешкото битие. Задълбочаващата се урбанизация - днес все още само половината от човечеството живее в градове - гарантира, че въпросът още дълго ще бъде на дневен ред.

"Отоплението, охлаждането и захранването с електричество на жилищни, стопански и правителствени сгради консумира 38 процента от всичката енергия, произвеждана по света, сравнено с 26% за транспорта. Ако се добави енергията, консумирана при производство на стомана, цимент, алуминий, стъкло, използвани в строителството, тази цифра ще нарасне до 50%".

Специалното в случая е, че подобряването на енергийната ефективност на сградите не само допринася за облекчаване на човешкия отпечатък върху планетата, но намалява сметките, които плащаме на публичните доставчици. Санирането на сградите в първата си фаза води до отрицателни разходи за намаляване на емисиите (negative abatement costs).

Счита се, че при сегашните технологии е възможно сметките за енергия в бита да бъдат намалени двукратно! В Германия и отчасти Франция вече се строят т.нар. пасивни сгради, разходите за отопление на които не надхвърлят 150 евро годишно за 100 кв.м.: благодарение на добро изложение, свръхизолация и известни технически рационализации (Атлас на Околната среда, „Монд Дипломатик", 2008, стр. 91).

Ако политическите лидери в Копенхаген през месец декември се договорят да поемат твърди ангажименти за намаляване емисиите парникови газове в атмосферата с 50% до 2050 г., то тогава за тази цел в света ежегодно трябва да се отделят 1 трилион долара само за енергийна ефективност на сградите и в строителството, твърди Хаузър.

Но тъй като подобренията по сградите ще доведат до икономии на енергия, то нетните разходи чувствително ще намалеят и при сегашни цени ще възлязат годишно на 180 млрд. долара глобално. Европейският съюз трябва да се подготви с 25 млрд. долара. При запазване на съществуващата пропорция, годишната лепта на България за саниране на сгради вероятно ще е четвърт милиард. При своевременна организация и наличие на национална политика, бъдещите разходи за саниране значително ще намалеят.

Всъщност разходите за енергийно саниране на сградите ще се окажат може би и по-ниски, тъй като е твърде възможно цените на фосилните горива да растат, а технологиите за соларна енергия да се подобряват.

Най-голяма ефективност ще има домът, който задоволява енергийните си нужди със соларен енергиен панел, свързан с националната енергийна мрежа. В обедните часове електрическата компания изкупува излишната енергия, произвеждана от домашния соларен панел, и така се компенсира недостигът в сутрешните и вечерните часове, когато домакинството трябва да купува енергия от обществената мрежа.

Друг плюс за инвестициите сега в енергийна ефективност на сградите е фактът, че обективната нужда от енергия нараства. Глобалните инвестиции за допълнителна енергия по оценки на Международната енергийна агенция в близко бъдеще ще се установят на 550 млрд. долара годишно. Голяма част от тези разходи може да бъде спестена.

И отново топката е в Германия: Федералната екослужба предвижда 31 млрд. долара годишни инвестиции за намаляване на парниковите газове с 40% до 2020 г., една трета е предназначена за модернизация на сгради и инфраструктура, но печалбата от повишената енергийна ефективност ще е 38 млрд. долара годишно.

В България, където първоначалното равнище на енергийна ефективност в сградите е много ниско, със сравнително малко инвестиции могат да се постигнат зрелищни резултати.

Нормално е да очакваме - все пак сме в България - много родни енергийни експерти да започнат старателно да обясняват защо точно у нас такова нещо не може да се получи. Също така, енергийните компании би трябвало да се плашат от подобни призиви за двойно по-ниски сметки за домакинствата.

Добре е тогава да знаем какви според американците са бариерите пред първоначалните разходи за повишаване на енергийната ефективност на сградите:

Един плаща сметките, друг е собственик; много собственици или наематели в сградата - без значение дали е жилищна или с офиси; липса на информация за възможността да се икономисат средства чрез саниране. А дори информацията да е налице, на домакинствата може да не достига първоначалния капитал, нужен за подобна инвестиция.

Бизнесът има по-голям достъп до капитали от домакиствата, но нежеланието му може би се дължи на по-голямата цена, вменявана на ликвидността, на спекулации относно цените на енергията в бъдеще, на недоверие в действителния обем на икономииите от санирането.

А е възможно, по чалгаждийски, икономиите да се преценят за толкова малки, че да не си струват усилията, например в случая с енергоспестяващите крушки. Всичко това говори, че политиките за саниране на сгради трябва да се съпътстват с поставяне на нови стандарти в строителния отрасъл и с масирана информационна кампания сред населението. Нито една от изброените бариери не е непреодолима.