"Тракия" под лупа", четем от първа страница на „Стандарт"
Властта сложи под лупа магистрала "Тракия". Юристи и пътни специалисти се събраха спешно през уикенда, за да решат как да продължи строежът на отсечката Ямбол-Карнобат. Казусът възникна, след като фирми от консорциума, спечелил търга за лота, се оказаха с финансови проблеми. "Мостстрой" поиска фалит, а "Холдинг Пътища" е със запорирани сметки. "Вече готвим план Б", заяви строителният министър Росен Плевнелиев. Пътните шефове ще привикат на среща всички партньори от сдружението "Тракия IV", което изгражда пътя до Карнобат. Компаниите трябва солидарно да поемат отговорност, ако "Мостстрой" излезе от играта. Фирмите трябва да дадат всичко от себе си, защото "Тракия" е голям тест за българския бизнес, подчерта Плевнелиев. Във вторник съм на инспекция, обяви премиерът Бойко Борисов. Според него няма вариант магистралата да не бъде готова в срок.
Още по темата от „Стандарт"

„ЕС ще задължи и България да си плаща сметките до 60 дни", съобщава от първата си страница „Сега"
Държавите в ЕС ще могат да бавят плащанията си към бизнеса най-много 60 дни, в противен случай ще трябва да плащат солени лихви и компенсации. Това предвиждат промени в евродирективата за забавените плащания, за които се споразумяха преди броени дни Европарламентът и Съветът на министрите. Промяната ще се гледа от Европарламента идната седмица и след утвърждаването й от Съвета на министрите ще влезе в сила, най-вероятно от началото на 2011 г.

Целта е да се облекчи проблемът със задлъжнялостта, от която се задъхва бизнесът не само в България, а и в целия Европейски съюз. Проучвания показват, че през 2009 г. публичните ведомства в ЕС са бавили плащанията си по поръчки към частния сектор средно по 67 дни. Средното закъснение при разплащания между самите фирми е 57 дни. През 2009 г. обаче България счупи всички рекорди - плащания за около 660 млн. лв. се оказаха необезпечени финансово от бюджета и цели сектори от икономиката пострадаха, докато фирмите очакват държавата или общината да им плати дължимото за вече свършена работа. Когато проблемът излезе наяве, управляващите прехвърлиха вината на тройната коалиция, чиито чиновници крили договорите по чекмеджетата.

Страните с най-голямо отлагане на плащанията са Португалия и Гърция, а най-изрядни са фирмите, ведомствата и гражданите в скандинавските страни. Въпреки че България по статистика не е на последното място, у нас държавата и общините бавят плащането на сумите често с години. За да реши проблема, ГЕРБ създаде схема за разплащане през Българската банка за развитие. При нея фирмите трябваше да подадат заявка до съответното ведомство и да се откажат от 7% от вземанията си. До крайния срок - 1 октомври т.г., по този начин бяха изчистени едва около 220 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„Иманяри в расо изнасят съкровищата ни", пише на първата си страница „Монитор"
Духовници участват в иманярските банди, които изнасят антики от България за чуждите пазари. Това показват последните анализи на антимафиоти от сектор „Трафик на културно-исторически ценности" в ГДБОП, научи „Монитор". Спецполицаите са заловили двама попове през последните няколко месеца за иманярство. Представител на църквата от село Устрем е участвал и в последната разбита 22-членна банда, която беше разкрита преди две седмици. Мъжът в расо бил снабден с металотърсач, като основно търсел старинни монети, които изкупувал организаторът на бандата.

Друг поп от Оряхово пък успял да си изгради цяла структура за изкупуване и предлагане на древни ценности в интернет. Духовникът работел с 4-5 иманяри, които му носели различни антики от региона. След това предметите се появявали в сайта аукцион.бг.

„Беше доста добре запознат с интернет търговията. Няколко месеца го работихме. Като отидохме да го арестуваме, се оказа, че дъщеря му беше абитуриентка", коментира разследващ пред „Монитор". Практиката в подобни случаи е духовникът веднага да се отлъчва от църквата.

За разлика от оряховския поп, който е бил на сравнително високо ниво в йерархията на иманярите, колегата му от село Устрем е бил на най-ниското стъпало в разбитата 22-членна банда.

