Въведената такса от ДКЕВР за присъединяване на ВЕИ централите към електропреносната мрежа говори за това, че в България няма предвидима регулаторна и законодателна рамка, с която да може да се развива нормално бизнес. Това каза изпълнителният директор на А американската търговска камара в България Валентин Георгиев на кръгла маса посветена на сектора, организирана от производителите на зелена енергия.

Георгиев сравни урагана „Санди" със ситуацията във ВЕИ сектора. „Природни бедствия като урагана „Санди", благодарение на съвременната техника, е предвиден, което е довело до това, че властите в страните, през които е минал, са имали възможност да се подготвят и да намалят последиците от него. Щом като едно природно явление може да се предвиди и последиците от него да бъдат ограничени, то овладяването на законотворчеството и регулаторната политика би трябвало да бъде по-лесно", подчерта Георгиев.

На кръглата маса се обсъждаха проблемите на сектора, пред които той бе изправен след въвеждането на такса за достъп, отнемаща до 40% от приходите на производителите на зелена енергия. Форумът уважиха посланиците на Германия, Корея, Австрия и търговските аташета на още 7 посолства.

Сред поканените е и председателят на Асоциацията на търговските банки в България - Левон Хампарцумян, представители на чуждестранния бизнес, както и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев и депутатът от СДС Мартин Димитров, който е председател на комисията по икономическа политика в парламента.

Те обаче не уважиха форума, което бе оценено като нежелание за диалог от страна на управляващите.

Левон Хампарцумян, който по време на дискусията шеговито беше посочен като бъдещ собственик на огромен брой ВЕИ централи, заяви, че предпочита да не става собственик по необходимост, а хората, изтеглили кредит от банките в България, да могат спокойно и нормално да изплащат заемите, които са изтеглили, за да реализират проектите си. Председателят на Асоциацията на банките в България заяви, че с въвеждането на такса за достъп регулаторната рамка в България става непредвидима, а „5 години преди отбелязването на 100-годишнината от Великата октомврийска революция ние отново говорим за конфискация на частни капитали".

Хампарцумян посочи, че в България, чрез въвеждането на подобни такси, на практика се разрешава конфискацията. Тази несигурност води до това, че международният бизнес няма да иска да насочва капитали към България, а без негова помощ икономиката на страната ни едва ли би нараснала с повече от 1% годишно.