„Спират парното, ако 1/3 от блока не плаща", информира от първата си страница „Монитор"
Всички сгради, в които една трета от живеещите не плащат сметките си към топлофикация, ще остават без парно и топла вода. Това предвижда една от промените в Закона за енергетиката. Те се изготвят от икономическото и енергийно ведомство и ще бъдат представени за одобрение от Министерския съвет най-рано през юни, съобщи вчера министър Трайчо Трайков.

Трайков уточни, че спирането на топлоподаването в блокове, в които над една трета от живеещите са длъжници на топлофикация, ще е временна мярка. Прекъсването ще става след предварително уведомяване на абонатите, като ще има срок, в който ако хората се издължат, блокът няма да остане на студено. Конкретната процедура обаче още не е уточнена. Според Трайков предвидената мярка ще гарантира поне 70% събираемост на сметките.

Така топлофикациите ще могат да си плащат редовно на доставчиците, сред които най-потърпевша към момента е държавната газова компания "Булгаргаз".

София вече има опит в прилагането на подобна мярка. Това стана преди началото на отоплителния сезон 2008/2009. Тогава "Топлофикация  София" спря топлата вода на блоковете, в които делът на длъжниците надхвърляше 90 на сто от живеещите. Впоследствие заради условието в Закона за енергетиката да осигурява непрекъснатост на топлоснабдяването столичната топлофикация отнесе 450 хил. лв. глоба. Тя й беше наложена от Комисията за защита на конкуренцията, но впоследствие съдът я намали на 375 хил. лв.

С промените в енергийния закон, които се подготвят в момента, спирането на топлото на изрядните абонати заради задлъжнелите им съседи вече ще става напълно законно.
Още от статията на „Монитор"

„Давят ни със сметки като за басейн", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Шокиращи сметки за вода стряскат софиянци в последните месеци. Никой не е застрахован от фактура, като че ли има басейн в хола, коментират ужилени граждани. "Щях да получа инфаркт, като видях, че имам да додавам 150 лева за вода, след като редовно съм си плащал месечните сметки", оплака се Димитър Петков от "Люлин". "Стандарт" вече написа и за сметки по 700 лв., за които потребители се жалваха в редакцията. Според абонати концесионерът на "Софийска вода" - британската компания "Юнайтед ютилитис", явно е решил да събере каквото може от клиентите, преди да прехвърли услугата на френската фирма "Веолия" и да напусне страната. Само така може да се обясни прекалено стриктното "спазване" на "общите условия" за предоставяне на ВиК услугата в своя полза. В тях пише, че потребителят е отказал да предостави достъп до водомера, ако не е допуснал служителя до уреда в продължение на 6 месеца. Тогава инкасаторите начисляват 86 куб. м вода на месец като санкция. Отказът се удостоверява с протокол, подписан от длъжностно лице на оператора и поне един свидетел, който също може да бъде от компанията. Клиентът не е застрахован и ако сам отчита уредите, но те са неизправни или не са пломбирани. Водната компания може да ти начисли вода като за четиричленно домакинство, ако преди това апартаментът е обитаван от четирима, а ти не си съобщил, че броят на живущите е намалял.

В момента отчетниците на "Софийска вода" записват показанията на уредите в работни дни и часове, които за повечето клиенти са неудобни. Затова често осигуряването на достъп е невъзможно. Така през дълъг период от време не се отчита реалното потребление на вода, а след посещение на инкасаторите понякога идват твърде високи изравнителни сметки.

Поне веднъж на 6 месеца "Софийска вода" трябва да отчита водомерите на абонатите си в почивните дни. Ще изискваме това условие да залегне като показател за качеството на услугата, каза за "Стандарт" Владимир Алтимирски, директор Сектор "ВиК" в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ако "Софийска вода" не отчита водомерите в удобно за клиентите време, не трябва да санкционира работещите хора за това, че не допускат инкасаторите в домовете си.
Още от статията на „Стандарт"

„Ред ведомства пак се разминаха със съкращение на разходите", предупреждава от първата си страница „Сега"
Ред ведомства няма да намалят бюджетите си с 20% въпреки обявената от правителството твърда политика за съкращаване на разходите. От внесената от кабинета в парламента актуализация на бюджета става ясно, че сред пощадените са министерствата на отбраната, на вътрешните работи, на социалната политика, както и НСО, БНТ, БНР, Народното събрание, съдебната власт и др.

