„Ровят 10 години назад за мръсно имане" е водещото заглавие на „Труд"
Конфискация само след повдигане на обвинение за извършено престъпление, и то само на собствениците на имане от поне 250 000 лева.

Това предвижда новият вариант на закона за отнемане на незаконното имущество, който днес беше внесен в парламента от ръководството на правосъдното министерство.

Комисията за установяване на престъпното богатство начело с Тодор Коларов ще рови за произхода на доходите и имотите 10 години назад. Предишният проектозакон, наречен "Попова", предполагаше обвиняемият да пази книжата от материалните си придобивки 15 години.

Премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че държи проектозаконът да бъде приет незабавно.

"С патерици, без патерици, даже някой да е в болница, със системите го искам в залата, когато законът се гласува", наредил министър-председателят на депутатите от ГЕРБ.

Новият закон за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин, е вече в парламента. Днес следобед той е бил внесен в деловодството на Народното събрание.

Основната промяна спрямо отхвърления през лятото проект на Министерството на правосъдието е, че за конфискация ще е необходимо повдигане на обвинение за престъпление. Няма да се отнемат имоти на извършилите обикновени нарушения. Другото важно условие е обвиняемият да има имоти на стойност поне 250 000 лв., а не 60 000 лв. "Този закон е насочен не към обикновените граждани, а към организираната престъпност", обясни промяната новият министър на правосъдието Диана Ковачева.

Комисията за конфискация ще може да прави проверка на доходите и имуществото само за 10 години назад, а не за 15 години или 25 години, както предлагаше предишният екип на министерството. Новост е, че след налагането на запори на съмнителните имоти на комисията се дава срок от 3 месеца да поиска отнемането им от съда. В противен случай запорите ще падат.

"Новият закон трябва да бъде приет до Великден", отсякъл премиерът Бойко Борисов пред депутатите от ГЕРБ. Изненадващо той отишъл на заседание на парламентарната група малко преди да замине за среща с германската канцлерка Ангела Меркел в Берлин.
Още от статията на „Труд"

„Имоти над 250 бона на прицел", четем от първа страница на „Стандарт"
Драконовски мерки за проверка на имотите, които надминаха и тези при социализма, предложи новият правосъден министър Диана Ковачева.     

Имуществото над 250 хил. лв., чийто произход не може да бъде доказан, ще попада под ударите на новия закон за конфискацията. Отнемането му ще става от граждански съд и след повдигнато обвинение, съобщи Ковачева. За какво имаме данъчни, финансово разузнаване и икономическа полиция, че се налагат толкова жестоки специални мерки за проверки на доходи и имоти, коментираха веднага експерти.

По-късно вчера проектът бе внесен в парламента от председателя на групата на ГЕРБ Красимир Велчев. За "Стандарт" той обясни, че срокът, в който ще се проверява за незаконно забогатяване, ще е 10 години назад. В предишния вариант на закона, който управляващите не приеха, срокът бе 20 години. След като комисията за конфискация бъде сезирана, тя ще има 3 месеца срок, за да каже дали има основание за повдигане на обвинение за незаконно забогатяване. "Законът няма да се използва за разчистване на сметки и изнудване", категоричен бе Велчев. Той добави, че запор на имуществото ще започва от обвинителния акт, а не от сезирането на комисията "Коларов".

Законопроектът предвижда още да се избере отново спецкомисия по конфискация. Председателят ще се предлага от премиера, а останалите четирима членове ще се избират от парламента. Според запознати Бойко Борисов ще предложи отново за председател Тодор Коларов. А при избора на членове елегантно ще се подменят тези, с които Коларов не може да се сработи. Той публично неведнъж е критикувал Николай Желев и Красимир Тодоров. През лятото Коларов ги призова да подадат оставки, но това не се случи.
Още от статията на „Стандарт"

„Курс за чиновника вместо почивка", информира от първата си страница „Монитор"
Отпуските на държавните служители с ненормирано работно време се изравнява с тези в частният сектор и става 20 плюс 5 дни. Това реши правителството вчера.

Годишният отпуск в държавната администрация с нормирано работно време става 20 дни, работещите на ненормирано работно време ще почиват с 5 дни повече, обясни финансовият министър Симеон Дянков, по чиято идея са направени промените. Досега в закона за държавния служител бяха записани 20 дни отпуск за нормиран работен ден плюс 12 дни за ненормиран.

