„Световното размърда и потреблението”, „4 часа работа, 4 часа футбол”, „Не сме славяни, идваме от Памир”, „България ще бъде задължена да плаща лечение в чужбина”

„Световното размърда и потреблението", обобщава от първата си страница „Дневник"
Световното първенство по футбол 2010 започва утре вечер. Определят го като първото по време на криза. Въпреки това според изчисленията ще бъде най-печелившото в историята на спорта - очаква се само приходите от тв права и маркетинг да надхвърлят 3 млрд. долара.

Изборът на толкова далечна локация като Южна Африка за най-голямото футболно събитие всъщност се оказа печеливш за ФИФА и телевизиите. По-малко запалянковци ще гледат на живо, което увеличава тв зрителите. Заради очакваните високи рейтинги на живите излъчвания, се очаква и скок на рекламните инвестиции. Световното раздвижи и потреблението на десетки пазари, отбелязват анализаторите. Компанията за маркетингови изследвания Nielsen прогнозира увеличение на покупките на хранителни стоки.

В Бразилия по време на мачовете на националния отбор училищата и много фабрики ще бъдат затворени, което ще напълни заведенията и ще скочат поръчките за вкъщи. "Тук футболът е страст и всеки се интересува от световното. Няма човек, който да не гледа мачовете", обясни Рикардо Бартоли, председател на асоциацията на ресторантьорите в Сао Пауло.

В Англия очакват съживяване на пазара на бира, въпреки че много от запалянковците ще заменят традицията да гледат в пъбовете и ще останат вкъщи заедно със семействата и приятелите си. "Това ще доведе до увеличение на потреблението на храни и напитки", каза Марк Хюз от компанията за анализ на пазара "Дейтамонитор".

Другият печеливш от световното са букмейкърските къщи. Проучванията показват, че това първенство ще донесе най-големи приходи от залагания. Само в Англия прогнозите са за заложени 1.2 млрд. евро. Ще се увеличат и нелегалните залози, които само в Тайланд ще стигнат 1 млрд. евро.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„4 часа работа, 4 часа футбол", предупреждава от първата си страница „Стандарт" какво може да е ежедневието на много българи от днес
4 часа работа, 4 часа футбол. Това ще е ежедневието от днес на хиляди българи. Заради Мондиала в ЮАР работодатели масово решиха да освободят следобедите на служителите си. "За да не гледат тайно телевизора в офиса и да правят грешка след грешка, се рeших да им дам този бонус в следващия един месец." Toва призна пред "Стандарт" шефът на консултантска фирма Васил Мутафчийски. "Световното ми идва дюшеш в кризата, затваряме кепенците в 12 часа", коментира и предприемаческият бос Александър Василев. Световното обаче изправи на нокти нежната половина от служителите в офисите. "Сега заради мачовете цялата работа ще падне върху нас", възмущават се дами във форумите. Търговци и кръчмари вече пуснаха суперпромоции за Мондиала. Плазми ще има за всеки познал кой ще вкара гол, а бирата ще се лее на половин цена.
Още по темата от „Стандарт"

„Не сме славяни, идваме от Памир", разкрива „Монитор", като се позовава на ДНК анализ на наши учени
Прабългарите са дошли от Памир, а теорията за славянският ни произход не намира никаква подкрепа при генетичен анализ.

Това е заключението на българските учени от експедиция „Тангра", която е събрала генетични проби от жители на Афганистан и Таджикистан. Пробите категорично са доказали, че гените на българите са много близки до тези на народите в Памир. Така към езиковите, антропологическите и археологически факти теорията за индоевропейския произход на българите получи подкрепата и на ДНК анализа.

С народите в Памир дори на пръв поглед си приличаме, коментират членовете на експедицията. Те забелязали сходства в чертите на лицата, в бита, земеделските култури и фолклора. Събраните генетични доказателства според тях са най-неоспорими.

„Обориха се три основни тези, които сме учили в училище, казва д-р Славян Стоилов, член на експедицията. - Първата е, че българският народ е изключително генетично разнообразен, т.е. една мозайка, в която всеки от нашествениците е оставил по нещо. Това не е така. Второто важно нещо е, че в нито една проба на българи, изследвани до момента, не са открити азиатски гени. Третото е най-интересното, а то е, че ние стоим много далеч от славяните. Ако докажем, че нашата народна медицина е тъждествена със старата персийска медицина, то до голяма степен няма да има какво повече да се доказва, казва д-р Славян Стоилов, член на експедицията.
Още от статията на „Монитор"

„България ще бъде задължена да плаща лечение в чужбина", информира от първата си страница „Сега"
Щом България не може да лекува тежки заболявания в своите клиники, ще бъде длъжна да плаща за лечение на българи в други страни на ЕС, където това е възможно. Заплащането ще става не по българските, а по съответните европейски тарифи, за да покрива изцяло разноските на пациентите.

