Така че Шанхайската организация за кооперация (ШОК) е всичко онова, което Ричард Никсън и Хенри Кисинджър се бояха да не се случи, стараейки се да поддържат дистанцията между Москва и Пекин. Обаче западът не трябва да гледа на ШОК задължително като на противник.
Истина е, че срещата на ШОК в Киргизия от миналата седмица бе съпътствана от военни учения в Урал, в които взеха участие 6,000 бойци от Русия и Китай, както и неколцина от другите съюзни държави. Истина е, че президентът на Иран Ахмадинеджад бе участник в събитието като наблюдател. Освен това някои от участниците предложиха създаване на гигантски енергиен блок.
Но ШОК има по-сериозни цели в региона. На първо място, трябва да се гарантират енергийните доставки, това е постижимо само при постигане на „стабилност" в региона. Стабилността в Централна Азия означава да се пресекат контра-опитите за влияние от Запада, справяне с ислямистите, премахване на наркотрафикантите. Може би не всички от тези са възвишени цели, но не са и застрашаващи.
Главните фигури в Бишкек старателно избягваха провокационни изявления по отношение на САЩ- с изключение на Ислам Каримов, узбекският непокорен президент, който призова запада да „демилитаризира" Афганистан. Русия и Китай умело отклоняваха всички стъпки да се привлече и Иран в тяхната организация - нещо, което би довело до заклеймяване от страна на САЩ.
Сега нарасналата кооперация между Москва и Пекин е част от живота такъв какъвто е. В много отношения западът трябва да приветства сътрудничеството. Със сигурност е по-добре, ако две съседни държави разменят петрол, а не изстрели.
Европа и САЩ също има над какво да поработят в Централна Азия. Това е все по-важен регион: за сигурността, икономиката, политиката. В миналото западните държави предпочитаха да се занимават с афери и личности, подобни на нелицеприятния Каримов.
Сега бизнесът трябва да работи повече за сътрудничеството между политическите групи в региона. Такава вече е и ШОК. Демокрацията и либерализацията трябва да бъдат направени по-привлекателни за хората от Централна Азия и елитите там. ШОК трябва да стане краеъгълен камък, който да маркира ангажимента на Централна Азия към останалия свят, а не да остане съвместно предприятие на Москва и Пекин.