Вместо да спести 1.1 млрд. лв. от парите на администрацията, кабинетът е намалил бюджетите с 640 млн. лв., т.е. съкращението е с 11.2%, а не 20%, както бе обещано. Орязването на разходите на чиновниците и закриването на излишните структури е една от антикризисните мерки, която среща най-голямо одобрение в обществото, но очевидно и този път няма да се случи в нужните мащаби.

Най-сериозно е намален бюджетът на здравното министерство - с 23%. С 20% ще се разделят във ведомствата на външните работи, правосъдието, икономиката, регионалното развитие, транспорта, физическото възпитание и др. Парите на президентството и Министерския съвет също ще бъдат орязани в тази пропорция. Народното събрание и съдебната власт обаче, които имат самостоятелни бюджети, няма изобщо да усетят кризата.

Социалното ведомство вероятно е пощадено заради обещаните от премиера около 160 млн. лв. за социална политика и подкрепа на заетостта. Те обаче няма да бъдат дадени като допълнителни пари, а просто няма да бъдат рязани от сегашния бюджет на ведомството на Тотю Младенов.

Министерството на отбраната, на което бяха обещани 300 млн. лв. за хеликоптери, също ще се размине без нито лев съкращения. Парите на МВР ще бъдат с 10% по-малко, а на ДАНС и Националната разузнавателна служба - с около 20%. НСО по неясни причини ще се размине без каквито и да било съкращения и ще запази бюджета си от 31 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„Износът дърпа Източна Европа, България изостава", съобщава от първата си страница „Дневник", като се позовава на агенция Блумбърг
Експортът е двигателят, задвижил растежа в повечето страни от Източна Европа през първото тримесечие на годината. Свиването на българската икономика обаче продължава, като според анализатори не износът, а засилването на вътрешното търсене може да обърне тенденцията.

"Възстановяването се движи основно от експорта, докато вътрешното търсене остава негативно", коментира ситуацията в региона пред "Блумбърг" Яромир Синдел, икономист от "Ситигруп"-Прага. Ден преди националната статистика да обяви предварителни резултати за състоянието на българската икономика за януари-март, агенцията цитира прогноза на неназовани източници за сериозен спад от 3%. Той ще дойде след -5.9% свиване на икономиката през последните три месеца на 2009 г.

Малко по-позитивна е оценката пред SeeNews на Цветослав Цачев - ръководителят "Анализи" в "Елана трейдинг", според когото БВП ще е с понижение между 1 и 2%.

Националните статистики на повечето държави от Източна Европа също трябва да обявят днес предварителните данни за брутните си вътрешни продукти за първото тримесечие.

Със сигурност неприятни негативни резултати ще отчетат проблемни държави в района като Унгария (-2.1%) и Румъния (-3.3%), съобщи "Блумбърг". В същото време очакванията са БВП на Чехия да отчете ръст 1.2%, а на Словакия 4.5% нагоре.

Все пак анализаторите отчитат като положителен факт за България, че има забавяне в свиването на икономиката. Цачев очаква ръст от 1 до 2% за последните 2 тримесечия и повишение от 1% за цялата 2010 г.
Още от статията на „Дневник"

„Очакват поне €100 млн. от продажбата на енергото в Североизточна България", информира от първата си страница „Класа"
Държавата ще приватизира миноритарния си пакет акции от електроразпределителното дружество в Североизточна България, чийто мажоритарен собственик е немската Е.ОН, каза вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Остатъчният дял представлява 33% от акциите на дружеството и от продажбата му се очакват приходи, колкото от продажбата на „Булгартабак холдинг" - около 100 млн. евро. Очаква се акциите да бъдат продадени чрез Българската фондова борса през следващите три до пет месеца, посочи Трайков. Той добави, че предстои да бъде избран консултант за процедурата по продажбата. Решението за това е взето след отказа на Е.ОН да изкупи остатъчния пакет.

Най-бързият вариант за продажба е акциите да се пуснат служебно на борсата, заяви министърът. По думите му този вариант за приходи в хазната е по-добър в сравнение с разпределянето на дивиденти.