Такова е заключението на генералния адвокат на Съда на ЕС Педро Круз Виялон (Испания) по дело C-173/09 "Георги Иванов Елчинов срещу Националната здравноосигурителна каса", огласено вчера в Люксембург.*

58-годишният благоевградчанин Елчинов, подкрепян от съпругата си Мила Коновска, която е дългогодишен адвокат, извървяха всички стъпала на българската съдебна система и стигнаха до Люксембург, за да защитят правото на българина да получава лечение на европейско равнище. Съдът на ЕС ще се произнесе до няколко месеца по заключението на генералния адвокат, който има роля като съдия докладчик по делото, и ако го потвърди, ще задължи България да обезщети не само тъжителя, но и всички пациенти, пострадали от здравна дискриминация като граждани на по-бедна държава в ЕС. Практиката показва, че съдът обикновено приема становищата на докладчиците по делата.

Георги Елчинов, който е здравноосигурен към НЗОК, страдал от злокачествен тумор на дясното око, заплашващ не само зрението, но и живота му. Български лекари му казват, че трябва да му извадят окото, но ако отиде в чужбина, може да бъде излекуван чрез поставяне на радиоактивни пластини или прилагане на протонотерапия. Подава молба до НЗОК за издаване на формуляр Е 112 (документ, с който се разрешава медицинско лечение в чужбина), за да се лекува в специализирана клиника за очни заболявания в Берлин, като цената се покрие от българската му здравна осигуровка. Молбата се е основавала на невъзможността да бъде лекуван по предписания начин у нас. По това време България тъкмо е станала член на ЕС и се е задължила да прилага европейските регламенти.
Още от статията на „Сега"

"Презастраховаме се пред Брюксел с дефицит от 3,8% през 2010 г.", информира от първата си страница „Класа"
Дефицитът в бюджета за тази година се очаква да бъде до 4,8% на касова основа. Но изчислен съгласно европейската методология излиза 3,8% (т.е. на начислена основа). „Това е при лош сценарий. Презастраховаме се. Ако нещата вървят по-добре в целия Европейски съюз (ЕС), ще сме и под него", каза финансовият министър Симеон Дянков по време на съвместното заседание на комисиите по бюджет и финанси и по икономическа политика при разглеждането на актуализирания бюджет за 2010 г.

Европейската методология отчита разходите, направени през годината, като включва и неразплатените задължения на държавата по договори. Изразходването на 660 млн. лв. по договори от 2009 г. вече се отрази в ревизия на бюджетния дефицит за 2009 г. до 3,9% и затова по еврометодологията актуализираният дефицит за 2010 г. ще е 3,8%. Дянков заяви, че ще е добре изчисленията да се правят само по европейската методология, по която работи Евростат, но едва ли това ще се случи в нашата статистика до края на годината.

Според финансист №1 задържането на пари към бизнеса в края на миналата година е един от най-големите му успехи, защото ако не са направени ревизии на проектите, „тогава за миналата година щяхме да имаме огромен дефицит, много по-голям - 6-7 %".

По предложение на Гинка Чавдарова от НСОРБ между първо и второ четене на бюджета в парламента ще се търсят начини да са намали тежестта от 15-процентното съкращаване на общинските бюджети, като се въведе диференциран подход към местните структури.

Криза е, правим каквото можем, успешна държава сме от тази гледна точка - имаме втория най-нисък външен дълг след Естония и с този ревизиран бюджет сме след петте най-дисциплинирани в целия ЕС за тази година, похвали се Дянков.
Още от статията на „Класа"

„В България има условия за манипулиране на бюджетните данни", твърди в коментара си за „Сега" ст. икономиста от „Отворено общество" Георги Ангелов
Много е лесно, след като колата се е катурнала, да правим опити да отбием атаката срещу българския бюджет и държавните финанси. Истината е, че сами даваме повод за подозрения - нужно ли е да припомням как малкият дефицит за 2009 година се оказа свръхдефицит и как балансираният бюджет за 2010 г. ще стане още по-свръхдефицитен?