За оставащите седем дни ще се въведат задължителни квалификационни курсове. Идеята е да се подобрят както услугите, предоставяни от държавните служители, така и администрацията да има по-добра база за кариерно развитие, обясни Дянков. По думите му парите за обучение са заложени в бюджетите на всяка институция. Те са в размер на 2% от „Фонд работна заплата". В края на всяка година обаче тези пари били връщани в бюджета, защото оставали неизползвани.

Симеон Дянков уточни още, че вчерашното решение на кабинета е препоръка към всички държавни институции и не се налагало да се правят поправки в законодателните актове. „Промените се въвеждат със заповеди, подписани от ръководителите на съответните институции", обясни финансовият министър.

Част от ведомствата вече били подписали тези заповеди. Имало само 2-3 министерства, при които това щяло да стане през март. „В Министерство на отбраната например имат колективни трудови договори, което ще забави процеса със синхронизирането на отпуските с месец-два. Министър Тотю Младенов също изрази съмнение, че може би и при него има такъв проблем, но обеща, че ще се съобрази с препоръките и ще направи нужните промени", уточни още Дянков.
Още от статията на „Монитор"

„Борисов каза "не" на шистовия газ и на "Шеврон", съобщава от първата си страница „Капитал Daily"
Часове след като управляващите решиха да наложат временен мораториум върху проучването и добива на шистов газ в България - до приемане на законови промени, включващи и задължителна екооценка, позицията им претърпя още по-рязка промяна - до пълна и безсрочна забрана на този добив.

В сряда в пленарната зала ще се гласува различен текст от приетия в понеделник от депутатите на ГЕРБ в икономическата комисия след 4-часови дебати. Той предвижда на територията и на България, както и в акваторията й в Черно море да бъде наложена безсрочна забрана на "технологията хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг и/или всяко друго наименование, което описва вкарването на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи или компоненти, пропанти, флуиди, пропан, както и механични и/или органични пълнители под налягане, по голямо от 20 атмосфери под земята, при проучване и/или добив, с цел извличане на нефт или природен газ".

Хората - искат или не искат?

На заседанието си във вторник по настояване на премиера Борисов правителството отмени и решението си от март миналата година, с което даде право на американската компания "Шеврон" да прави проучвания за шистов газ на територията на "Блок 1 Нови пазар". В новото решение изрично се казва, че "проучванията ще могат да се правят само за конвенционален газ и нефт". "Хората не го искат, спираме", са думите му от публикуваната стенограма, които вероятно визират протеста в събота в 12 града в страната и обявения пореден за сряда вечерта. "Ако един ден пожелаят, лесно се вкарва ново решение", уточнява премиерът.

Ден по-рано икономическото министерство обяви резултатите от социологическо проучване, според които 75% от българите подкрепят проучванията, а близо 60 на сто - и добива на шистов газ, ако има сигурност за екологията. Последното на практика означава екооценка, която да посочи съществуват ли рискове, каквато беше и целта на подкрепения в понеделник временен мораториум.

В ГЕРБ - винаги готови за всякакви решения

Зам.-председателят на групата на ГЕРБ в парламента Валентин Николов поясни, че на заседанието им във вторник е дошъл лично премиерът Бойко Борисов, за да ги инструктира за новото решение за пълната забрана, което е било прието почти без никакви разисквания. Ден по-рано Николов защити внесения от Яне Яне проект за временния мораториум, който депутатите от управляващата партия подкрепиха, защото бил "най-смислен и научнообоснован".
Още от статията на „Капитал Daily"

„Трайков: Решението за шистов газ е като мафиотско убийство" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
"Всичко това, което се предлага тук, ми прилича на мафиотско убийство. Така министър Трайчо Трайков в понеделник вечерта описа предложенията за мораториум над проучванията и добива на шистов газ. Първо забраняваме добива на шистов газ, което е изстрел в сърцето. След това контролно в главата забраняваме и проучванията по метода на хидравличното разбиване. А накрая слагаме забрана и на теренните проучвания, които представляват камион да върви по нивата и да пуска едно бетонно блокче. Това е все едно да отрежем главата на жертвата за по-сигурно."

