„Такса кило", четем от първата страница на „Стандарт"
Нова година - нова такса. Хладилници, перални и климатици ще поскъпнат. Еконалог според теглото ще вдигне цената на електроуредите. Продуктовата такса влиза в сила от началото на 2011 г. За бялата техника тя се повишава от 1,45 лв. на 1,55 лв. за килограм. Увеличението с 10 ст. ще се усети най-много при големите хладилници. Така при тегло около 200 кг екотаксата скача с 20 лв. и цената става 310 лв. Останалите електроуреди също ще поскъпнат, макар и с по-малко. При пералните увеличението е от 0,85 лв. на 0,90 лв. на кг. Продуктовите такси се плащат от търговци, вносители и производители. Но ако те сключат договор с лицензирани екосдружения за разделно събиране и рециклиране на боклук, плащаните от тях такси са доста по-малки.

  • Хлябът нагоре с 15% през януари
  • Плащаме повече за внос на стари коли

Още от статията на „Стандарт"

„Въпреки обещанията за икономии разходите за чиновниците растат", предупреждава от първата си страница „Сега"
Близо 3.9 млрд. лв. ще дадат данъкоплатците за заплати на работещите в бюджетната сфера през тази година. Въпреки вечните обещания за икономии и съкращения това е с 88 млн. лв. повече от похарченото за целта през м.г. Това показва консолидираната фискална програма за 2011 г., публикувана на сайта на финансовото министерство.

За централната администрация ще отидат 2.05 млрд. лв. Приблизително още толкова ще се дадат за изплащане на възнагражденията на работещите в общините, НОИ, здравната каса, университетите и т. н.

С 1.3 млн. лв. повече за заплати например ще разполага Министерският съвет. Не е ясно дали увеличението е заради по-голям щат, заради обезщетения при съкращение или заради индексация на възнагражденията. Финансовото ведомство пък ще разполага с 3.4 млн. лв. повече за възнаграждения, без да е ясно каква е причината. Средствата там се вдигат от 174.8 млн. лв. за 2010 г. на 178.2 млн. лв. Екоминистерството ще получи с около 1.2 млн. лв. повече. С малко над милион се увеличават и средствата за транспортното министерство. 710 000 лв. повече за заплати ще разпредели и правосъдното ведомство. Регулаторът ДКЕВР ще разполага с над 200 000 лв. повече, а Комисията за регулиране на съобщенията - с около 400 000 лв. повече. Новият омбудсман Константин Пенчев ще разполага с 90 000 лв. повече за заплати на служителите си, отколкото предшественикът му Гиньо Ганев.

Все пак има ведомства, които успяват да намалят разходите си за възнаграждения. Сред тях е образователното министерство, което ще харчи с 4 млн. лв. по-малко. Същото важи и за здравното ведомство, където намалението е с 227 000 лв.
Още от статията на „Сега"

„Честитка от парното за 2 неплатени сметки", съобщава от първата си страница „Монитор"
Столичаните, които имат две или повече неплатени сметки за парно, ще бъдат предупредени да внесат дължимите суми по телефона. Това стана ясно вчера след среща между кмета Йорданка Фандъкова, новия шеф на „Топлофикация София" Стоян Цветков и изпълнителния директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов.

Към момента абонатите с две непогасени сметки се считат за некоректни платци. Имащите задължения над 3000 лв. се дават на съдебни изпълнители. „По тази начин през миналата година са събрани между 14 и 14,5 млн. лв. стари вземания. Около 60 000 клиенти на дружеството обаче са неизрядни платци", пресметна изпълнителният директор на „Топлофикация София" Стоян Цветанов след срещата. На нея е бил обсъден погасителен план на текущите задължения на столичното парно към „Булгаргаз".

„Отоплителният сезон в София е гарантиран. До 10 февруари „Топлофикация София" ще изплати 90 млн. лв. от задълженията си към „Булгаргаз", съобщи столичният кмет Йорданка Фандъкова. Тези пари представляват 90% от текущите дългове на топлинното дружество за природен газ. Общата сума на задълженията на „Топлофикация София" обаче възлиза на около 500 млн. лв. Вземанията на дружеството са над 200 млн. лв., казаха от общината. 90 млн. лв., които ще бъдат приведени на „Булгаргаз" до началото на февруари, ще дойдат от възстановяване на стари задължения, а не от заем, стана ясно след срещата на „Московска" 33. В следващите седмици новото ръководство на „Топлофикация София" трябва да предприеме конкретни мерки за увеличаване на събираемостта. Сред тях е и телефонното предупреждение.
Още от статията на „Монитор"

„Чуждите борси забравиха кризата, българската - не", е заглавието на анализа от  първата страница на „Дневник"
За поредна година печалбите подминаха акциите на българския фондов пазар. В същото време през 2010 г. чуждите борси се възстановяваха в резултат на икономическите стимули на правителствата и подобряващите се корпоративни резултати, като успяха да изтрият фалита на "Леман брадърс" от историята си.