В крайна сметка трябва да признаем, че българската и европейската бюджетна методология имат коренни разлики. Просто нашата дава твърде много възможности бюджетните данни да бъдат манипулирани и така да се създаде грешна представа за точното състояние на държавните финанси.

Например, когато правителството забави плащания към фирмите и ги пази за следващата година, това по българската бюджетна методология води до "подобрение" на бюджета. Ако се подпише договор, който задължава правителството да плати определена сума, по българската методология това въобще по никакъв начин не се отразява на бюджета. Ако правителството не връща дължимия ДДС на фирмите, това също изкривява картината, защото се отчита като подобрение на бюджета. По нашите правила можеш спокойно да не плащаш на лекари, болници, аптеки, доставчици - всичко това води до подобрение на общата бюджетна картина, с което поне за известно време изглежда сякаш сме оазис на бюджетната стабилност насред кризата.

Нещо повече, българската бюджетна методология не просто дава възможност - тя създава стимули на правителството да манипулира данните. Защото, забавяйки едно или друго плащане, правителството може да отчете "подобрение" в дефицита. И това е най-големият проблем - не само създава погрешна представа за реалното състояние на бюджета, но води до намаляване на натиска за реформи и увеличава натиска за харчене.

Миналата година и в началото на тази, когато уж имахме балансиран бюджет, имаше огромен натиск за допълнителни харчове и правителството се поддаде на него. Синдикати, лобистки групи, съсловия, отделни министри, че дори президентът тогава искаха повече харчене. Доктор Тренчев ни поучаваше как дефицитът ще ни помогне. Ако се знаеше реалното състояние на бюджета, натискът за разходи нямаше да среща подкрепа, а щеше да има и повече публичен натиск за ограничаване на харченето и реформи.
Още от статията на „Сега"

„Искат 30% скок на газа", съобщава „Стандарт"
С близо 1/3 по-висока цена на природния газ поиска "Булгаргаз" от 1 юли. Вчера дружеството обяви, че е внесло своето предложение за разглеждане в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. От компанията искат от следващия месец да им бъде позволено да продават 1000 куб. м синьо гориво за 568,04 лв. без ДДС. Това е с 30,5% повече спрямо сега действащата цена от 435,30 лв. В понеделник изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов обяви, че дружеството ще поиска от ДКЕВР 23% поскъпване. То обаче се отнася към цената, която регулаторът разреши от 1 април - 458,21 лв. без ДДС. Поисканото поскъпване от 10,88% тогава беше туширано от принципала на "Булгаргаз" - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Шефът на ведомството Трайчо Трайков разреши на дружеството да продава само с 5,88% по-скъпо от първото тримесечие. Според настоящото заявление на компанията тя иска увеличение от 23,98%, но спрямо определената от ДКЕВР цена от 1 април, а не действащата. В предложените 568,04 лв. влиза и надценката, която Наредбата за ценообразуването на природния газ позволява "Булгаргаз" да получава. ДКЕВР обаче може да не даде тя да бъде прибавяна към цената и така увеличението да бъде намалено.
Още от статията на „Стандарт"

„Бюджет 2010 ще излезе на свръхдефицит и по Евростат", съобщава „Дневник"
България може да приключи тази година със свръхдефицит и по националната, и по европейската методология за бюджетно отчитане - съответно 4.8 и 3.8% от прогнозирания за тази година брутен вътрешен продукт.

Това стана ясно от вчерашното изказване на финансовия министър Симеон Дянков на съвместното заседание на бюджетната и икономическата парламентарна комисия. С гласовете на ГЕРБ, "Атака" и "Синята коалиция" депутатите приеха на първо четене проекта за актуализация на бюджета. Представителите на БСП и ДПС очаквано бяха против.

В документа, който народните представители гласуваха, не се споменава какъв ще е дефицитът по стандартите на Европейската комисия. Казано е само, че при изчисляване на касова основа, което се прилага в България, дефицитът ще е 4.8% от БВП, или 3.2 млрд. лв.

Финансовият министър уточни, че по европейските критерии за оценка бюджетният дефицит ще бъде до 3.8% от БВП, или около 2.54 млрд. лв. Близо 2 млрд. лв., или 2.9% от БВП, ще дойдат заради спада на приходите през тази година, а останалите повече от 500 млн. лв. - от планирани допълнителни разходи.

