Десетилетия наред пшеницата бе търговска стока, за която никой в Америка не си правеше труда да мисли. Единственото изключение правеха фермерите, които произвеждат пшеница. Зърното бе изобилно и евтино - започва материал на New York Times.

Изведнъж обаче нещата се промениха. Търсенето се увеличи, сушите доведоха до по-ниски реколти и запасите от пшеница в света паднаха на най-ниските си нива от 30 години. Специално в САЩ запасите са на най-ниско ниво от 1948 г.

През последните дни цените на пшеницата затанцуваха, тъй като търговците се опитват да разберат накъде ще тръгне ситуацията. Във вторник цената на пролетницата достигна $16.73 за бушел (повече от 80 стотинки за килограм!) на зърнената борса в Минеаполис, което е просто поредният рекорд.

Цените на пшеницата са с 50% по-високи спрямо миналия август, фючърсите говорят за още повишения и купувачи, производители и дългогодишни търговци клатят глави: "Всеки, който ви казва, че е виждал нещо подобно, е лъжец".

Макар цените на пшеницата през тази седмица да постигнаха номинален рекорд, отчитането на инфлацията отпраща ценовия рекорд в средата на 1970те, когато надхвърли $20 за бушел в днешни долари след големи продажби за СССР.

И сега чуждестранни купувачи движат пазара, но този път купувачи са Южна Корея, Тайван, Мексико, Нигерия и Венецуела. Икономическият ръст в света даде на хората достатъчно средства за да разнообразят храненето си и сега те искат „бял хляб".

Специалист по търговски стоки обяснява, че американците не са поставили цена, която да угаси международния интерес и затова пазарът е „определено възбуден". Едно от последствията е бъркане в портмонетата на хората, тъй като производителите на храни поставят по-високи цени на своята продукция, прехвърляйки производствените разходи върху потребителите.

"Когато цената на суровините се увеличи четири пъти, не можеш да си позволиш да не вдигнеш своите цени. В противен случай излизаш от бизнеса", обяснява собственик на компания за производство на паста в Дакота. И още миналия юни Kellogg и General Mills повишиха цените на зърнените си продукти заради поскъпването на съставките.

Организацията за храни и селско стопанство на ООН оценява, че тази година производството на пшеница ще нарасне до почти 664 милиона тона, от 655 милиона тона за 2007 година. Но това не е достатъчно да се наситят пазарите и да се понижат цените. През декември организацията отбеляза, че високите международни цени на суровината ще доведат до недостиг на хранителни продукти, а на някои места даже могат да избухнат въстания.

За да натиснат ценовото непостоянство, миналата седмица борсите в САЩ, които търгуват фючърси за пшеница, увеличиха дневния лимит за движение на цените от 30 на 60 цента. За момент манията изглеждаше овладяна в Чикаго и Канзас Сити. Цените за зимницата доставка март (с по-ниско съдържание на протеин и затова по-малко търсена от пролетната пшеница) паднаха с 41 цента до $10.07 в Чикаго във вторник.

Още повече, Египет влезе с оферта за покупка на голямо количество пшеница, но избра да не купува в момента и тръгнаха спекулации, че египтяните очакват цените да паднат. Обаче се чу също така, че Япония иска да купи 85,000 тона американска пролетница.

Търговците обясняват: когато последният на пазара, който иска да купи по тази цена, го стори, има връх. „Бързо доближаваме тази точка, ако не сме я достигнали вече".

Малко фермери имат достатъчно пшеница на склад, за да се възползват от скока на цените. Повечето продадоха още миналата есен по цени, които изглеждаха тогава много добри.

Според доклада на земеделското министерство в САЩ, недостигът на пшеница е само временно явление. Очаква се тази година запасите значително да намалеят, но до края на десетилетието отново ще набъбнат - отчасти заради повечето засети площи с пшеница. Обаче анализатори изтъкват, че все повече земеделски култури ще се конкурират за земите, сега засети с пшеница.