„Прокуратурата трупа актив пред ЕК с 3 обвинения срещу Гриша Ганчев”, „Екочиновници с яки бонуси”, „България е трета в света по трудно намиране на кадри”

„Прокуратурата трупа актив пред ЕК с 3 обвинения срещу Гриша Ганчев", обобщава от първата си страница „Сега"
Два месеца преди ключовия юлски доклад на Еврокомисията за напредъка на България по глава "Правосъдие и вътрешни работи" прокуратурата повдигна няколко тежки обвинения срещу собственика на империята "Литекс" Гриша Ганчев. Според държавното обвинение той е тартор на организирана престъпна група, която е вършила данъчни престъпления, и е отправил заплаха за убийство към шефа на Националната агенция по приходите (НАП) Красимир Стефанов. Определена му е и рекордната за България парична гаранция от 500 000 лв.

Подобен сценарий бе разигран и през 2008 г., отново малко преди поредния доклад на ЕК, но тогава в ролята на обвиняем бе енергийният бос Христо Ковачки. Обвинението срещу него също бе свързано с данъчни престъпления, гаранцията бе рекордна - 300 хил. лв. След това Ковачки бе осъден на три години условно на първа инстанция, а вчера второинстанционния апелативен съд го призна за невинен.

Гриша Ганчев стана клиент на Темида две седмици след ареста на сина му Данаил. Ганчев-младши заедно с другите двама изпълнителни директори на "Литекс комерс" Милко Димитров и Камелия Мирчева бяха обвинени в данъчни престъпления. Докато течаха претърсванията в офисите и заводите му, Гриша Ганчев обясняваше, че приветства проверките и че сам е давал куп сигнали срещу фирми, които мамят със захар.
Още от статията на „Сега"

„Екочиновници с яки бонуси" е водещото заглавие на „Труд"
В Министерството на околната среда и водите неправомерно са раздадени 50 825 лв. бонуси за контрол на концесиите, става ясно от доклад на Сметната палата. Той е направен след проверка на приходите и разходите от тази дейност във ведомството на Нона Караджова в периода 2009 - 2010 г.

Министерството управлява 26 концесии за минерална вода, както и тази за ски зоната над Банско, дадена на "Юлен".

Според доклада раздаването на пари на служители за участие в комисията по контрол на концесиите е неправомерно, тъй като работата им в нея е част от задълженията им по трудов договор. Плащано е за всяко съвещание, като има случаи в един ден чиновниците да се събират по няколко пъти. Членове на комисията са вземали пари и за съвещания, на които реално не са присъствали, понеже са били в отпуск, командировка или болничен.

В одитирания период за всяко едно заседание на комисията са плащани средно по около 3550 лв. бонуси. Отделни чиновници са си докарвали по 790 лв. на месец над заплатата. Зам.-министър Ивелина Василева, която е председател на комисията от септември 2009 г., е получила 22 560 лв. за 94 заседания до края на 2010 г.

Проверката на Сметната палата показва, че тя не е присъствала на около 30 от тях, но е получила общо 6960 лв. Парите са били върнати от Василева, след като в края на миналата година одиторите представили на министерството предварителния си доклад.
Още от статията на „Труд"

„България е трета в света по трудно намиране на кадри", разкрива от първата си страница „Класа"
Всеки втори работодател у нас изпитва трудност при запълването на свободните позиции в своя бизнес. По този показател България е на трето място след Япония, където 81% от директорите имат същия проблем, и Бразилия (71%). Първи сме обаче в региона на Европа, Средния изток и Адрика (ЕМЕА). В световен мащаб всеки трети среща предизвикателства при назначаването на таланти. В няколко европейски държави като Ирландия, Холандия и Испания, по-малко от 1 на всеки 10 работодатели твърди, че е затруднен в избора на правилния служител. Това показва седмото годишно изследване на ManpowerGroup, свързано с недостига на таланти.

Мениджърите у нас посочват, че най-трудно се намират инженери, квалифицирани работници и хора за високи ръководни постове. Спрямо 2011 г. Топ 3 остава сравнително непроменен, но има размествания след челните места. Ако през миналата година доста трудно са се намирали секретарки, лични и административни асистенти и офис-мениджъри, то тази година по-сериозно предизвикателство е да назначиш качествен счетоводител и финансист. Назначаването на търговските представители и ИТ специалист пък е по-трудно сега, миналата година проблем е било намирането на техници и шофьори.