„Хората, които копаят и търсят с металотърсачите, са най-ниско платените. На тях им се дава техника и получават или процент от продадената ценност, или са на дневна надница. Във Видинския край им се плаща по 20-30 лв. на ден, разкри запознат с организацията.
Още от статията на „Монитор"

"Алфа рисърч": Десните избиратели избягаха от ГЕРБ" е заглавието на първата страница на „Дневник"
ГЕРБ единствена губи подкрепа и има отлив на десни избиратели.
Кабинетът овладява спада на доверие спрямо юни 2010 г. и има лекичко покачване. Рейтингът на премиера също малко се повишава.
Евентуален проект на президента Георги Първанов не се възприема като алтернатива на управляващите, а по-скоро е "скачен съд" на БСП.
Почти две трети от българите смятат, че краят на кризата се отлага за по-късно.

Това са няколко от ключовите изводи от националното социологическо проучване на "Алфа рисърч". То е проведено сред 1036 българи от 25 септември до 4 октомври, а данните бяха представени вчера. Рейтингите на министрите са пряко свързани с техни действия, които гражданите одобряват или не одобряват (виж графиката с премиера).

Събития с положителен обществен отзвук
80% - Проверките на НАП за укриване на обороти от заведения по морето
66% - операция "Дупетата", въвеждане на стандарта "Стара планина" за месни продукти
56% - Стартът на големи инфраструктурни проекти (строителство на магистрали)

Събития с отрицателен обществен отзвук
69% Направените предложения за пенсионна реформа
68% Намерението за отмяна на преките автобусни линии до малките селища
50% Организацията по издаване на новите документи за самоличност

Над половината от българите (52%) смятат, че много болници вече са били закрити. Почти 37% вярват, че стажът за пенсиониране вече е повишен, а 31%, че се е увеличила и възрастта за излизане в пенсия. Това са някои от ключовите мерки в реформите, за които управляващите поеха ангажимент с идването си на власт. Те обаче не са факт.

Дори не са започнали. През последната повече от една година позициите по тях толкова пъти се променяха или отлагаха, че това очевидно е създало пълно объркване за една трета от българите. А за половината от тях преструктурирането на болничната помощ (здравните министри на ГЕРБ упорито избягват да използват думата "закриване") е започнало.

В момента намеренията на правителството за пенсионната реформа също са толкова неясни заради отстъпките пред синдикатите, несъгласието на част от бизнеса и липсата на категорична воля какво точно ще направи кабинетът. Може само да се допуска как завоите на премиера за пенсионните осигуровки от последните 6 дни биха се отразили на общественото мнение, ако проучването на "Алфа рисърч" беше обхванало и миналата седмица. Именно отлагането на реформите, т.е. неизпълняване на обещаното е в основата на загуба на доверие към управляващата партия, коментираха социолозите.
Още от статията на „Дневник"

„Няма да плащаме 2 млрд. лв. неустойки за АЕЦ "Белене", договорът е удължен", информира от първата си страница „Класа"
Договорът за строителството на АЕЦ „Белене" бе удължен с шест месеца, предаде ТВ+, цитирайки източници от руската корпорация „Росатом". По този начин страната се предпазва от дело за неустойки за 2 млрд. лева, което „Атомстройекспорт" бе готова да внесе в съда, ако договорът не беше продължен. Под управлението на корпорацията „Росатом" е „Атомстройекспорт", която е изпълнител на строежа на втората атомна централа у нас. Последният анекс за удължаване на договора изтече в края на септември. С новото допълнение към контракта се очаква двете страни да постигнат съгласие по проекта до края на март 2011 г. В последния ден на септември от НЕК изпратиха запитване до Българския енергиен холдинг дали ще бъде удължен договорът за строежа на централата. До момента от БЕХ не са изпратили официален отговор.

Очаква се до декември България и Русия да се разберат за цената, на която ще бъде построена централата. Изискването е стойността й да не се променя, независимо кога тя ще бъде изградена.

През първите три месеца на 2011 г. пък ще бъде определен консултантът за избор на стратегически инвеститор за централата, заявиха за „Класа" близки до процедурата. След това на консултанта ще му трябва около година и половина да предложи компания за инвеститор в ядрената мощност. Така реалното строителство се очаква да започне най-рано в средата на 2012 г., изчисляват източниците ни.