Преди това четири часа министърът бе слушал спорове в икономическата комисия на парламента. Въпреки че първоначалните предложения бяха три - закон срещу шистовия газ от БСП, мораториум до 20 г. от "Атака" и още една забрана от Яне Янев. Накрая комисията прие четвърти вариант - забрана, преповтаряща исканията на еколозите. В изчетените от зам.-шефа на комисията Валентин Николов от ГЕРБ "редакционни поправки" обаче имаше една точка, която възмути противниците на шистовия газ: забраните за проучване и добив на шистов газ важат или докато се предвиди процедура по екооценка за този вид добив, или докато се забрани със закон. "Причината за този текст е, че ГЕРБ още няма финална позиция. Ще имаме до сряда", обясни Николов пред депутатите и лобитата на противниците и поддръжниците на шистовия газ. Заради уклончивата забрана еколозите заплашиха с нови протести, а Трайков заключи: "Ако съм частен инвеститор, бих поизчакал, преди да инвестирам."

В гласуването на текстовете не участваха БСП и "Атака", а твърдо против забраните бе единствено депутатът от Синята коалиция Иван Иванов. Лобито на шистовия газ защитиха консултантът Илиян Василев и геологът от БАН Кристалина Стойкова, която призна, че е била консултант на "Тексако", дъщерна фирма на "Шеврон". Противниците пък водеха Борислав Сандов, екоактивист и член на партия "Зелените", и Мариана Христова, специалист по телекомуникации и активист на гражданските инициативи срещу шистовия газ и срещу ГМО.

По-малко от денонощие след заседанието с "мафиотското убийство" и приемането на меките забрани, депутатите от ГЕРБ решиха на парламентарната група, че забраната за проучвания и добив на шистов газ ще е пълна и безсрочна. Това предложение трябва да бъде внесено днес в парламента.

Междувременно и правителството прие решение за шистовия газ. С него се предвижда забрана американската компания "Шеврон" да използва метода на хидравличното разбиване при проучванията за нефт и газ в блок "Нови пазар", обяви министър Трайчо Трайков. (Още за мотивите на министрите виж вляво). Нямало проблем компанията да търси конвенционални газови и нефтени находища.
Още от статията на „24 часа"

„НАП събра 255 млн. лв. по-малко от социални вноски през 2011 г.", обобщава от първата си страница „Сега"
Данъчните не са успели да изпълнят плана си за 2011 г. единствено за социалните осигуровки, става ясно от отчета за изпълнение на бюджета на НАП. Приходите по това перо са 255 млн. лв. по-малко от планираните. Само от увеличението на пенсионната вноска с 1.8% държавата очакваше допълнително 373 млн. лв., а от вдигането на минималните осигурителни прагове с 5.6% - още 110 млн. лв. Вчерашната статистика обаче потвърди прогнозите на експертите, че увеличаването на осигуровките не води до повече приходи, а до посивяване на икономиката.

Общо в НОИ са влезли 3.143 млрд. лв. от осигуровки за пенсия, безработица и общо заболяване и майчинство, 1.5 млн. лв. за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", които са за стари години, тъй като през 2011 г. в него не се внасяха пари, плюс 29 млн. лв. за учителския пенсионен фонд.

В края на годината правителството гласува допълнително 280 млн. лв. за НОИ заради изоставането в събираемостта на осигуровките и гласуваното от 1 септември предизборно увеличение на вдовишките добавки от 20 на 26.5%. В средата на годината се очакваше непланираният дефицит на НОИ да надхвърли 300 млн. лв., но през летния сезон данъчни и трудови инспектори започнаха съвместни масирани проверки на работодатели, осигуряващи сезонна заетост.
Още от статията на „Сега"

„ДКЕВР плаши с над 10% скок на тока при по-дълга стачка в мините", информира от първата си страница „Класа"
Ако стачката на миньорите в „Мини "Марица-изток" продължи повече от месец, това ще доведе до поне 10-процентно поскъпване на тока от 1 юли тази година. За това предупреди председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев вчера. По думите му централите имат запас от въглища за две-три седмици, но след това те трябва да намалят или спрат работата си, или да доставят въглища от други мини. За да няма проблеми с тока, в системата ще бъде включен и студеният резерв на ТЕЦ- Варна и ТЕЦ „Бобов дол", но електроенергията оттам е значително по-скъпа. Така ще се увеличат разходите на НЕК за закупуване на ток, а това ще бъде отразено в сметките на хората от юли. Общественият доставчик вече поиска поскъпване на еленергията с поне 4,5%, и то преди 1 юли. Причината е, че компанията търпи загуби от изкупувания ток от възобновяемите източници и топлофикациите.