"Обезпокоително е, че работодателите са по-малко загрижени за въздействието, което недостигът на кадри оказва върху развитието на компаниите, като само 13% от мениджърите от региона на Европа, Средния изток и Африка (EMEA) и 17% от българските мениджъри отговарят, че липсата на търсени служители ще окаже сериозно влияние", коментира Надя Василева, управляващ директор на Manpower за България, Сърбия и Хърватия.
Още от статията на „Класа"

„Инженерите са най-търсени", пише „Труд"
Българските работодатели намират най-трудно квалифицирани служители за ключови за развитието на бизнеса позиции в сравнение с останалите компании от Европа, Близкия изток и Африка. Това показва традиционното годишно изследване на международната компания за човешки ресурси "Менпауър". Анкетата е направена сред близо 40 000 компании от 41 държави през януари-март 2012 г.

Всеки втори работодател - с проблем

Данните показват, че 51% от фирмите у нас се сблъскват с проблеми при подбора на кадри с подходящи умения и знания, въпреки че заради високата безработица и продължаващите съкращения търсещите работа постоянно се увеличават.

Миналата година подобни трудности са имали 42% от компаниите. В момента България е на трето място в света по този показател. Изпреварват ни единствено Япония и Бразилия, където над 70% от работодателите трудно попълват вакантните си позиции.

Инженерите продължават да са №1 сред топ 10 на най-трудно намираните кадри у нас. За липсата на подобни кадри родният бизнес алармира от години, но въпреки това от университетите продължават да излизат предимно младежи, завършили специалности с хуманитарна и академична насоченост.
Още от статията на „Труд"

„Депозитна нормалност" обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
Наполовина. Толкова са се понижили лихвите по депозитите за две години. Ако през 2010 г. се получаваха по 9-10%, дори 12% за година, то сега средното ниво е под 5% както за влогове в левове, така и в евро, показват последните данни на БНБ към края на април 2012 г.

Нивата в момента са невиждани от годините преди кризата (2007- 2008 г.). С идването й тогава започна и депозитна война за привличане на средства, която повиши сериозно лихвите до рекордните им стойности отпреди две години, които според представители на сектора бяха станали нереално високи. Последва спад, за да се стигне до днешните нива.

Причините за това са няколко - в момента в банките има достатъчно ресурс, а кредитирането е слабо. В условията на криза пък домакинства и фирми така или иначе предпочитат и продължават да спестяват. Затова и институциите не виждат смисъл да им предлагат прекалено атрактивни условия, за да ги привличат. Така се затвърждава тенденция към бавно и постепенно намаляване на лихвите по депозити. При лихвите по кредити също има спад, но без ясна посоката на движение през последните месеци.

Нива като в добрите години

През април средният лихвен процент по депозитите в левове за домакинства е 4.94%, като намалява с 0.55 процентни пункта за една година. Спрямо предходния месец намалението е малко. Това се наблюдава и при депозитите в евро - средната за пазара лихва през миналия месец е била 4.55%, като на годишна база намалението е с 0.27 пр. п., а на месечна съвсем леко.

Така за две години нивата на лихвите по депозитите са спаднали до тези отпреди кризата в началото-средата на 2008 г. и са наполовина в сравнение с тези в пика на депозитната война през 2009-2010 г.

В момента банките имат ликвидност в резултат от трупането и запасяването със средства допреди година и половина и поради ниската кредитна активност тези средства стоят "на склад" у тях.

Освен това домакинствата проявяват по-висока склонност към спестяване заради кризата и ограниченото потребление. Така на банките не им се налага да предлагат атрактивни лихви, за да привличат пари от местния пазар. Около 80% от привлечения ресурс в банките идва от депозити на фирми и домакинства.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Бордът става по-стабилен влезем ли в еврозоната" е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на вестник „24 часа"
Kогато България изпълни всички критерии за членство и бъде приета в еврозоната, валутният съюз ще бъде по-силен, заявява в интервю за австрийския всекидневник "Ди Пресе" министърът на финансите Симеон Дянков.