В момента се водят преговори с мажоритарните собственици на елмрежата в Западна и Югоизточна България - чешката ЧЕЗ и австрийската ЕВН, за това, дали те искат да придобият и остатъчния държавен дял. Според Трайков е възможно и миноритарните дялове от тези две компании също да бъдат продадени чрез борсата. На първо време ще се листва единствено делът на държавата в Е.ОН, за да се тества пазарът, обясни Трайков. Очакванията са да има интерес към покупката на акциите, защото дружеството е естествен монопол в сектора и региона, в който оперира. За 2009 г. чистата печалба на компаниите в групата на Е.ОН - „Е.ОН България мрежи" и „Е.ОН България продажби", е за 30 млн. лв., а година по-рано тя е била 25 млн. лв.

Преди да бъде продаден миноритарният пакет акции, трябва да се изчака да завърши прокурорската проверка в дружеството, както и тази на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, отбеляза по-късно вчера премиерът Бойко Борисов.

Държавата държи и 27% дял и в ТЕЦ „Енел Марица-изток 3" чрез НЕК, но за него все още се обсъжда методът на приватизация. По всяка вероятност това ще бъде направено също през борсата, но специален анализ ще покаже какви ще са ползите от това за НЕК, каза Трайков.
Още от статията на „Класа"

„Събираме си дълговете от чужбина", разкрива „Монитор"
България започва да си събира активно външните дългове, които са натрупали към нея други държави, разкри за "Монитор" премиерът Бойко Борисов. Той уточни, че в момента правителството работи върху изготвянето на специален план, който трябва да даде точни параметри от коя страна каква част от борча към нас трябва да си приберем.

Само преди две седмици при посещението на водената от Борисов делегация в Сирия, която включваше министрите Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Николай Младенов, беше подписано споразумение в рамките на един месец Дамаск да преведе на София 17 от общо 75-те млн. щатски долара външен дълг към България. По-късно ковчежникът на държавата обясни, че борчовете на Сирия към нас са започнали да се трупат още през 60-те години, когато наши фирми са участвали активно в изграждането на инфраструктурата на държавата от Близкия изток, а последните сделки, от които имаме да си събираме пари, датират от 1986 година и касаят търговия с оръжия.

При посещението си Бойко Борисов и министрите успяха да договорят също така вливане на свежи пари в българския бизнес, като арабската държава склони наши фирми да участват в изграждането на магистрали и МОЛ-ове на нейната територия и на метрото в столицата є и включително да купува от нас ток, който да внасяме през територията на Турция.

Намеренията на правителството да събере дълговете към страна ни може да влее в държавната хазна стотици милиони левове. При разпадането на соцблока България се оказа фаворит по натрупани към нея дългове. Сред най-големите длъжници, основно държави от Близкия изток и Африка, тогава се оказаха Иран с 822 млн. долара задължения, Либия - 216 млн., Никарагуа - 126 млн., Нигерия - 78 млн., Алжир 73 млн., Йемен - 54 млн., Ангола - 45 млн. и т.н.
Още от статията на „Монитор"

„България се записа бос доброволец на валутния фронт", анализира в „Сега" Светослав Терзиев
Евросъюзът тръгна на война за спасяване на еврото от международните спекуланти и сърцето на България трепна от радост, че я канят да се включи в справедлива кауза. "За първи път от въвеждането на еврото се създава механизъм, в който и страните от ЕС, които като България не са членки на еврозоната, участват в изработване и одобрение на споразумение", заяви гордо финансовият министър Симеон Дянков. Той забрави в Брюксел, че представлява държава, определена от неговия началник премиера Бойко Борисов като "обран бостан", и на бос крак ни записа доброволец в новата европейска война, в която ще се стреля с държавни финанси. Те пък са парите, които правителствата успяват да извадят от джобовете на своите данъкоплатци.

