Публичният сектор в Сърбия стачкува, като най-сериозни и добре организирани са действията на заетите в сферата на образованието. Една позната за българина „картинка", на пръв поглед напълно съпоставима с родната действителност. Разлики и специфики обаче са налице, за които можем да съдим от аналитичния разказ за събитията в западната ни съседка на Даниела Ненадич - кореспондент в Сърбия на италианското издание OsservatorioSuiBalcani.

Нещата в Сърбия се развиха лавинообразно и стачната дейност се разпространява все повече сред държавните институции. Първо стачкуваха заетите в системата на съдебната власт, примерът им бе последван от здравеопазването, след което започна най-добре организираната стачка на преподавателите. Нещата обаче не изглежда да спират дотук: гласове се надигат и сред учените и експертите, под юрисдикцията на Министерство на науката, които искат заплатите на лабораторен и технически персонал (22 хил. динара или около 300 евро) да стигнат тези на университетските асистенти (40 хил. динара или 500 около евро).

Тази лавинообразност и социалните искания са в изключително сходство с българската реалност. Именно повишаване на заплатите е основното искане на заетите в образованието, в една страна където подобни стачки са имали и политически елементи в близкото минало.

Очевидно традицията на подобни движения в Сърбия е по-силна отколкото у нас. През 90-те години подобни стачки с политико-социални искания са продължавали с месеци. Часовете е било практика да продължават по 30 вместо 45 минути, но често са били прекъсвани и по-рано. Като резултат в Сърбия израства едно цяло поколение с очевидни пропуски в образованието, а учителските искания са все по-малко популярни сред широката общественост и предимно сред родителите, които се виждат принудени да да пълнят портфейла на учителите, плащайки за частни уроци. Не липсват и такива обаче, които смятат исканията на учителите за легитимни.

Цялостната липса на подкрепа не притеснява заетите в началното, средното и висшето образование, които в сръбския случай стачкуват заедно. Всеки трябва да се бори за собствените си права, смята председателят на Синдиката на образованието на Сърбия Бранислав Павлович, цитиран от изданието.

Очевидно заетите в образованието подкрепят подобна максима, за което говори масовостта на стачните действия. Освен от споменатия синдикат, стачните действия са организирани от още две такива организации: Съюз на работещите в училищата в Сърбия и Синдикат на работещите в училище „Независност", като в трите организации членуват 1200 от общо 1748-те училища в страната. Според Бранислав Павлович обаче в Сърбия стачкуват 1517 начални, средни и висши училища, което означава, че има и значителен брой стачкуващи, нечленуващи в синдикатите.

И докато масовостта беше типична черта и на българското учителско стачно движение, то реалистичността в исканията и отстъпчивостта по-скоро не бяха. Първоначалните искания в западната ни съседка бяха за увеличение на заплатите от 20% за педагогическия персонал и 7.5% за непедагогическия. След няколко кръга преговори учителските синдикати склониха на размер на увеличението на 15 на сто за педагозите, докато числото за останалите наети остана непроменено.

Исканията са реалистични спрямо бюджетната рамка. Секретарят на друга организация - Съюз на сръбските преподаватели - Мирко Скрбоня, заявява, че съюзът е успял да докаже това на представители на правителството, като е направил пресмятания за увеличението в рамките на бюджета и е установил, че средства за исканите нива на заплащане съществуват. Според Скрбоня правителствените представители са потвърдили тези сметки.

Контрапредложението на управляващите обаче остава непроменено. Офертата, която в момента е на масата е за увеличение на заплатите с 5%, коледни премии в размер на 5000 динара (около 60 евро) и преференциални условия за жилищен кредит за работещи в образованието.

Въпреки че след всяка среща страните заявяват известен прогрес, засега ситуацията не се променя. Синдикатите благодарят на правителството за коледните премии и преференциалните условия при заеми, които смятат за много важна мярка, но обявяват 5-те процента за „неуважително" предложение. А именно те са в центъра на провежданите преговори.

Как е вероятно да се разреши проблема?

Очевидно сръбските синдикати не са избрали случайно момента за предприемане на протестни действия. В Сърбия бюджета за 2008г. предстои тепърва да бъде одобрен в парламента, а наближават президентски и местни избори. Ключов проблем на политическата сцена в момента определено е и косовския въпрос. В този контекст и имайки предвид конкретните умерени искания, анализаторите смятат, че е твърде вероятно правителството да се огъне под натиска и въпроса да бъде разрешен в близките дни в полза на преподавателите.

Ако за Сърбия политическата есен беше топла, то политическата зима ще ври.