Той определя фискалния пакт като фундамент за стабилно развитие, който ще измъкне еврозоната от кризата. Очаква веднага след подписването му от всички държави финансовите пазари да се успокоят.

Прогнозата, направена от Дянков за Гърция, не е оптимистична - тя нямало да успее да се справи с дефицита си.

"Там хората станаха тромави и свикнаха с трансферите от Брюксел. Властва мйнението, че ако настояваме достатъчно упорито, те ще ни дадат още повече пари", смята вицепремиерът. И сравнява поведението на гърците с това "на разглезено дете, което плаче на висок глас за все повече и повече бонбони." И подчертава, че ние в Централна и Източна Европа сме свикнали да разчитаме на себе си.

Припомня, че и в България кабинетът е трябвало да се справя с протести и стачки. "Защото сме сигурни, че зависимостта от чужди пари отслабва институциите ни", мотивира се Дянков.
Още от статията на „24 часа"

"Всяка десета стока у нас менте", разкрива от първата си страница „Монитор"
Всяка десета стока у нас е менте, а най-фалшифицирани са марковите дрехи и козметиката. Освен това у нас процъфтява бизнесът с ментета на играчки и фармацевтични продукти. Това каза вчера Иван Савов, регионален директор на Intertec Moody, при представяне на програма за борба с фалшивите сертификати. Страната ни е сред лидерите по производство на фалшиви опаковки на продукти. Български търговци и производители работят с тези държави, които произвеждат ментетата и явно сме част от една верига, каза още експертът.

Интерпол вече е идентифицирал потребността от координация между всички заинтересувани страни, а по данни на организацията повече от 5% от световния брутен продукт е покрит от фалшиви продукти.

Фармацевтичната област, производството на медикаменти и продуктите за всекидневната употреба са основният акцент в работата на правоохранителните органи, става ясно от думите на вицепремиера Цветан Цветанов, който взе участие във форума. Той призова неправителствения сектор и търговци да подпомогнат работата на държавата, за да се неутрализират продуктите, които биха могли да застрашат живота и здравето на всички, които са на територията на България.

За първи път у нас от страните в Централна и Източна Европа започва да се изпълнява програма за борба с фалшивите сертификати по инициатива на Интерпол. Тя обхваща всички структури на МВР, прокуратурата, митниците  и заинтересуваните организации. Целта е да се подготвят по-добре специалистите, които се занимават с борбата срещу фалшификатите. В момента по идея на Световната здравна организация се работи по програма, в която Intertek изгражда глобална система от лаборатории, които се занимават с откриване на фалшиви лекарства и своевременното им изтегляне от пазара.
Още от статията на „Монитор"

"Молитви и мощи срещу трусовете", четем от първата страница на „Стандарт"
Упование в своя закрилник св. Иван Рилски и в денонощни молитви търси Перник. От 22 май, когато 5,9 по Рихтер разлюля града, викарият на патриарха и Софийски митрополит Максим - епископ Йоан, всеки ден е в Божия храм, където чете специални молитви при опасност от трус по чин от Великия требник. Това разказа самият той пред "Стандарт". В Перник се намира и частица от мощите на св. Иван Рилски, които пазят града. Утре, в навечерието на Деня на детето, епископ Йоан ще отслужи вечерня с три молитви срещу бедствия и молебен за децата. Службата започва в 17,00 ч в централния храм на града и е по молба на кметицата Росица Янакиева.

Тогава перничани ще помолят дядо Йоан да събере в града мощите на св. Йоан Рилски от цялата страна. За да излязат светите останки от Рилския манастир обаче, е нужно решение на синода. В селата около Перник дядо Йоан раздаде на хората иконки на Богородица и Иван Рилски, както и книгата на митрополит Йоаникий за покаянието и изповедта.
Още по темата от „Стандарт"

„Борисов търси подкрепа в парламента, за да заобиколи закон", разкрива „Сега"
Премиерът Бойко Борисов изненадващо поиска вчера опозицията да го подкрепи в опита му да заобиколи закона за обществените поръчки при ремонтирането на разрушените от земетресението, наводненията и свлачищата пътища и мостове в страната. Абсурдната му идея партиите да посочат коя фирма да ремонтира вероятно ще бъде реализирана като неотложни дейности при бедствия и аварии, за които не се изисква конкурс.