Процедурата за избор на финансов консултант се провежда от Българския енергиен холдинг. Очакваше се името му да стане известно до края на август, но досега не е обявено кой ще е той. В късата листа за избор са останали само банката Ей Ес Би Си (HSBC) и консорциум начело с банка „Ротшилд".
Още от статията на „Класа"

"Вразумяването неизбежно", е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р икономиката Емил Хърсев
Всяка есен настъпва брожение. Започва делбата на общата пита, държавния бюджет. Иде време всеки да се пребори за парче и да се погрижи то да е по-големичко. Хранените хора на държавата щъкат из крепостите на властта с дебели папки, крещят и пищят пред който им попадне. Доказват колко важна мисия има тяхната служба, колко нищожни са отделените държавни пари за великото дело. Всяка тирада се издига до апокалиптични вещания - тежка катастрофа ще настъпи, ако не се даде исканата сума, и то веднага. Счита се за по-сигурно да поискаш двойно и тройно повече, та като подстрижат бюджетния проект в кабинета и парламента, да вземеш поне колкото наистина трябва.

Ако сумираме всички неразумни претенции към бюджета, ще излезе, че цяла година нищо не трябва да ядем, отгоре и заем от чужбина да вземем, та да се изпълнят амбициозните планове, скроени във ведомствата. Дългогодишен заместник-министър на финансите припомни наскоро една шега на фискалното ведомство. Поискали от другите министерства сметка колко пари трябват за всички разработени програми и проекти, оказало се, че бюджетът трябва да е поне 120% от брутния вътрешен продукт, за да стигне за всички. Ако сумираме другите, по-рафинирани претенции, заявени не в брутни суми, а като част от брутния продукт, ще излезе, че бюджетът трябва да изземе поне 60-65% от брутния продукт. А всички до един твърдят, че заявеното е "минималното, което страните в Европа отделят от брутния си продукт" за съответната цел. Повечето не лъжат, само пропускат да пояснят, че през бюджета на цитираните страни преминава средно до половината от тези разходи. Останалото нацията плаща като корпоративни и домакински разходи.

У нас обаче властва феноменът презумирана централизация, представата, че всички социални разходи задължително трябва да се стоварят върху бюджета и чрез него - върху обществото и икономиката.
Още от статията на „Сега"

„Магистрала "Люлин" готова на 82%", съобщава „Монитор"
Магистрала "Люлин" е готова на 82%, а до 15 май ще бъде изцяло завършена. Това стана ясно по време на поредната инспекция на строителството на аутобана, която беше извършена вчера от премиера Бойко Борисов и строителния министър Росен Плевнелиев. Двамата провериха темповете на работа на пътен възел "Даскалово".

Сегашното правителство реализира половината от проекта за аутобана, обясни министър-председателят, като посочи за сравнение, че в предходните три години е извършена една трета от строителните дейности.

При инспекцията беше констатирано, че забавянето от 40 дни при предишната проверка сега е намалено на 10 дни. В тази връзка премиерът Бойко Борисов  каза, че се надява до края на годината строителството да влезе в график и да вървят автомобили, а до 15 май да е готова цялата магистрала. Както беше обещал преди време, Борисов прави инспекциите на всеки 20 дни и оповестява публично резултатите от тях.

Премиерът Бойко Борисов обяви още, че средствата от еврофондовете, които са предоставени за строителството на магистрала "Люлин", ще бъдат усвоени на 100%. "Няма да изгубим нито лев от европейското финансиран", увери и министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Той обясни, че до края на годината, когато приключва действието на предприсъединителната програма ИСПА, трябва да бъдат усвоени 142 млн. евро за магистрала "Люлин".
Още от статията на „Монитор"

„Преглъщат с уиски 2% повече за пенсии", информира „Стандарт"
Възстановяваме 2-та процента осигурителна тежест, която бяхме свалили, а се вдига такъв вой. Така премиерът Бойко Борисов коментира вчера бурните дебати по размера на повишаването на вноската за пенсии. Той уточни, че и в момента "се намираме в данъчен рай" благодарение на плоския налог от 10%. Борисов допълни, че ще присъства на срещата между социалните партньори във вторник. "Тогава ще ми донесат сметките и ще видим дали всички страни ще се подпишат под разчетите. Надявам се да си стиснем ръцете", заключи премиерът.

По-рано през деня преговорите за скока на осигурителните вноски зациклиха.

Два часа и половина вицепремиерът Симеон Дянков, социалният министър Тотю Младенов, шефът на НОИ Христина Митрева, работодатели и синдикати спореха бурно за съдбата на пенсионната реформа. В началото на срещата дамата лично сервира на социалните партньори марково уиски и бонбони по случай 82-рия рожден ден на баща й Велчо. Това обаче не успокои синдикатите, които намекнаха за протести. "Не ме плашете вие със стачки", скочил шефът на БСК Божидар Данев, когато профсъюзите заплашили да изкарат пак 15 хиляди на улицата. Социалният министър едва усмирил двете фракции, а Дянков мълчал през цялото време, разказаха от кухнята на срещата.