Пословичните липса на ликвидност, качествени активи и добро корпоративно управление в България обаче оставят борсата ни на ниво, съпоставимо с най-ниските равнища от началото на кризата.

Основният индекс SOFIX е един от най-зле представящите се сред показателите на 12 възникващи пазара плюс развитите САЩ и Великобритания, показват изчисления на "Дневник" на база данни от "Блумбърг" и "Ройтерс". За 2010 г. SOFIX е загубил 15% (при печалба от 19% година по-рано), с което остава на нивата си след големия срив в края на 2008 г.

Най-печеливши са отново Украйна, Русия и Турция. Първата страна прави 70% доходност, а другите две - над 20%. Заедно с печалбите от 2009 г. те почти заличиха изгубеното по време на кризата. По-зле от българския пазар се представят само македонският и гръцкият, макар че за последния има обективна причина - през тази година южната ни съседка беше на ръба на фалита.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Експортът съживи интереса за нови работни места и инвестиции", информира от първата си страница „Класа"
Компаниите от експортно ориентираните сектори, като текстилна индустрия, металургия, машиностроене и високи технологии /ИТ/, ще търсят нови служители през 2011 г., показа анкета на „Класа" сред браншовите организации и мениджъри на водещи предприятия. Тези браншове водят икономическото възстановяване на страната и първи излязоха от кризата. „Компаниите от металургията спряха да съкращават персонал и очаквам през следващите 12 месеца по-скоро да се мисли за разкриване на нови позиции", потвърди пред „Класа" Антон Петров, член на СД на „Стомана индъстри" и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия.

„Вече се търсят нови служители и отново сме изправени пред проблема, че няма хора, които да искат да работят. Те предпочитат да стоят в бюрата по труда и да получават обезщетения", каза Валерия Жекова, шеф на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Жекова даде пример с Плевен, където вече се усеща недостиг на работна ръка. „Нежеланието да се печелят пари е страхотен проблем не само за нас, но и за колегите от машиностроенето, производството на инструменти, дори във военната промишленост", смята Валерия Жекова.

Във фармацевтичния сектор се очаква растеж от 7-8% през 2011 г., а от ИТ сектора се надяват да започне изграждането и въвеждането на електронното правителство. Това реално ще стимулира излизането от кризата, категоричен бе Веселин Янков, изпълнителен директор на БАИТ. Според Ираван Хира, генерален директор на HP България, през 2011 г. ИТ пазарът у нас ще се стабилизира. "За цялостно излизане от кризата мисля, че все още е рано да говорим, но определено през последните няколко месеца се усети раздвижване на пазара", коментира пред „Класа" мениджърът.

"Ще продължим да работим за това, да привличаме водещи световни компании за наши клиенти. Вярваме, че именно такъв тип експортно ориентирани индустрии имат много висока добавена стойност и оказват положително влияние върху икономиката на страната", обобщи Хира.
Още от статията на „Класа"

„Държавата разглези туристическите босове, а не туристите", обобщава в анализа си за отрасъла „Сега"
Няма спор, че туристическият бизнес е глезеното дете на всички правителства досега. Нито един друг бранш не може да се похвали с по-ниска ДДС ставка или пък с милионите, които данъкоплатецът дава за целенасочена реклама на отрасъла по света и у нас. Само за три години и само за реклама са отишли над 20 млн. лв. Какъв обаче е ефектът от тези привилегии? Парадоксално, но никой не може да отговори на този въпрос. Особено пък с конкретни цифри. Защото, както признават и туристическите босове, и ресорните държавни ведомства, никой не е правил такъв анализ.

Справка на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма показва, че през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. само за реклама на туризма са похарчени близо 22.5 млн. лв. През 2008 г. са били отпуснати 10 млн. лв., следващата година - 9 млн. лв., а заради кризата сега парите са намалели до 3.5 млн. лв. Близо 85% от тях са отишли за популяризиране на страната ни зад граница. Но през 2011 г. за рекламиране ще се дадат рекордните 34 млн. лв., като 26.2 млн. лв. от средствата ще дойдат по линия на оперативна програма "Регионално развитие", а други 8 млн. лв. ще даде държавният бюджет.