Първоначалните коментари на новината бяха отрицателни. Според експертите, които "Дневник" потърси за мнение, единственото оправдание за дефицит е, ако нарастването на разходите се прави с цел да се финансират реформи (виж мненията). Всяко друго харчене в условията на спадащи приходи е неоправдано.

Бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов предупреди, че това означава и съвместна мисия на Европейската комисия и Европейската централна банка с цел съставяне на план за излизане от свръхдефицита, който вече не може да се приема като инцидентен, след като се наблюдава във втора последователна година.
Още от статията на „Дневник"

„В ГЕРБ лъсна сговор за лобистката наркопоправка", разкрива „Сега"
Скандалът с лобистката поправка в закона за наркотичните вещества се разрасна, след като временната анкетна комисия установи, че са замесени високопоставени депутати в ГЕРБ. Подновяването на престрелката изясни, че вкарването на промяната не е неволна грешка, както твърдеше депутатът от ГЕРБ Пламен Цеков, прочел изменението в пленарната зала.

Следите засега водят към младия шеф на комисията по европейски въпроси Светлин Танчев и председателя на здравната комисия Лъчезар Иванов. Според източници от ГЕРБ обаче в скандала е замесена и съпредседателката на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова.

Парламентарни служители са разказали пред комисията, че Танчев лично е настоявал да се промени смисълът на закона и да се разреши реклама с изображение на дрога. Според текста на здравната комисия и публикувания в "Държавен вестник" това бе забранено. Докладчикът Пламен Цеков прочита в зала лобисткия текст като редакционна поправка, но тъй като шефът на НС Цецка Цачева не го поставя на гласуване, в изпратения за указ вариант пише, че е забранено в реклама да се споменава име и изображение на наркотик.

Вчера Светлин Танчев не даде логично обяснение защо точно той се ангажира с промяна в закона, който е извън неговите компетенции. Само разказа, че просто разбрал за разминаването между прочетения и публикувания текст и затова се обърнал към съветника в отдел "Пленарни заседания" в НС Стефан Катев. Любопитното е, че Катев е работил в общинската администрация в Плевен 6 г. и се смята за доверено лице на Цецка Цачева. Неговата роля тепърва ще се изяснява. Идната сряда временната комисия ще го изслуша, заедно с депутатите Светлин Танчев и Лъчезар Иванов. Името на Катев изскочи в сряда при изслушването в комисията, на което служителите разказаха, че не са пуснали на своя глава скандалната поправка в "Държавен вестник". Те са категорични, че Танчев и Катев ги уверили как всичко се прави със знанието на Лъчезар Иванов и Цецка Цачева.
Още от статията на „Сега"

„На 100 млрд. евро оценяват забележителностите у нас", съобщава „Класа"
Стойността на българското културно и природно наследство е над 100 млрд. евро по данни на Института за анализи и оценки в туризма, съобщи директорът му Румен Драганов. Той е в българската делегация в Кипър заедно с министъра на икономикатаq енергетиката и туризма Трайчо Трайков по повод 50-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Кипър. Оценката е приблизителна, за да се разбере колко мащабен е проблемът, тъй като все още не е ясна собствеността на туристическите атракции, уточни той за „Класа".

Храм паметникът "Св. Александър Невски" е оценен високо, но няма нотариален акт, подобна е съдбата и на дрwhr обекти като хълма "Царевец" и парк "Витоша". През 2009 г. най-посещаван е бил храмът "Св. Александър Невски" (от около 980 000 туристи), сочат данните. Законът за туризма трябва да определи мениджър, който да управлява тези обекти, и да има регистър на туристическите атракции, каза Драганов. През последните години в туристическата индустрия и съпътстващи дейности са инвестирани около 20 млрд. евро. На среща с министъра на търговията, индустрията и туризма на Кипър Антинис Пасхалидис е била обсъдена възможността за концесии на наши плажове, както и на културни забележителности.