"Ако сега обявим конкурс, ще минат поне няколко месеца, а има силен трафик и рискът е огромен. В парламента ще поискаме да не се политизира въпросът, а да излезем с едно решение и всички парламентарни партии да изберат по един представител, който разбира, бързо да отидат, да изберат няколко фирми и още след събота и неделя да започнат да укрепват съоръжението. Това е много тежък ремонт, за много пари, но ако не направим това, няма смисъл да правим магистрали", обясни премиерът, който твърди, че откакто видял рушащите се мостове на магистрала "Тракия" при разклона за Велинград и моста на Витиня при магистрала "Хемус" плюс последствията от земетресенията в Перник, сън не го лови.

Борисов не пропусна и вечните теми - хвалбите с дарителството на ГЕРБ и искането предишните управляващи да си върнат бонусите. "Това е червен регион и въпреки всичко ние даваме пари. 300 000 сме дали от партията, а те колко са дали? Нека си върнат бонусите", коментира Борисов.

Вчера партия ГЕРБ преведе безусловно по дарителската сметка на БЧК 300 000 лв. за бедстващите от земетресението в Пернишко. Почти 4 месеца след обещанието да дарят 1 млн. лв. за строеж на съборените от наводнението в началото на февруари къщи в харманлийското село Бисер обаче парите още не са преведени. Едва тази седмица от ГЕРБ се сетиха да обяснят на БЧК, че за това дарение те имат строго изискване - няма да дадат и лев, преди да видят фактури за конкретно извършени строително-монтажни работи.
Още от статията на „Сега"

„БВП на глава от населението у нас е 44% от средния в ЕС", съобщава „Класа"
В момента брутният вътрешен продукт /БВП/ на глава от населението на България е 44% от средния за гражданите на Европейския съюз и това е все още ниска стойност, заяви Михалис Никитаридис, ръководител на екипа, изготвил междинен доклад за оценка за напредъка на страната по изпълнение на седемте оперативни програми от т. нар. Национална стратегическа референтна рамка (НСРР). Докладът, представен вчера, се базира на данни от първите години от членството на България в ЕС (2007-2009) и дава препоръки за подобряване на работата по проектите с европейски средства. В националната референтна рамка е заложено в края на програмния период брутният вътрешен продукт на глава от населението спрямо средния за 27-те държави членки да стане 51,2%, докато този показател през 2005 г. е бил 31,1 на сто. Никитаридис отбеляза, че България е показала ясен напредък в много сфери, но изоставането по отношение на средните европейски нива продължава и трябва да се преодолее.

Към момента в режим на изпълнение или вече изпълнени са 75% от целия ресурс на финансовата рамка. Това са близо 11,8 млрд. лв., вътрешните плащания са близо една четвърт, а възстановените от ЕК пари са 16%, без да са включени авансовите плащания, отчете министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Той отбеляза, че НСРР за периода 2007-2013 година е писана при условия на икономически възход, а се изпълнява в период на криза и рецесия. „Има още година и половина за договаряне на останалата една четвърт от целия ресурс и близо две години и половина срок за изплащане на всичко, което е договорено", уточни Дончев.
Още от статията на „Класа"

„Стратегията за третия сектор - крачка напред след две назад", обобщава „Капитал Daily"
Повече прозрачност и контрол при финансирането за неправителствения сектор се предвижда от 2013 г., след като години наред средствата се разпределяха без последваща оценка на резултатите. Последната пък беляза и връх в непрозрачността, след като държавата премахна изцяло финансирането чрез конкурси в бюджета за 2012 г., но запази спорния принцип на директни плащания към няколко организации.

Сега управляващите са подготвили "оздравителен" план - стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в България за периода 2012 - 2015 г., разработена съвместно от представители на сектора и екип от ведомството на министър Томислав Дончев. Тя връща конкурсното начало, въвежда експертно оценяване на проектите и преразглеждане на критериите за директни субсидии.