Как се харчат тези пари? От септември например започна рекламна кампания на България по тв каналите Eurosport, Euronews, National Geographic Channel и Discovery Channel. Тя се финансира от еврофондовете и струва близо 7 млн. лв. От тях 6.8 млн. лв. са отишли единствено да се закупи рекламно време в телевизиите. Те завъртяха 4 клипа, направени още през 2008 г., които примамват туристите у нас със слогана "Магията живее тук".
Още от статията на „Сега"

„Ученици докарват джобни от бандероли", разкрива „Стандарт"
Джобни от бандероли. Това е най-новата мода сред учениците. Тийнеджърите се включили в схемите за разпространение на контрабандни цигари, алармираха първо полицаи от Пловдив.

Мащабната търговия с лепенки се вихри в цялата страна. Децата си докарват допълнително пари като отлепят бандеролите на изпушените вече кутии с цигари и ги продават. Лепенките пък се изкупуват от други ученици, обикновено от горните класове, които плащат между 30 стотинки и левче за бройка. Бандеролите се използват за облепяне на контрабандните цигари без стикер.

Преди да продадат ценните хартийки нагоре по веригата, гимназистите старателно ги сортирали по цени. Обикновено събирали най-много бандероли на цена 4,80, 5 лв. и 5,20 лв. Това са лепенките на най-популярните цигари от марките "Вайсрой", "Кент", "Марлборо" и "Давидоф", обясниха експерти. На жаргон стоката се описвала като "500 Давидоф" или "400 Вайсрой", разказват ченгета.

Полицаи от Пловдив засекли как учениците от горните класове от няколко елитни гимназии са разработили стройната схема за събиране на бандеролите. 10-12-годишните им съученици обикаляли наред по заведенията, за да търсят скъпоценните празни кутии с хартийки. За седмица гимназистите успявали да съберат около 5000 бандерола.

Новата схема била приветствана горещо от дилъри на контрабандни цигари. Чрез бандеролите те успявали да накарат собствениците на малки магазинчета да купуват количества от тях. Давали им отстъпка между лев и 1,50 лв. Контрабандистите на цигари на практика делели печалбата си с продавачите на малките магазинчета и т. нар. клекшопове. В същото време рискът спадал до нула. Схемата с бандеролите втора употреба легализирала висококачествени ментета, произвеждани у нас, твърдят ченгета.

Така на пазара на контрабандни цигари вече излизали папироси от реномирани марки, които се продавали на официални места. "Никой няма да тръгне да си купува маркова цигара от Женския пазар. Там е запазена територия на китайските ментета по 2 лв. кутията", коментираха пред "Стандарт" дилъри.
Още от статията на „Стандарт"

„Агенцията по храните не гарантира безопасност", предупреждава „Класа"
Агенцията по храните може да се превърне в обикновена бюрократична структура, предупредиха вчера от коалиция „България, свободна от ГМО". В този вид законът за агенцията по безопасност на храните, който предстои да бъде гласуван в парламента на второ четене, няма да защити интереса на гражданите, подчерта Илия Цонев от Съюза на българските пчелари и член на коалицията. Не е ясно каква част от химическите съставки в храните нашите лаборатории могат да изследват - не само да ги установяват, но и да определят нивото на съдържанието им, допълни той. Лабораторията за изследване на ГМО култури все още няма акредитация.

Предвижда се новият орган да има един директор и трима заместници, които ще се назначават от премиера. В европейската структура почти 30% от УС са представители на гражданското общество. Там повечето хора са специалисти, а тук се следва чисто административният подход, посочи Цонев. С аргумента, че специализираните закони уреждат тези въпроси, не са посочени изисквания за прозрачност на работата й. Става дума за 3000 души, които ще работят в нея - това е още администрация, която ще струва 4 млн. лева годишно, каза Цонев.

Затова от коалицията настояват тези предложения да бъдат обсъдени, а законът - променен.

В същото време от март 2010 г., когато беше приет Законът за храните, все още няма наредба за етикетирането на продукти, съдържащи ГМО. От МЗХ не отговориха на „Класа" на какъв етап е наредбата и кога ще бъде готова.
Още от статията на „Класа"

„5% доходност на парите за втора пенсия за година", информира „Монитор"
Средно 5 лв. и 20 стотинки е доходът, който пенсионните компании са докарали на своите клиенти през изминалата 2010 г. от инвестирането на парите им за втора пенсия. Това показват изчисленията на „Монитор" на база данните на Комисията за финансов надзор (КФН) за стойността на един пенсионен дял към 30 декември 2010 г. Пенсионните дялове бяха въведени в началото на 2004 г., когато един лев беше равен на един дял. Нарастването на стойността на дяловете де факто отразява постигнатата от инвестирането им доходност.

