Само на няколкостотин метра от печално бетонния пейзаж, заменил спомена за Златни пясъци, ваканционен клуб "Ривиера" бе съхранен като зелен оазис. «Това е наистина прекрасен кът от морския бряг на България, казва изпълнителната директорка на едноименното акционерно дружество Людмила Ненкова. Тук са съчетани чисто море, ситен пясък, естествени гора и парк с над 40 уникални растителни вида. Изисканият архитектурен ансамбъл, рядко срещана хармония на сътвореното от природата и човека - това е Ваканционен клуб "Ривиера"". Независимо от бурното развитие през последните години запазването на парка винаги е било част от проектите за реконструкции и развитие на курортния миникомплекс. Съхраняването на природата явно е политика, която в "Ривиера" е преследвана последователно още от времето, когато той е създаден като почивна база на бившето УБО. «Тази традиция беше продължена и от мениджърския екип, който стопанисва комплекса през последните 15 години, разказва изпълнителната директорка на ваканционния клуб. Водили сме се винаги от идеята, че уникалната природа трябва да се поддържа с отговорност. Всяка грешка би била фатална. Всякакви краткосрочни и късогледи интереси биха съсипали чара на "Ривиера", твърди Ненкова. Историята Ваканционен клуб "Ривиера" се намира в района на бившата правителствена резиденция «Република", чието строителство започва през 1954 г. в южната част на курорта Златни пясъци. Тя заема площ около 125 дка. Първият дом - сегашният хотел "Оазис", е пуснат в експлоатация през лятото на 1956 г. заедно с административната сграда и гаражите. Проектанти на хотела са архитектите Иван Тасков и Димитър Цолов. През 1958 г. са построени хотелите "Лотос" и "Русалка". Проектант и на двете сгради е архитект Чангов. През 1959 г. е построен хотел "Романтика". Неговият проект е на архитект Пенчо Златев - един от авторите на сградата на бившия Партиен дом в София. През 1960 г. в северната част на района по проект на архитект Елена Николова започва строителството на хотел "Нимфа". Поради блатистия терен и непосредствената близост до морето основите на сградата се изграждат на железобетонни пилоти и бъдещият хотел е укрепен с подпорна стена. Три години след завършването му хотелът е предаден за ползване на тогавашното държавно предприятие "Балкантурист". По-късно, през 1967 г., хотел "Нимфа" е върнат на УБО. Старият 60-метров мостик на плажа на комплекса е демонтиран през 1968 г. и на негово място е построен нов с дължина 100 метра и впечатляващите за времето повдигащи съоръжения за леки плавателни съдове. Пак през същата година са извършени и сондажите за минерална вода в района до хотел "Оазис", в непосредствена близост до морето. Дълбочината им е около 1500 метра, а температурата на минералната вода с дебитът 60 л/сек. е 37 градуса. Доста по-късно, през 1982-1983 г., е построена и буната на северната граница на комплекса до хотел "Нимфа". Времето на «Империал" Особено място в историята на Ваканционен клуб "Ривиера" заема строителството на суперлуксозната за времето си нова сграда на правителствена резиденция, превърната години по-късно в петзвездния "Империал". Главен проектант на днешния хотел е архитект Михаил Соколовски в екип с архитектите Борис Камиларов и Долорес Попова. Първата копка на строежа е направена на 1 февруари 1972 г. Строителството продължава четири години. «Голяма част от техническите съоръжения са доставени от чужбина по съответния ред от външнотърговските организации, разказва Никола Господинов, управител на правителствената резиденция «Република" от 1967 до 1987 г. Построен е и закрит плувен басейн с умалени олимпийски размери - 25х12.5 метра. В спортно-възстановителния комплекс към него са оборудвани сауни, боулинг зала и балнеологични кабинети. Успоредно с новата сграда на резиденцията се работи и по построяването на буната, която трябва да защитава плажа пред нея от морските вълни. Строителството, което продължава 4 години, е спирано и подновявано на два пъти, тъй като разрушителният щорм от 18 февруари 1976 г. срива построеното. Освен укрепителните функции при необходимост буната се ползва и като площадка за кацане на вертолети. През зимата на 1976 г. освен на буната морето нанася сериозни щети и на другите укрепителни съоръжения по плажовете - подпорни стени, асфалтови алеи, стълбища... По тревните поляни пред хотелите са нанесени хиляди кубически метра пясък. Районът около хотелите е затрупан с разхвърляни като кибритени кутии лодки, водни колела и чадъри от плажовете на курорта Златни пясъци. Тогава за възстановяване на парка са доставени повече от 1000 кубични метра плодна пръст Луксозната резиденция, днес хотел "Империал", е открита и пусната в експлоатация на 27 април 1976 г. Естествено лентата реже тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков. Първото делово мероприятие в хотела е организирано още през лятото на същата година. Това е международна конференция ЮНЕСКО за развиващите се страни. VIP Първото официално посещение в хотела е на тогавашния министър-председател на кралство Испания Ромалио Еаниш. Придружава го отново Живков. По-късно в резиденцията отсядат голяма група съветски космонавти и българският им колега Александър Александров. В комплекса на три пъти почивала и първата жена космонавт в света Валентина Терешкова. Там е отсядало и семейството на първия космонавт Юрий Гагарин. Като резиденция комплексът обслужва множество държавни и правителствени ръководители от цял свят. Сред тях са полския президент Войчех Ярузелски, председателя на Китайската народна република Чжао Дзъ Ян. Палестинският лидер Ясер Арафат почива там три пъти. УБО посреща в «Република" краля на Непал, президента на Румъния Николае Чаушеску, министър-председателя на Турция Кенан Еврен, министър-председателя на Португалия Марио Суариш, генералните секретари на ООН Утан и Курт Валдхайм, скандалният мултимилионер Роберт Максуел, американската боркиня за равни права на цветнокожите Анджела Дейвис, федералните канцлери Вили Бранд и Хелмут Шмит и др. През месеците август 1986 г. и септември 1988 г. в днешната зала "Ривиера" се провеждат първата и втората срещи "Изток-Запад". В тях участват водещи фирми от Западна Европа и САЩ като "Пепси" и "Кока-Кола", "Круп", "Алстон" и др. Приватизацията На 31.03.1990 г. правителствената почивна база "Република" е предоставена на Българската асоциация за туризъм и отдих. През юни 1990 г. Ваканционен клуб "Ривиера" е регистриран като дъщерна фирма на държавното дружество "Балкантурист", а през 1991 г. с решение на Варненски окръжен съд (ВОС) фирмата е пререгистрирана на "Ривиера" ЕАД. Шест години по-късно е създадено работническо-мениджърското дружество "Ривиера мениджмънт" АД, което на следващата година печели приватизационния търг и става собственик на 60% от капитала на "Ривиера". Веднага след приватизацията започва и изпълнението на дългосрочна инвестиционна стратегия. Запазването и поддържането на парка е неизменна част от нея. Проектът Днес на мястото на построените през 1958 г. хотели "Русалка" и "Романтика" вече се издига комплексът "Ривиера бийч". Неговият облик е плод на дълги спорове и изключително сериозна работа върху архитектурния проект, признава Людмила Ненкова. "Първоначално не бе одобрена нито една от представените три идеи, разказва тя. Някои от тях бяха просто римейк на вече остарели и неудачни концепции, друга повтаряше почти буквално известен турски хотел. В края на краищата лично Емил Кюлев възложи на арх. Димитър Стефанов задачата да изработи проект, който в максимална степен да запази традиционния архитектурен стил на "Ривиера" - скосените медни покриви, дълбоките тераси, чистите фасади... Това желание бе мотивирано от твърде пренебрегваното днес правило, че претенциозният клиент винаги държи на единния стил и облик, на изисканите архитектурни форми и съвършения баланс. В крайна сметка одобреният вариант бе оскъпен като реализация заради едностранното разположение на стаите, всички с изглед към морето. Най-важното обаче бе, че така успяхме да запазим широката тревна ивица между хотела и плажа. Всеки от отхвърлените проекти отнемаше голяма част от нея." Людмила Ненкова не крие, че дизайнът на новия хотел е нейна лична идея. "Исках да няма еклектика, но никакъв кич или натрапващи се детайли. Всичко трябваше да бъде изискано, кокетно и човешко. На същата концепция бе подчинена и реновацията, след която потъналият в зеленината на бръшляните "Оазис" се превърна в истински бутиков хотел с двайсет стаи. Днес цените им се доближават до тези в петзвездния "Империал".