Ако стачката на миньорите обаче продължи не повече от седмица-две, тя може и да не окаже влияние на цените, смята Семерджиев. При продължителна стачка обаче ще бъде трудно цялата система на производство отново да влезе в ритъм.
Освен мините, за поскъпването на тока от юли ще повлияят и изкупуването на по-големи количества зелена енергия, и стартът на търговията с вредни емисии от ТЕЦ-овете. Така сумарно е възможно от средата на годината да започнем да плащаме и с 15 на сто по-високи сметки.

Семерджиев отказа да обясни какви са предварителните изчисления за поскъпването при наслагване на всички фактори. Той обаче уточни, че в региона пазарът на електроенергия се развива към повишаване на цените, а това означава повишение на приходите от износ на електроенергия. Така ще се увеличат приходите на НЕК, а с това може да се компенсира частично и искането за увеличение на тарифите. Семерджиев призна, че наистина в момента НЕК има по-големи разходи от предвидените през юли 2011 г. , но компанията успява да се справи. Увеличението при цената за обществения доставчик обаче няма да е 4,5%, а по-малко, убеден е шефът на ДКЕВР.
Още от статията на „Класа"

„УниКредит: Заплатите растат с 21 лева", пише „Стандарт"
Проблемите в Западна Eвропа ще ударят износа на България, което ще забави ръста на икономиката ни. Това сочи прогноза на УниКредит Рисърч, представена по време на годишната конференция на "Юромъни" във Виена. Според директора на УниКредит за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) Джани Папа проблемите в Западна Европа ще забавят ръста на страните от ЦИЕ, което обаче ще се отрази положително на икономиките на държави като Турция, Русия и Казахстан.

Според прогнозата на финансовата институция през настоящата година родният износ реално ще се свие с 0,4%, а през 2013 г. ще нарасне само с 1,8%. Забавянето ще дойде след две поредни години на значителен ръст. Очакванията са икономиката ни да запази възходяща тенденция, но за настоящата година се прогнозира ръст на БВП на България само с 1,5%, а през 2013 г. - с 2,7%. Това ще се отрази и на доходите ни, като средната заплата ще се увеличи с 21 лв. (до 707 лв.) през тази година и с 29 лв. (до 736 лв.) през 2013 г.
Още от статията на „Стандарт"

„София търси съмишленици за корекции на фискалния европакт", съобщава „Сега"
Резервите на България към европейския фискален пакт се увеличават. Финансовият министър Симеон Дянков не е доволен от поредния, трети вариант на проектодоговора и ще търси подкрепата на други заявили интерес страни извън еврозоната за промени в текста. Въпреки това България ще продължи да преговаря за присъединяване към инициативата, разбра се след вчерашното заседание на кабинета. От пакта се очаква да гарантира по-голяма стабилност в еврозоната, като въведе общи фискални ограничения, подобрена координация в областта на икономическата политика и механизъм за санкциониране на нарушенията. Инициативата е отворена и за членки извън валутния съюз.

"Изпратих писмо до моите колеги от страните извън еврозоната, с което изразих последното ни мнение на базата на последния вариант на документа. Помолих това да е първа точка от дневния ред на срещата на министрите на финансите на страните извън еврозоната следващия понеделник", обясни финансовият министър Симеон Дянков. Според него поредното редактиране на текста е довело до разводняване на документа и включването на неприемливи за България задължения в частта за координация на икономическите политики.