През 2009 г. страната ни е посетена от 19 802 кипърски туристи, което е 14% спад спрямо 2008 г. Кипър е един от най-големите инвеститори в България за периода 1996-2009 г.
Още от статията на „Класа"

„Българите не са бедни, за да ядат сурогати", казва в интервю за „Монитор" Георги Табаков, изпълнителен директор на Български инвестиционен форум
Г-н Табаков, защо насочихте вниманието на Българския икономически форум към хранителната индустрия, при положение че в условията на криза има много други теми, които са по-актуални за дискутиране?
- Хранителната индустрия показа, че е изключително важна за България точно по време на криза. Независимо от всичките трудности, които има в отрасъла, който обхваща не само производството, но и търговията и износа на храни и напитки, той показа най-малко спад, защото хората не спират да употребяват храна, колкото и да е труден моментът. По този начин България показва, че има един конкурентен бранш и на него може да се разчита още повече. От друга страна, това е отрасъл, който е много важен за българския туризъм, който искаме да бъде приоритетен за страната. Това са двете неща, които правят хранителната индустрия изключително важна за вътрешния пазар на България. Стабилният хранителен бранш ни позволява във времена на криза да потребяваме български продукти, вместо да ги внасяме отвън. От друга страна, това е един отрасъл, който преди години е бил добре представен на външния пазар, а България е изнасяла както за някогашния Съветски съюз, така и за Близкия изток. В момента това са пазари, на които страната ни може да се върне. Това още веднъж показва колко е важен отрасълът и какъв потенциал има за икономиката на страната в бъдеще. Това са най-важните макроикономически причини, за да се обърнем към хранителната индустрия. От друга страна, трябва да обърнем внимание на съществуващите     проблеми, които са свързани с недостатъчно силния контрол върху пазара, оттам идват     лошите явления у нас - предлагане на нискокачествени стоки, които понякога дори не съответстват на нормативите.

Не противоречи ли създаването на модерна индустрия на амбицията да развиваме биоземеделие. Как ще се съчетаят двете направления?
- Модерното земеделие предполага отглеждането на биопродукти, няма абсолютно никакво противоречие. В България има традиции и родното селско стопанство може да бъде конкурент в нишата на екоземеделието. Разбира се, атрактивни сме и поради факта, че работната ръка у нас не е скъпоплатена, но ние трябва да се възползваме от това в момента.

Независимо какви са възможностите на страната ни обаче в крайна сметка българинът отива в магазина и взима най-евтиното. Трябва ли да падне ДДС -то за храните, за да си позволят хората по-качествени продукти?
- Не смятам, че трябва да имаме по-нисък данък добавена стойност. Не могат да бъдат дискриминирани продуктите, които са с външен произход по данъчен път. Това може да се случи само когато българите са сигурни, че родната стока е качествена независимо от цената. В момента много неща се продават евтино, които в най-добрия случай са неутрални към вашето здраве. И българинът трябва да разбере това. Не сме единствената нация, която е минала през период на бедност. Плюс това ние не сме бедни. Ние само се вайкаме през цялото време. Има стотици народи, които живеят с по-малко средства, отколкото хората у нас. Българинът преяжда, всичко е въпрос на народопсихология. Няма такова нещо, което да е евтино и хубаво. Макар че някои от търговските вериги се опитват да ни внушат, че съществува такъв оксиморон.
Още от интервюто на „Монитор"

„Няма добра и лоша година за награда", казва в интервю за „Класа" Левон Хампарцумян, гл. изп. директор на УниКредит Булбанк
Господин Хампарцумян, какво според вас е мястото на наградите "Банка на годината" в тази трудна среда?
- Банките са съществена част от икономиката и от финансовата инфраструктура, така че те съществуват и в добри, и в лоши години. За това и не трябва да има разлика за подобни награди от това, дали е криза или не. Те са едно признание на обществеността за добре свършената работа и са оценка на професионализма на целия колектив на дадена кредитна институция.

Напоследък се забелязва раздвижване в ипотечното кредитиране. На какво се дължи това?
- Пазарът беше стагниран в продължение на дълго време и сега започна леко раздвижване. Според мен е много далече от определения като "бум". Раздвижването идва основно от две места - от една страна, имаме хората, които имат нужда, и тези, които търсят изгодно предложение, а от друга, предприемачите, които стават по-склонни да свалят значително цените. Именно този баланс между търсене и предлагане ще води растежа. Наивно е да очакваме някакви чужденци или фондове да дойдат и да започнат отново да изкупуват имотите ни. Потреблението на жилища ще бъде почти изцяло вътрешно.

В медийното пространство стана ясно, че банката ще разпредели част от печалбата си като дивидент, а на по-късен етап ще бъде увеличен капиталът. Има ли нещо общо между тези две събития?
- Да, двете събития са свързани и изплатеният дивидент ще бъде използван от акционерите за увеличението на нашия капитал през третото тримесечие на годината. След тази операция той ще е близо 2 млрд. лв.