Българино, гордей се, че с твоята заплата, която е 10 пъти по-ниска от средната в Европа, те смятат за европеец като останалите! На първо време ще станеш гарант за 521 млн. евро (над 1 млрд. лв.) по дълговете на доста по-богати държави, които дори не са те питали какво мислиш, когато са теглили заеми, но ако България спешно се озове в еврозоната, ще имаш честта да се завъртиш като зъбно колело с гаранция от 3.8 млрд. евро (7.6 млрд. лв.) в новия европейски механизъм, под който точно в Деня на победата се подписа министър Дянков. Бойният лозунг е "Всеки българин - с 1000 лева за еврозоната!"

Няма да се правят изключения за пенсионери и малолетни. Как се разпределят задачите в тази справедлива кауза? Според участието на всяка държава в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ). В него БНБ има дял от 0,8686%. Скромен е, но зависи с каква сума се съпоставя. Общият гаранционен пакет на ЕС за държавите, изпаднали в криза с дълговете си (Гърция, Испания, Ирландия, Португалия), възлиза на 500 млрд. евро. От тях 440 млрд. се падат на държавите от еврозоната, сред които България засега не фигурира. Принос дава обаче и Европейската комисия с 60 млрд. евро годишно, която представлява всички държави в ЕС, а не само членуващите в еврозоната. По нейна линия България обеща, че ако задлъжнелите държави спрат да погасяват колосалните си заеми, ще плати 1 млрд. лв. вместо тях. Все едно съседът ви да си купи кола на лизинг, без дори да ви е питал, и след това да поиска да му погасявате вноските, защото е закъсал. Не е много справедливо, а още по-несправедливо е, ако дори не ви е съсед, но ви вкарва в разходи само защото един ден бихте могли да съжителствате. Такъв е случаят с България, която още не е член на еврозоната.
Още от статията на „Сега"

„Рециклиране на грешките", обобщава „Дневник"
Четири организации за оползотворяване на отпадъците от опаковки са заплашени да останат без договори с най-голямата община в България - Столичната. Според общинската администрация дружествата "Екопак-България", "Булекопак", "Екобулпак" и "Ре пак", които работят в София, не изпълняват задълженията си и така провалят системата за разделно събиране.

Миналия месец зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска заплаши, че ако до края на май организациите не започнат да изпълняват задълженията си, договорите им ще бъдат прекратени. Недоволството на общината бе предизвикано от едноличното решение на дружествата да изтеглят много от съдовете си за отпадъци от районите, за които отговарят.

Миналата година след ценовия срив при суровините те обявиха, че е нерентабилно да поддържат системите и прибраха "бобрите" (контейнерите за метал, хартия и пластмаса) и "иглутата" (високите контейнери за стъкло) от кварталите.

Сега в най-големите софийски райони "Младост" и "Люлин" (обслужвани от "Булекопак") на практика няма съдове, в които отделно да се изхвърлят хартия, пластмаса, метал и стъкло. И от други места като "Слатина", "Красна поляна", "Изгрев" и "Илинден" (обслужвани от "Екобулпак") пристигат сигнали, че системата не работи.

Проблеми има и в районите на другите две дружества. Отговорът на "Екобулпак" е, че до момента са поддържали по една група контейнери за 105 жители и заради кризата са ги свели до изискваната по договор с общината една на 350. От "Булекопак" признаха, че не спазват договора заради икономическите затруднения и все още обмислят как да постъпят с контейнерите.

Дали София ще се напълни отново с цветни контейнери обаче, едва ли е от особено значение - според рециклиращите организации разделното събиране се нуждае от съществени промени, за да заработи ефективно. Без тях единственият резултат ще е, че гражданите (всички, не само софиянци) ще плащат малко повече за опаковките на продуктите си, за да поддържат обслужването на хиляди кофи в София, чието съдържание в основната си част се изсипва не в рециклиращите заводи, а в... Суходол.
Още от статията на „Дневник"

"Само 291 фирми на пролетния панаир", разкрива „Стандарт"
291 фирми и експонати от 23 държави се представят в "Пролет 2010". 10-те изложби от програмата на форума ще демонстрират изделия, машини и технологии от областта на спорта и свободното време, хранителни стоки, строителни материали, мебели, облекло, козметика и парфюмерия, обзавеждане за хотели, ресторанти и заведения. В рамките на пролетния панаир ще се проведат Изложба на общините, Зона за бизнес консултации "Бизнес консултинг", Национално изложение на стоки и услуги от предприятия на хора с увреждания, Салон на изкуствата "Импресия" и Международен конкурс за панаирен плакат. За първи път тази година се организират Дни на кафето, където бармани и специалисти ще демонстрират своите умения, а посетителите могат да дегустират приготвените от тях напитки. Изложението ще продължи до 16 май.