България категорично възразява срещу появата в документа на понятието "обща икономическа политика" и ангажиментът на страните да работят за нея, като координират помежду си всички важни икономически реформи, които планират да предприемат. В предходните редакции подобно понятие отсъства и се говори само за общи усилия за налагане на икономическа политика, която ще подобри функционирането на еврозоната.
Още от статията на „Сега"

„Можем да изпълним собствените си приходи 100 процента", казва в интервю за „Класа" Дончо Барбалов, заместник-кмет по финансите в София
Г-н Барбалов, какви са основните приоритети в бюджета на Столичната община за тази година?
- Преди всичко искам да подчертая, че бюджетът на Столична община, който ние планираме да е в размер на 1,27 милиарда лева, е базиран на един реалистичен подход. За да стигнем до този подход, ние направихме оценка на приходите от 2011 година, обърнахме внимание и на тенденциите от 2010 година. И на базата на реално постигнатите резултати през последните две години направихме бюджет, който според нас е напълно изпълним и реалистичен. Имаме три приоритетни сектора - образование, екология, транспорт и транспортна инфраструктура. В тези три области предвиждаме запазване на нивото на финансиране от 2011 година. За образование например предвиждаме над 215 млн. лева, което се равнява на около 86% от държавните трансфери към Столична община. За Центъра за градска мобилност само за преференциални карти и компенсации предвиждаме 90 милиона лева. За ремонт и поддържане на пътища планираме 27,6 млн. лева, което също е съизмеримо като сума с тази от миналата година. Като цяло собствените приходи на общината през тази година очакваме да са 521,6 млн. лева, от които 231 милиона лева са данъчни приходи, а 291,6 милиона лева от неданъчни приходи. От данъци в София планираме да постъпят 85 милиона лева от налога върху недвижимите имоти, 65 млн. лева очакваме от данъка върху моторните превозни средства, което е малко повече спрямо 2011 г. 6 млн. лева очакваме от данъка върху възмездните сделки. Най-голямото перо при неданъчните ни приходи пък по традиция е такса смет, от която очакваме постъпления в размер на 231 милиона лева. Трябва да отбележа, че през миналата година изпълнихме заложените в бюджета собствени приходи 90%, като тази година благодарение на по-реалистичния ни подход се надявам да ги изпълним 100%. Искам да подчертая още, че в етапа на подготовка на бюджета се опитахме да осигурим максимална прозрачност. Проведохме срещи с абсолютно всички политически групи в Столичния общински съвет, имаше идеи, които се опитахме да отразим в окончателния вариант. Предстои и обществено обсъждане на бюджета, на което ще чуем и мнението на гражданите.

Главният архитект Петър Диков представи някои приоритетни цели за столицата, за които общината ще търси инвеститор на базата на публично-частното партньорство. Сред тях има значими проекти, като стартиране на проекта за нов модерен стадион и дори изграждане на нова линия на метрото. Доколко реални са тези проекти?
- Публично-частното партньорство е една много добра възможност за развитие на града, когато ние от Столична община по една или друга причина не можем да си позволим да направим необходимата инвестиция. Затова наистина е добре да привличаме частния сектор да участва в някои проекти, в които, естествено, и те имат интерес. Нашата задача обаче е да осигурим финансирането по подобни проекти от страна на общината. В тази връзка бих искал да спомена и идеята за създаване на общинска агенция за насърчаване и привличане на инвестиции в София. Знаете, че на последната сесия на СОС беше възложено на кмета Йорданка Фандъкова в кратък срок да изготви детайлна разработка по въпроса. Тази агенция ще се превърне в механизъм за привличане на инвеститори, ще популяризира града като място за правене на бизнес и реално ще помогне за стимулиране на публично-частните партньорства, за които говори и арх. Петър Диков.

Казахте, че сте планирали реалистичен бюджет, но годината е кризисна и тежка, очаквате ли да има проблеми със събираемостта на данъците и таксите?
- Честно казано, не очаквам сериозни проблеми или влошаване във връзка с възможността на столичани да плащат местните си данъци и такси. Наистина обаче трябва да имаме предвид, че годината ще е трудна, и може би няма да има значително увеличаване на доходите на хората. Точно затова ние и не предлагаме никакво увеличение на данъците и таксите в София през 2012 година. Що се касае до събирането им, много разчитаме на новата информационна система, която вече работи в местните данъчни администрации. Знаете, че през тази година хората ще плащат данъците не с ЕГН, а с данъчен номер. Тази система ще ни даде възможност да действаме по-бързо и по-информирано. Така че на базата на новите ни възможности и с малко повече воля се надявам да постигнем една наистина добра събираемост.
Още от интервюто на „Класа"