Ръстът на вашите активи значително изпреварва този на останалите банки. Как обяснявате това на база и на големия си пазарен дял?
- Времената са такива, че хората предпочитат консервативния начин на управление. А ние винаги сме били консервативни и в периоди на бум, и в периоди като този сега. Целта ни е да управляваме разумно и внимателно парите на хората, защото на практика само половината ни работа е да даваме кредити, другата половина е да се грижим за парите на депозантите си.
Още от интервюто на „Класа"

„Първо ще тестваме затварянето на улици в неделя", казва в интервю за „Дневник" Христо Ангеличин, зам.-кмет на София
Христо Ангеличин е един от двамата нови заместници на столичния кмет Йорданка Фандъкова. На този пост е от около месец. Той пое ресора култура и образование с още много поднаправления, за който до парламентарните избори през 2009 г. отговаряше Фандъкова. Преди да стане зам.-кмет, Ангеличин беше общински съветник от ДСБ и зам.-председател на общинската комисия по култура и образование.
Г-н Ангеличин, поемате ресор с много направления - образование, култура, туризъм, превенция на зависимостите и вероизповедания. Какво сте планирали да направите в оставащата само една година до края на този кметски мандат?
- Наследявам добре подреден ресор от г-жа Фандъкова и със сигурност ще продължа нейната политика в областта на образованието и културата. Но имам и нови, и хубави идеи. Надявам се още от юли да започнем да освобождаваме централните улици в неделите от 9 до 16 ч. от автомобилно движение, за да излязат там децата, да играят спокойно, да спортуват, да се движат.

Това ще се случва само в летните месеци, в които трафикът е по-лек, а учениците са във ваканция и имат нужда от простор за игри и забавление.

Не смятате ли, че ще предизвикате недоволството на столичани, които и в неделния ден искат да се придвижват из града?
- Убеден съм, че няма да е трудно, а и всеки софиянец ще се радва да мине по съседната улица, ако това е цената, за да може детето му спокойно да рита топка или да кара ролери в неделя. Но все пак, за да не затрудняваме никого, обещавам, че ще осигурим достатъчно и навременна информация. Ще разгласим навреме, ще измием улиците.

Бъдете сигурни, че каквото и да направим, то ще бъде внимателно обмислено, ще бъде съобразено с всички експерти, с КАТ, със зам.-кмета по транспорта. Надявам се това да помогне в неделите децата да излизат на улиците и да се чувстват сигурни с колелета, със скейтове, с ролери. И за търговците ще е добре - хората ще излязат, ще пазаруват. Това се прави и в Берлин, и в Прага, и в Париж. В Париж например се затварят улиците покрай Сена, а движението там със сигурност е по-натоварено от това в София.

Да, но Париж и Берлин имат много по-добра инфраструктура и една чудесна мрежа от метролинии, които не се влияят от затварянето на улици и с които човек може да стигне навсякъде в града.
- Така е и затова се надявам скоро и ние да имаме още метролинии. При затварянето на улиците ще има алтернативни трасета. И в крайна сметка ще питаме самите софиянци. Ще има пилотен период и после ще съберем мнения. Ще коригираме това, което е необходимо.

В сряда правителството одобри въвеждането на задължително обучение за децата от 5-годишна възраст още от 15 септември тази година. Имат ли капацитет детските градини и училищата в София да обхванат всички 5-годишни деца за целодневно обучение?
- В детските градини в София нямаме чакащи за прием 6-годишни деца. Ще обединим пет- и шестгодишните, за да се справим с новата задача при капацитета, който имаме. Уверението на дирекция "Образование" е, че няма проблем за децата в детските градини за тази възраст.

Но родителите ще трябва сами да избират дали 5-годишното дете да бъде в училище или в детска градина. Повечето настояват да е в градина. И това е добре, защото има училища като 112-то, където е и Английската гимназия, които се пукат по шевовете и не могат да приемат и 5-годишни деца. Има и такива обаче, които ще могат. Нещата, общо взето, ще бъдат решавани в движение.

А догодина и по-догодина, когато идва поколението, за което няма места в момента в градините?
- Надявам се, че догодина ще сме по-готови. Детските градини са абсолютен приоритет и ще следя много стриктно процеса на ремонтиране, разширяване и отваряне на нови. До края на 2010 г. в детските градини ще бъдат разкрити 2200 места. Но друга важна задача са делегираните бюджети на училищата.
Още от интервюто на „Дневник"