Кризата сви до минимум участниците в изложението "Пролет 2010" в Международен панаир Пловдив. Вчера юбилейният 30-и форум стартира само с 291 участници, разпределени в едва четири от панаирните палати. "Кризата намали с около 30% изложителите, но такъв е спадът и в други изложбени центрове в региона", обясни Райна Георгиева, завеждащ сектор "Маркетинг" към изложбения център. Намалелият брой на участниците показва, че икономиката не е излязла от кризата, каза и изпълнителният директор Богомил Бонев. По думите на мажоритарния собственик Георги Гергов изложението показва в какво положение се намира икономиката на страната. Министърът на икономиката Трайчо Трайков, който преряза лентата на изложението, обясни, че държавата няма намерение да се отказва от нито един свой ангажимент към Международен панаир Пловдив и неговия просперитет. Точно обратното - панаирът ще става все по-добър от година на година, независимо какви са неговата структура и управление, обяви министърът.
Още от статията на „Стандарт"

„ГЕРБ предлага такса здраве за заведенията с дим", съобщава „Сега"
Такса здраве от минимум 1000 лв. годишно да плащат заведенията, в които тютюнопушенето е разрешено, предлагат от ГЕРБ. Това е компромисът, до който управляващите може да стигнат, след като разбраха, че първоначалната им идея за облагане на димящите места с по-високи данъци няма как да се осъществи. Парите от таксата ще отиват в здравното министерство, което ще преценява как да ги употреби.

Преди две седмици парламентът прие на първо четене промените в закона за здравето. С тях беше отменена пълната забрана за пушене на обществени места, която трябваше да влезе в сила от 1 юни. Вместо това депутатите предложиха собственици на заведения до 100 кв.м сами да решават дали в тях да се пуши, а тези с по-голяма площ да обособяват стаи за пушачи. Преди второто четене обаче тези текстове вероятно ще бъдат ревизирани.

Петър Петров от ГЕРБ е подготвил предложения, които предвиждат разделителната квадратура да е 50 кв.м. Шефовете на заведения под тази площ сами ще преценяват дали да се пуши. При по-големите ресторанти трябва да има обособена и добре изолирана стая за пушачите, а 2/3 от общата площ да остане за хората, незасегнати от порока. Петров смята, че за заведение до 50 кв.м таксата трябва да е най-малко 1000 лв. на година, а над 50 кв.м собствениците да отделят по 20 лв. за всеки квадратен метър отгоре.

Другата поправка, която предлага Петров, е пълна забрана за пушене в заведенията за хранене. "Може да се помисли след 22.30 часа все пак да им се разреши да допускат цигарен дим, но ако действат по режима на заведенията за развлечение.
Още от статията на „Сега"

"Очаквам още обвинения срещу бивши шефове в земеделието", казва в интервю за „Монитор" Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните
Господин министър, как ще се справите с 20% свиване на разходи във вашето министерство, което правителството наложи на държавната администрация?
- Ситуацията в Министерството на земеделието и храните е особено тежка, защото нашето ведомство има много контролни функции - по границите, по отношение на реки, язовири и морета във връзка с риболова. Освен това една трета от територията на страната са гори, които трябва да се охраняват, необходим е контрол на държавния поземлен фонд, при растителната защита и безопасността на храните. Имаме доста ангажименти, свързани с общия пазар, където по отношение на храните не се правят отстъпки. За да се намали администрацията, ще бъдат събрани поделения на горите, както и някои общински земеделски служби. Става дума за ръководствата, а инспектори ще останат да обслужват хората. Същото ще бъде и при горските стопанства, обединяваме ги така, че да няма няколко директори, счетоводство и обслужващ персонал. Освен това някои от агенциите ще бъдат вече дирекции към МЗХ. Това се отнася за Изпълнителната агенция по хидромелиорации, дирекция става и Националната служба за съвети в земеделието. По отношение на служебните автомобили също има рестрикции. Във ведомството ще има дежурни автомобили, които ще се ползват със заявка.

