Учителска стачка върлува, министърът на образованието започна да говори дори за пари. В края на четвъртата седмица стачка в България вече можем да си помислим и за учениците. За грижите на родителите нямам думи; икономическият рефлекс бе преселването на няколко хиляди баби към по-големите градове, за да се грижат за внучетата, на чиито родители е отказана например детска градина. Да се надяваме, за добро.

Тази свита обстановка искам да разведря с една истинска история, която чух вчера. Частните училища никак не стачкуват, с пълна пара се учи и във въпросното елитно частно училище (има много частни училища на посредствено ниво). В това училище, няма да казвам името му, се набляга на математиката, българския език и литературата и се учат два западни езика; не се губи време с теоретични науки и изкуства.

Само гадаем колко плащат родителите на ученик тук, но сигурно цифрите на месец са четири. Вероятно по-глупавичките плащат повече. Все пак, ако ги приемат тук, децата ще излязат „готови за елита". Директорът е стар комунистически кадър и извънредно строг.

Това училище е разположено в район на столицата, където на стотици метри наоколо няма лавки за закуски, кафенета или магазинчета. Като отиваш там, ти остава възможност само да учиш. Тук се учи по цял ден, за ненаписано домашно наказанието е парично. Децата в това училище определено имат пари, но и знаят цената им.

Училищната лавка за закуски е затворила от известно време и след осигурявания тук обяд учениците прегладняват следобед, но няма откъде да си купят закуски.

Тогава група петокласници се споразумяват, събират пари, купуват много закуски, превозват ги с чувал с училищния автобус и ги продават на съучениците си на двойна цена. Желаещи веднага се намират, всичко е продадено за един ден и е реализирана печалба от 9 лева.

Много строгият директор веднага прави разследване и ги кара да пишат обяснения. Простите изпълнители лъжат: искахме да съберем пари да купим нещо за училището, бяла дъска, подаръци. Един по-осъзнат петокласник издава кой ги е подучил. А истинският идеолог е дал списъци с имената на тези, които са събрали парите и тези които купували закуските и обяснява в края: „Не мисля, че постъпката ми е правилна".