Три богати на газ страни от Централна Азия вчера сътвориха преврат в отношенията си с Газпром. Ръководителите на три държавни компании „Туркменгаз", „Узбекнефтегаз" и „Казмунайгаз" направиха колективна визитация при председателя на управата на руския монополист Алексей Миллер и му заявиха, че от догодина ще продават на Русия газа си по европейски цени.

Така Москва, която в международната дипломация неведнъж спекулираше със заплахата да създаде „газов ОПЕК" заедно с другите големи износители на газ, за пръв път се сблъска с консолидираната позиция на Туркменистан, Узбекистан и Казахстан, само че от другата страна.

Изглежда картелът се е формирал благодарение активната дипломация на американците и европейците, които лобират за алтернативен на Русия маршрут за експорт на средноазиатския газ в Европа, считат коментаторите от „Время новостей".

Парадоксалното според руските журналисти обаче е, че ако Газпром се съгласи на условията на ултиматума, Транскаспийският проект, подкрепят от Вашингтон, ще бъде осуетен  (нов газопровод по дъното на Каспийско море от Туркменистан в Азербайджан, Турция и след това на Балканите).  Едновременно с това намеренията на Русия да реализира Прикаспийския газопровод се засилват - по него руснаците планират да транспортират допълнително 10 млрд. куб.м. туркменски и още толкова казахски газ.

Газпром фактически няма друг изход, освен да приеме условията на азиатците. Газпром купува годишно около 58 млрд. куб.м. природен газ от Средна Азия и няма кога и как да компенсира това количество. А днес Москва не може да си позволи „просто така" да откаже да купува газ, както в началото на 90-те години е правил тогавашният шеф на Газпром Рем Вяхирев. 

Големият губещ е Украйна, която е потребител на средноазиатски, а не руски газ и досега го купуваше по преференциални цени. Двойно по-високите цени на газа през следващата година сериозно заплашват социалната сфера и икономиката на Украйна. Киев коментар засега не дава. Руснаците считат, че Киев ще се опита да прехвърли част от проблемите си върху бюджета на Газпром, искайки по-високи цени за транзита на руски газ на Запад.

Характерно е, че в навечерието на заминаването на азиатската делегация  в Москва, отношенията между Туркменистан и Узбекистан, по-рано ревниви, са се затоплили. А шефът на Казмунайгаз в последния момент се е отказал да лети във Вашингтон и се е присъединил към колегите си по регион, тъй като логично е нямало как да занесе на американците отказ от Транскаспийския проект. Полетът му през океана е бил отменен в последния момент без посочена причина. По сведения на руските журналисти, роля е изиграл корупционният скандал „Казахгейт", в който са замесени ръководителите на Казахстан и членове на семействата им.

От Газпром твърдят, че формулата за определяне на новите цени тепърва ще се уточнява, но запознати източници цитират цена от $200-230  за 1000 куб.м. в зависимост от точката на предаване на газа на Газпром. Цената е определена при цени около $330 в Словакия и Румъния.

Според казахски експерти, Газпром няма да загуби от промяната на взаимоотношенията с партньорите си, тъй като монополистът има компетентността да хеджира риска в отношенията си със страните - потребители на газ. Само че казахците не споменават фактора Украйна, която най-вероятно ще иска да смекчи поскъпването на газа с нови, европейски цени на транзита за Русия и в следствие Газпром ще трябва да се бръкне с между 1 и 1,5 милиарда долара годишно.

В Газпром разбира се са твърдо решени да не допуснат радикално преразглеждане на цените на транзита. Впрочем ако там ударят на камък, руските газови монополисти могат да решат да вдигнат от своя страна цената на транзита за Средноазиатските страни, вероятно двойно. Засега ценовата аритметика е в началото си и много ще зависи от принципната договореност на страните по ключови въпроси (как се определя европейска цена, да се повишава ли транзитната такса и дали Украйна ще пусне Газпром на вътрешния си пазар).

В момента Газпром купува 42 млрд. куб.м. газ от Туркменистан, 8 млрд. от Узбекистан и 8 млрд. от Казахстан. Цената за тази година е определена съответно на ниво $140, $145 и $160 за 1000 куб.м. Повечето от този газ се доставя за Украйна на $ 179,5, което досега осигуряваше приемлива цена на Украйна и рентабилност на участниците в схемата на доставките. Договореностите с Туркменистан бяха отправна точка на споразуменията с другите участници. Обаче още миналата година, договаряйки се с руснаците за цените на туркменското гориво за 2008 г., президентът Бердимухамедов заговори за европейски цени и за заобикаляне на Русия, така стана ясно, че новите условия са само въпрос на време. 

Между впрочем Газпром сам приближи този момент със своята кампания за преминаване към европейско ценообразуване в страните от ОНД и самата Русия. Но не трябва да се отнема дължимото и на ефективността на усилията на Брюксел и Вашингтон. Специалният представител на САЩ в региона Стивън Ман активно циркулираше в края на февруари между Баку, Ашхабад и Астана, а Брюксел намекна на министъра на енергетиката на Туркменистан за възможно „начало на съвместна работа в енергетическата сфера", малко забравяйки за темата „права на човека". Лидерите на средноазиатските държави обаче избраха по-лесния път: поискаха колективно от Газпром повече пари.