Има ли активи, с които министерството може да се раздели в условията на криза?
- Определено, разпоредих да се огледат активите на министерството, които могат да бъдат обявени за продажба. Министерството на земеделието е едно от най-големите и има доста имущество - сгради и съоръжения, които не се ползват. Пример за това са стотиците ветеринарни лечебници. Отдавна ветеринарната служба е частна. Въпреки това сградите стоят като актив, носят разходи за данъци, охрана и поддръжка. Подобна е ситуацията при "Напоителни системи", където част от съоръженията са в тежест. Всичко, което не се ползва и е във финансова помощ, трябва да бъде обявено публично и при наличие на интерес да се продава.

Какво стана с Агенцията за безопасност на храните, при сегашната трудна ситуация тя може пак да бъде само пожелание.
- Най-големият приход в министерството се очаква от две важни реформи - едната е създаването на Агенция по безопасност на храните, а другата е горската реформа. Вече има политическо решение за създаването на Агенцията по безопасност на храните в състава на Министерството на земеделието и храните. Тя ще обедини няколко контролни служби, които съществуват в момента. Тази агенция трябва да бъде направена с най-бързи темпове, защото освен всичко друго ще доведе до съкращаване на повече от 450 човека само в структурата на МЗХ. Гръбнакът на агенцията по храните ще бъдат Националната ветеринарна служба, Службата за растителна защита, както и Службата за контрол на фуражите.

Другата важна реформа е в системата на горите. Надявам се до една седмица да внесем в Министерския съвет закона за горите, с който ще се направи реформа в горския сектор, от каквато страната ни отдавна има нужда. Очаква се да бъде съкратен персонал, но както уточнихме и в разговор с вицепремиера Цветан Цветанов, не става дума да се освобождават хора, които имат контролни функции.
Още от интервюто на „Монитор"

„Няма да се надлъгваме с руснаците за газа", казва в интервю за „Стандарт" изпълнителният директор на „Булгаргаз" Димитър Гогов
Г-н Гогов, предвижда ли се държавните газови дружества да се обединят, както беше преди създаването на Българския енергиен холдинг?
- Това не е в компетенцията на ръководството на "Булгаргаз". Но съществуването на структура, която да координира дейностите в сферата на енергетиката, сигурно е добре да има. Друг е въпросът дали е в помощ на своите дружества, или им пречи. Така че аз смятам, че и "Булгаргаз", и НЕК могат да спечелят от това преструктуриране, което предстои да бъде извършено.

Притеснявате ли се от евентуална проверка на прокуратурата в "Булгаргаз"?
- Не. Всичко в "Булгаргаз" е прозрачно, всеки може да дойде, да влезе, да види всички документи. Освен това проверка вече имаше от ДКЕВР. Единствената забележка беше защо не сме си събирали парите от топлофикациите и "Кремиковци" и защо не им спираме доставките, като не плащат. Имали сме проверки и при вътрешните одити - както от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, така и от БЕХ. Има проверка и от Агенцията за държавна финансова инспекция. Но тя касае цените, на които купуваме газ, как се формира цената, на която продаваме на клиентите си. Но и от това нямам никакви притеснения.

В каква посока се движат цените на газа по световните пазари?
- В периода от 3 до 9 месеца има стабилна тенденция на високи цени на петрола по световните пазари. Оттам са стабилни и цените на алтернативните на газа горива, които също влияят върху неговата цена. От Нова година курсът на долара бележи стабилно повишаване. Тези 3 основни показателя ни карат да си мислим, че от 1 юли ние ще плащаме повече на доставчиците си.

Как вървят преговорите с "Газпром" за новите договори за доставка?
- Тук трябва да бъдем много точни. Не става въпрос за договори, а за нашето желание да сключим един договор с компания, която е близко или в директен контакт с руските производители на природен газ. Мога да кажа, че вече сме по-близко до неговото сключване. За това спомогнаха и държавните мъже, защото посещението на шефа на "Газпром" Алексей Милер в България през февруари е един положителен знак както за руската страна, така и за България, която уважава техните интереси, но защитава и своите. За съжаление имаме да изчистваме още доста конкретика в самия договор.

