Трайната и крайна рестрикция, която беше възприета в последните 5-6 години в ЕС, комбинирана с орязване на заплати, продължаваща дерегулация и удари върху колективното договаряне, доведоха до дефлация.

Тази позиция изрази президентът на КСНБ Пламен Димитров, който домакинства дискусия с икономисти за дефлацията.

Страшилището на света в момента се казва дефлация, подчерта той. Тя може трайно да препятства възстановяването на икономиките на цели региони по света.

КНСБ настоява за антидефлационна програма с конкретни мерки. Според него увеличение на потреблението може да има чрез увеличаване на публичните инвестиции. Нужно според Пламен Димитров е увеличение на разполагаемия доход на хората чрез ясна политика за увеличение на работните заплати.

В ЕС 14 държави са в дефлация, а 11 са с много ниска инфлация. Президентът на КНСБ припомни, че от август 2013 България е в трайна дефлация. Тя оказва опустошителни ефекти върху доходите и икономическото развитие. У нас дефлацията е на ниво от -2% в последните 16 месеца, а в ЕС е -0,6%.

Пламен Димитров изтъкна, че един сектор обаче се оказва печеливш. Банковият сектор увеличава с 35% печалбата си тази година в сравнение с миналата година. Основно това е от лихви по кредитите. В същото време все по-трудно се обслужва външният дълг. Затова не трябва да задлъжняваме необмислено според президента на КНСБ.

Няма рецепта, която някой да е измислил, да каже - това са мерките, коментира Пламен Димитров. Нищо не е предварително сигурно, че ще проработи, опасява се той.

Антидефлационна мярка според него може да се окаже програмата за саниране на жилищата. Наливането на 1 милиард лева в строителния бранш ще окаже някакво позитивно влияние.