Какво "ново"

Стратегията предвижда през 2013 г. да се възстановят средствата за проекти на конкурсен принцип, но всички процедури по оценяване на предложенията, селекция, мониторинг и отчетност да се възложат на външна организация като гаранция за безпристрастност, а не на държавни структури, както беше досега. От 2014 г. пък целият процес трябва да се управлява от специална структура, в която да участват представители на НПО, на държавни институции, както и на Народното събрание. "Това е разпространен и работещ модел. Подобни структури са създадени в Естония, Унгария и Хърватия", обясни Любен Панов от Българския център за нестопанско право (БЦНП).
Още от статията на „Капитал Daily"

„До месец оценяват АДИС", съобщава „24 часа"
Подготовката за продажба за най-голямата държавна имотна компания АДИС ще приключи до месец. Агенцията за приватизация избра "Балкан консулт 2002" ЕООД да направи оценката, информационния меморандум и правния анализ.

Компанията е собственост на Янка Демирева. Договорът с нея ще е за 20 дни. Най-вероятно за АДИС, към която са дипломатически и имоти в центъра на София, ще бъде обявен конкурс.

До изтичане на срока в понеделник документи за участие в повторно обявения търг за "Техноекспортстрой" пък са купени от едно физическо лице.
Още от статията на „24 часа"

"Кризата ни върна на родното море", информира „Монитор"
73 на сто от българите ще почиват в  родните курорти през лятото. Това съобщи за „Монитор" зам.-министърът на икономиката Иво Маринов на откриването на летния сезон в Балчик вчера.

Според Маринов поскъпване на пътуването, настаняването и допълнителните услуги в чужбина са накарали повечето нашенци да изберат родните курорти за лятната си отпуска. С около 20% са се увеличили българите, които са намерили най-изгодна цена чрез ранни резервации.

Ранните покупки на ваканции гарантират между 15 и 30 на сто отстъпка за отдих в пика на сезона. Ще се увеличат и българите, които избират да почиват във вътрешността на страната, най-често в хотели със СПА инсталации. Независимо от факта, че все още електронните ваучери не са узаконени, много хотели по морето и в страната активно предлагат промоции за настаняване чрез сайтовете за групова търговия. Хората се научиха да искат официален документ от туроператор, каза Маринов и подчерта, че от Нова година не е постъпвало нито едно оплакване за разминаване в предлагания продукт онлайн и онова, което туристът е получил.

Най-голям ръст от 15-20 на сто в броя на туристите очакваме от руския пазар. Посолството ни в Москва вече е издало 100-хилядната виза, а броят на руските туристи за тази година може да надхвърли 500 хил. Свободно в страната ни ще идват и всички притежатели на шенгенски визи, което ще доведе до скок в броя на посетителите от всички бивши републики. Ежедневно консулската ни служба в Москва издава по 3 хиляди визи. Издадените до момента визи са с 15% повече спрямо 2011 година. През най-натоварените летни месеци се очаква българското посолство да издава дневно по 4500 визи.
Още от статията на „Монитор"

"Чиновниците без лично мнение при европарите", четем в „Стандарт"
Чиновниците няма да могат да показват лично мнение и предпочитания при оценка на европроектите. Целта е субективният фактор при избор на проектите да бъде премахнат, стана ясно от думите на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

Подготвя се нова методология със стандартни критерии, които да не позволяват да надделява субективният фактор при оценяване на европроектите. Първоначално тя ще се прилага при транспортни и инфраструктурни проекти, които са и по-скъпи, обясни Дончев. С новите критерии много лесно кандидатите и оценяващите ще могат да отсяват добрите проекти. До момента сме усвоили близо 25% от парите по оперативните програми, отчете министърът, като се очаква до края на годината да сме достигнали 40%.

През декември се очаква да бъде внесен в парламента и нов закон за еврофондовете, за да се тушира една от основните критики на бизнеса - честата смяна на нормативната база.  От БСК поискаха и по-добри услови за участие на малките фирми в конкурсите. Според Дончев това е постигнато с новото условие в търговете - изискването за годишен оборот към кандидатите да не надвишава три пъти стойността на поръчката.
Още по темата от „Стандарт"