Споменахте компания, директно контактуваща с "Газпром". Това "Газпромекспорт" ли е?
- Това трябва да си реши самият "Газпром". Най-естествено е да бъде "Газпромекспорт", тъй като, доколкото сме запознати, това е компанията, която има лиценз за експортиране на руски природен газ. Дори и сегашните ни доставчици купуват от "Газпромекспорт".

Ще отпаднат ли посредниците?
- Искам да обърна внимание на това, че думата не се ползва коректно. Не става въпрос за посредници, а за това, че ние желаем да получим договор с компания, която е в пряк контакт с производителя. Т.е. ние се борим за нашето място на пазара освен като обществен доставчик, и като търговец на природен газ. Такива са и сегашните ни доставчици. Те са търговци, не производители. В този смисъл ние не се борим срещу тяхната възможност да търгуват с природен газ. Ние просто желаем да опитаме да получим контакт с директния купувач от производителя.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Битката за пазарен дял не трябва да е за сметка на потребителя", казва в интервю за „Класа" Георги Табаков, председател на Българския икономически форум
Господин Табаков, за пръв път тази година, на 15 и 16 юни се организира икономически форум, в центъра на който се поставя хранително-вкусовата промишленост. Чия е идеята и какво я провокира?
- До 2001 г. Българският икономически форум организираше агробизнес форум, дори един от специалните гости беше тогавашният комисар на ЕС по селското стопанство Франц Фишлер. После диалогът с ръководствата на Министерството на земеделието някакси не продължи. Но сега много бързо намерихме общ език с новото ръководство на ведомството и от там ни казаха, че подобно събитие е много навременно. От друга страна - важно е да се постави акцент върху хранителната промишленост, защото тя е в основата на добрия ни стандарт. Всъщност от това какво ядем зависят здравето, дълголетието и животът ни. Храната и виното са и в основата на развитието на отрасли като туризма. България е страна със страхотен климат за отглеждане на почти всичко, което е необходимо за хранително-вкусовата индустрия и тя може да бъде един от носещите отрасли. Вижда се, че по време на кризата този бранш е сред най-слабо пострадалите, спадът е най-малък.

В една от кръглите маси на форума ще се опитаме да проследим докъде сме стигнали с въвеждането на различните стандарти за безопасност при производството и вноса на суровините, при тяхната преработка, логистиката, до транспортирането на продуктите до трапезата на българина. Много са темите, изключително горещи в момента, на сериозни въпроси трябва да се дадат отговори, има и доста противоречиви неща. Например, навлизането на големите търговски вериги даде положителен ефект за около десетина години, защото започна да се слага ред в пазара. От друга страна обаче, начинът, по който веригите днес се държат с производителите и въобще с българския бизнес, е, меко казано, нецивилизован.

Но това са западноевропейски търговски вериги, които имат дългогодишни традиции. Къде точно се появи противоречието им с нашите доставчици?
- Не бих искал да споменавам конкретни имена, но случващото се сега си обяснявам с някаква хищническа стратегия. Тя по принцип не е присъща за останалите чужди инвеститори в България, които се държат изключително добре, те спазват условията, свързани с т. нар. корпоративна и социална отговорност. Нито една от веригите не пожела да участва на този форум. Казват, че няма какво да говорят и че ще дойдат просто да слушат. Според мен това не е добър признак за начина, по който общуват с българската публика. Показва се и отношението им към българския потребител, което не е добро. Веригите са едни от основните виновници да се продават некачествени стоки. Трябва да разберем нашите производители, защото в момента оцеляват, борят се за пазарен дял и условията, които им поставят търговците, са причината да пада качеството на българските храни и напитки. Но завоюването на нови части от пазара не бива да става за сметка на здравето на потребителите. На форума ще дойдат представители на животозастрахователни компании и доброволни фондове, за да поговорим каква е връзката между продуктите, които днес консумираме, и здравето ни след 20 г.