Според сметките индексът, който измерва средната доходност на универсалните пенсионни фондове (UNIDEX) се е повишил с 5,2% в края на декември 2010 г. спрямо края на декември 2009 г. В универсалните фондове по последните данни на финансовия надзор се осигуряват малко над 3 милиона души.

В случая става въпрос за номинална доходност, тоест без под внимание да се взема инфлацията. Реалната доходност, която пенсионните компании са постигнали в края на годината - в случая за универсалните фондове, ще стане ясна, след като НСИ публикува данните за инфлацията за декември. Към ноември статистиката отчете годишна инфлация от 4,6%. Това означава, че в най-добрия случай реалната доходност на парите в универсалните фондове към края на декември ще гравитира около нулата.

Аналогичните изчисления за професионалните фондове (PROFIDEX) показват, че към 30 декември 2010 г. постигнатата при тях номинална доходност е 5,8% годишно. При доброволните фондове пък доходността за изминалата година е 6 на сто.

Важно е да се знае, че по методиката на финансовия надзор доходността не се смята за една година, а за период от две години, изчислено, разбира се, на годишна база. Последните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) са към края на деветмесечието на 2010 г. Те показаха, че доходността на универсалните фондове е 0,51% (средно претеглена), на професионалните - минус 0,14 на сто, а на доброволните - минус 1,22%.
Още от статията на „Монитор"

„Кроссубсидирането към бита в енергетиката продължава", казва в интервю за „Дневник" Антон Петров, председател на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия
Металургичният бранш беше един от първите, който усети кризата през есента на 2008 г. Две години по-късно предприятията от сектора отчетоха ръст от 30 до 40% на продажбите си не само спрямо кризисната 2009 г., но и в сравнение с 2008 г. Основната причина е стабилизирането на западните пазари. За отражението на кризата върху бранша и прогнозите за развитието му през годината разговаряме с Антон Петров, председател на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия и регионален мениджър на "Виохалко" за България.
Г-н Петров, с вас говорихме точно преди година и прогнозите ви за тежки първи месеци на 2010 г. и възможност за растеж в края на периода до голяма степен се сбъднаха...
- Прогнозата се сбъдна, защото тя се базираше на очакването за съживяване на европейските пазари и беше насочена главно към експортно ориентираните предприятия - не само за металургията, но и за всички браншове, които работят предимно за износ.

По-голямата част от металургичния сектор почуства ръста в експорта, ръста в Западна Европа. Оказахме се първите лястовички, на които се отрази положителната тенденция към излизане от рецесията. Но пътят все още е дълъг, не може да се каже, че кризата е приключила.

Кога очаквате реално да почувстваме излизането от рецесията?
- През първата половина на 2011 г. ще излизаме и ще се възстановяваме доста по-бавно от необходимото. Вътрешното потребление, което е един от основните двигатели на индустрията, все още е ниско и с отрицателен темп, тоест продължава да намалява. Парите на пазара са малко, затова веригата за възстановяването му е по-дълга.

Първо ще започне възстановяване на експортно ориентираните индустрии, които ще работят повече, ще назначават нови хора, ще повишават заплатите, ще купуват повече суровини. По този начин ще се повишат парите в хората, които от своя страна ще харчат, така че ще се задвижи вътрешният пазар. Тласъкът за излизането на България от кризата идва отвън, но той трябва да мине през няколко кръга, за да бъдат превъртени тези пари няколко пъти и да се усети реално ефектът.

Потенциалът за развитие в страната е огромен, защото базата ни е много ниска и имаме много, много път. Вътрешният ни продукт е около 40 млрд. евро при 270 млрд. евро за Гърция, която се намира в дълбока криза. А площта на двете страни е приблизително същата, както и населението.

Много политици и икономисти определиха кризата като добра възможност за бизнеса. Съгласен ли сте с това твърдение и имаше ли реално положителна страна за компаниите?
- Сигурно във всяко зло може да намериш и доброто, но това е повече за успокоение. Надали трябва да изпаднем в такива кризи, струващи милиарди, за да си вземем поуки. Определено имаше нещо положително - направиха се преструктурирания, поогледахме се около нас къде може да бъдем по-ефективни и по-производителни.

Неефективните разходи бяха намалени, но смятам, че това е едва едно положително зрънце в цялата история. Не знам доколко тези поуки няма да бъдат забравени в един утрешен растеж.
Още от интервюто на „Дневник"