„Сивото и черното в икономиката", пише в. „24 часа"
Проучване със сериозна методология изнесе данни, че сивата икономика в България е около 30 процента. Това означава, че имаме сива икономика горе-долу на нивото на Италия. В Германия е 20-25%.
Има и страни като "рекордьорите" Перу и Грузия, където сивата икономика достига между 65 и 75% от БВП.
Колко е тази икономика в левово измерение? Данните, които се изнасят за брутния вътрешен продукт, регистрират само бялата икономика. На тази база може да пресметнем, че ако сивата е 30 на сто от БВП, това прави приблизително 24 милиарда лева. Макар че все ми се струва, че оценката е леко занижена и нивото на сивата икономика у нас е малко по-високо.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
"Сделките за деветмесечието: Бавното завръщане на чуждия капитал", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Лятно успокояване, но съчетано с умерен оптимизъм. Тава е описанието на пазара на сливания и придобивания (M&A) в България през третото тримесечие на 2015 г. На пръв поглед забавянето на темповете, което дойде след минизалпа от началото на годината, плавно премина в лятно спокойствие. Ваканционните месеци обаче свършиха с една от най-големите сделки за годината - продажбата на телекомуникационния оператор "Близу" за 120 млн. евро. Така към есента умереният оптимизъм на пазара се запазва.
Прочети още от в " Капитал Daily"
"Бизнесът очаква фалити и по-високи цени заради данъка за вредните храни" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Вълна от фирмени фалити, ръст на сивата икономика и по-високи нива на бедност след приемането на данък "вредни храни" очаква бизнесът. Проектозаконът за т.нар. данък "обществено здраве" вече е качен за обществено обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването. От проекта става ясно, че налогът трябва да влезе в сила на 1 юли догодина, а не както се очакваше - от началото на 2016 г. Данъкът, чиито ставки ще варират между 3 и 78% за различните групи храни - с високо съдържание на сол, захар, хидрогенирани мазнини, кофеин и таурин, вече предизвика бурна реакция от голяма част от фирмите у нас.
Според Българската стопанска камара налогът би увеличил разходите за храна на хората с най-ниски доходи.
Прочети още от статията на в. "Сега"
"Токът поевтинява, но с по-малко от процент" четем във в. "Монитор"
Цената на тока за бита може да бъде намалена с половин или най-много с 1% от началото на ноември. Това са показали изчисленията на експертите за възможното поевтиняване на електрическата енергия три месеца след последната промяна на тарифите. От 1 август те бяха намалени средно за страната с 0,11 на сто. За ЧЕЗ и ЕВН беше спадът беше съответно с 0,6% и 0,4%, а за „Енерго-Про" КЕВР определи увеличение на цените с малко над 1 на сто.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
„Фалитът на КТБ удвои бюджетния дефицит за 2014 г.", пише в. "Капитал Daily"
Брюксел вече има основание да започне процедура по свръхдефицит срещу България. Причината е, че по окончателни данни бюджетният дефицит на начислена основа, с който работи комисията, е 5.8% от брутния вътрешен продукт (4.826 млрд. лв.) през 2014 г. През пролетта Националният статистически институт обяви, че "дупката" е 2.9% (2.337 млрд. лв.). Огромното разминаване се получава заради различната методология на изчисление, която използват двете институции. Според българската статистика държавният заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в размер на 2 млрд. лв. не трябва да бъде включван към централния дефицит. Европейската статистическа служба обаче е на противоположното мнение. НСИ имаше няколко месеца да убеди европейските си колеги в правотата си, но крайният резултат предполага, че не са успели, след като в сряда публикува крайните данни, в които заемът е включен. Той беше изтеглен от държавата, за да се помогне да се изплатят гарантираните депозити след фалита на КТБ, тъй като във фонда нямаше достатъчно средства.
Прочети още от в " Капитал Daily"
„Кардинална реформа в МВР не става с фирма", пише в. "Сега"
В МВР се "пече" реформа. По грузинска рецепта. "Готви" лично вътрешният министър Румяна Бъчварова. В какво ще се изразява реформата - ще се прави нова фирма на министерството. На заплахите на финансовия министър Владислав Горанов, че няма да има пари без реформи, МВР изненадващо отговори с идея за държавно предприятие в рамките на министерството. И това е.
От думите на Бъчварова стана ясно, че в държавното предприятие, което няма как да не е търговско дружество, ще се обособят паспортните служби, регистрацията на автомобили в КАТ и разрешителните за оръжие.
Прочети още от в. "Сега"
"Наемите на магазини по „Витошка" стигнаха 44 евро за квадрат", четем във в. "Монитор"
Средните наеми на магазините по бул. „Витоша" в София са към 44 евро за квадратен метър, сочи статистиката на Forton, предоставена на „Монитор".
След излизането на 100 000 кв. м търговски площи миналата есен от средата на 2015 г. пазарът постепено се стабилизира като предлагане и наемни нива. В следващите 2-3 години се очаква да не бъдат отваряни нови молове, сочат прогнозите на консултантската компания. От там отчитат, че в момента там върви преструктуриране на бизнеса. Това е довело до леко намаление на наемите до около 25 евро за кв. м за магазини с площ от 100 кв. м, намиращи се на удобно място в търговския център. Спадът се дължеше на увеличеното предлагане със завършването на Mega Mall и Sofia Ring Mall и по-сериозните отстъпки, на които някои инвеститори бяха готови за привличане на наематели.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
„Десислава Николова: Настояваме виненото грозде да бъде признато за плод", е заглавиe на в. „24 часа"
Ако наредбата за подмярка 4.2 не бъде променена, ще се лишат от европейско финансиране над 200 хиляди лозари и винопроизводители, казва изпълнителният директор на "Винпром Карнобат"
- Госпожо Николова, преди дни Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) се събра на извънредно заседание заради проектонаредбата за прилагане на подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Какви ще са последствията за лозаро-винарите, ако документът стане окончателно решение?
- Ако проектът бъде приет в този му вид, с подписа си група чиновници ще лишат от европейско финансиране над 200 хиляди български лозари и винопроизводители. Някъде в някакъв кабинет се решава съдбата ни, без да имаме право на глас. Значението на наредбата за бъдещето на бранша е съизмеримо с ключови документи като Закона за виното и спиртните напитки или Закона за акцизите и данъчните складове. С тази разлика, че те се гласуват след сериозни дебати в Народното събрание. А документът, който ще доведе до сигурен фалит десетки винпроми и изби, ще се приеме "на тъмно".
Прочети още от в. „24 часа"