Признава се, че тя е една от най-старите централни банки в света. Сега изглежда, че шведската Riksbank може да научи на някои неща дори американския Федерален резерв - например как  да излезе от сегашната кредитна криза, пише ББС.

След като и МВФ призова за съгласувани глобални действия за успокояване на разтревожените пазари, сега политиците изучават как Швеция успя да спаси четири от най-големите си банки, когато кредитният бум се обърна на срив в началото на 1990те.

Тогава цената на имотите се срина, валутата излезе извън контрол, безработицата и банкрутите бързо нарастваха. Ако Riksbank не се бе намесила бързо и бе избрала другата опция - да не инжектира капитал в банките си, цялата финансова система на страната сигурно щеше да се срине.

С цената на около $11 млрд., Швеция гарантира парите на вложителите и кредиторите на шведските банки.

Само че държавната помощ бе внимателно прицелена, така че никаква част от парите да не попадне в акционерите на банките.

Всъщност шведското правителство си възвърна по-голямата част от парите, когато икономиката се възстанови.

Може би без да съзнават това в момента, шведите откриха въпроса за „моралния риск" - рискът, свързан с подкрепата на държавата за частни инвеститори, които са заложили и загубили парите си на капиталовия пазар.

Един от провеждащите правителствената политика по време на Шведската криза е Ларс Хайкенстен, който след това става гуверньор на централната банка. Той казва: „Един от въпросите които трябваше да задаваме беше твърде прост. Е ли тази банка състоятелна или не?"

Ако правителството трябва да се намесва и с парите на данъкоплатците да решава проблеми на състоятелността, става ясно, че собствениците трябва да се откажат от всичките си права. Това бе важно по политически причини и заради причини свързани с моралния риск.

Швеция успя да се справи с това, което тепърва предстои на Федералния резерв и другите централни банки. Шведската централна банка работеше отблизо и прозрачно с кредиторите, за да разбере колкото се може по-бързо лошите новини - вместо да позволява на институциите да продължават да излизат със съобщения за обезценени активи.

Швеция разбра, че банковите активи могат да бъдат продадени и върнати в частния сектор единствено ако лошите кредити бъдат разделени от добрите.

Г-н Хайкенстен държи да отбележи, че макар Швеция на времето да е била в много трудна ситуация, задачата пред централната банка тогава е била по-ясна отколкото при сегашната кредитна криза, имаща  по-голям брой световни финансови центрове.

Но той, както и други централни банкери, вече са провеждали срещи в САЩ. „Сигурен съм, че те се учат от целия наличен опит. Сега има повече знание, отколкото преди 15 години, но определено няма бързи решения".

„Но трябва да се действа бързо. Не може да се каже, че това е проблем на банката, защото това е и твой проблем. Тоест трябва да се действа бързо".

Швеция е страна, в която държавното участие в икономиката е силно. Затова е нямало голямо обществено противопоставяне на плана за подпомагане на банките, каквото може да се очаква да избухне в САЩ.

Шведският опит обаче ясно илюстрира, че в замяна на спасителния кеш, банките трябва да отворят за общественото внимание счетоводните си документи. За подобно разкриване акционерите не трябва да претендират да бъдат компенсирани.