И друго - по някакъв сигнал контролните органи намират нередности в търговската мрежа, изземват продуктите, но въпросният производител след два-три месеца отново пуска на пазара боклуци. Според мен трябва да се въведат драстични мерки, дори да бъдат затваряни предприятия. Ние очакваме да чуем и кога ще бъде създадена агенцията по храните, защото днес контролиращите функции са разхвърляни на различни органи. Така както за движението по пътищата отговаря само КАТ, по този начин трябва да има една структура, която да отговаря за храните.

Друга много важна тема, която бихме искали да обсъдим, е за българския традиционен начин на хранене, за производството на традиционни продукти, за това докъде може да ни доведе въвеждането на ГМО технологиите и дали не е по-добре България да инвестира в производство и на биохрани.

Може би имате предвид факта, че биохраните стават мода в западноевропейските платежоспособни страни и ще има пазар на българските продукти?
- Не, не бива да говорим за мода, а за начин на живот и за запазване на всичко това, което сме създали като нация през всичките тези векове. Човек е това, което яде. Ако ядете боклуци, примерно млечният продукт, който струва 5 ст., превръщате тялото си в боклук. Наистина част от населението е с ниска платежоспособност. Аз водих разговори с наши италиански колеги. След Втората световна война Италия е била в трудно положение. Но там до ден- днешен търговските вериги за храни не са силни, защото италианците обичат да ядат вкусни и хубави неща. Не можем ли да го кажем същото нещо и ние?
Още от интервюто на „Класа"

„Круизните компании ще свалят още цените, за да привлекат клиенти", казва в интервю за „Дневник" Катя Стоянова, изпълнителен директор на "Дунав турс" АД и заместник-председател на Българската дунавска камара
Г-жо Стоянова, как се отрази икономическата криза на туристическите плавания по Дунав?
- Oтрази се негативно на целия сектор в световен мащаб. В по-голяма степен това засяга туристическия поток от страни извън Европа - основно американския пазар и по-малко европейските туристи, които имат сравнително гарантирани доходи. Характерни за речния круизен туризъм са ранното резервиране и разпределението на риска между корабособствениците и туристическите оператори.

Поради факта, че корабите обикновено се чартират с дългосрочни договори, краткосрочният риск от намаляване броя на туристите се носи от чартьорите, докато в по-дългосрочен план нашата фирма като корабособственик е изправена пред затруднения с подновяване на чартърните договори или намаляване на тяхната цена.

Като цяло негативното отражение от свиването на туристическия пазар и водния транспорт ще бъде налице и през 2010 г., когато кризата все още няма да е отминала. Затова компаниите ще свалят още цените, за да привлекат повече пасажери. Въпреки глобалните икономически промени речната круизна индустрия ще продължава да се развива с положителен ръст всяка година. Това се дължи на много неща, но най-вече на факта, че над 90% от клиентите на този продукт са доволни от прекараната ваканция на кораб. Тези клиенти се връщат отново, което не би могло да се каже за множество хотели независимо от дестинацията.

Има ли интерес от страна на български туристи към круизите по вътрешните водни пътища на Европа?
- Круизните пътувания все още не са много популярни за българските потребители и този пазарен сегмент тепърва ще се развива. На корабите ни пътуват основно западни туристи. Това, което е евтино за средния европеец или американец, все още е скъпо за средния българин.

Към това се прибавя и фактът, че българските туристи в по-голямата си част са традиционалисти. Все още не са информирани и за т.нар. нови туристически продукти и различен начин за прекарване на почивката. Въпреки това всяка изминала година нараства броят на българските пасажери и това ни дава основание да твърдим, че речният круизен туризъм започва да се развива и в нашата страна. В последната година има и рязък скок на туристическите агенции, които предлагат речни круизи.

Те добиват все по-голяма популярност у нас и се превръщат в предпочитан туристически продукт. И това не е случайно, тъй като пътуването с кораб е уникална възможност за съчетаване на първокласна почивка на борда на луксозен плаващ хотел и екскурзия до различни кътчета на Европа.

Ваканциите са насочени по-интелектуално, а речните кораби спират в центровете на градовете, през които минават. Круизът предлага на туристите възможност всеки ден да разглеждат нов град или държава, като вместо те да сменят хотела, той, тоест корабът, пътува вместо тях. Същевременно не са лишени от нито едно удобство, което предлагат традиционните хотели.
Още от интервюто на „Дневник"