Два процента повишаване на тежестта предложиха на неформалната среща в социалното министерство синдикати и работодатели. Въпреки това Дянков още няма категоричен отговор колко точно ще се увеличи вноската. "Разбрахме се вторник в 16 часа пак да се съберем в този формат. Тогава ще ги има окончателните сметки или поне някакви сметки. Така ще може в средата или края на другата седмица да се съберем да обсъждаме официално", заяви финансовият министър след края на срещата.
Още от статията на "Стандарт"

„Финансирането на здравеопазването - от пусто в празно", обобщава „Дневник"
Каква е дигнозата на здравеопазването и може ли да бъде излекувано? В пет поредни броя "Дневник" ще представи епикризи и възможни решения на проблемите в може би най-проблемния, скъп и нереформиран сектор, който само за една година смени трима министри. Днес ви представяме финансирането на системата и пробойните. Утре четете кой как се справя по света - от САЩ през Франция до Унгария. В сряда ще се върнем десет години назад, когато започна реформата в България и ще търсим отговор къде и защо се препъна. В четвъртък ще представим алтернатива - частните фондове, а в петък възможни варианти за излизане от здравната криза.
Българите са най-недоволните в Европа от здравната си система. Мнозинството болници и бивши поликлиники са в лошо материално състояние, а на почти всеки се налага да доплаща - официално - чрез потребителски такси и за избор на екип, и под масата - за процедурите, които здравната каса би трябвало да поема изцяло на всички осигурени граждани.

България е "уникална" в Европа и с липсата на места и възможности за долекуване на тежко болни, здравната система ги изхвърля, освен ако не си платят. В същото време от две години администрацията и болниците не могат да напишат проекти, с които да бъдат усвоени 300 млн. лв. от ЕС за нова апаратура и ремонти. И докато няколко правителства се проваляха в опитите си за реформи, разходите се увеличават всяка година - и като финансиране от държавата, и като доплащане от пациентите.

Така и не се намери здравен министър, който да се пребори със съпротивата срещу опитите да се спре източването на системата. Малко ли са парите за здравеопазването, или много се злоупотребява, или и двете?
България отделя най-малко пари в ЕС
Разходите на българската държава за здравеопазване са най-ниските в Европейския съюз. През последните две години страната изразходва годишно по около 180 евро на човек, Румъния - 280 евро, Унгария - 530 евро, а Германия - 2000 евро, сочат проучвания на институции като Световната банка и Евростат. Като дял от брутния вътрешен продукт у нас се отделят около 4%, в Румъния малко над това, а в държавите от Западна Европа и скандинавските страни делът е между 8 и 10%.

Стандартът на живот в Германия е доста по-различен от този у нас, но цените на медицинската апаратура, лекарствата и консумативите са почти еднакви в ЕС. Трудът на лекарите и медицинските сестри обаче е много по-ниско платен в България.
Още от статията на „Дневник"

„Пълна мистерия с банковите лихви", разкрива „Стандарт"
Банковите лихви остават забулени в пълна мъгла за клиентите им. Неразбираеми и сложни формули за изчисляване на цената на кредита са сложили банките на сайтовете си в интернет, показа справка на "Стандарт". С последните промени в Закона за потребителския кредит беше въведено изискване трезорите да публикуват методология за определяне на лихвите по кредитите си. Целта беше клиентите им да знаят при какви условия лихвите по заемите им ще бъдат повишени. Промяната в закона обаче не доведе до нищо ново за клиентите на банките. Оказва се, че клиентът трябва да е най-малкото магистър по финанси, за да добие само бегла представа за това как се изчисляват лихвите. Повечето банки посочват основните базови стойности, по които определят лихвите си - това са или родният индекс SOFIBOR - определян от котировките на левовите депозити, които си обменят банките в България, или 6-месечният EURIBOR - междубанковият лихвен процент "продава" за 6-месечни депозити в евро в Еврозоната.

Други трезори се "измъкват" от изискването, като са включили във формулите за изчисление на лихвите показатели като планирани разходи по пасива на банката, пазарен лихвен процент в различните валути за определен период от време, премия за остатъчен риск за периода и т.н., които за обикновения клиент звучат като научна фантастика.
Още от статията на „Дневник"

„Ще има дискусия как да финансираме частни фирми с европари след 2013 г.", казва в интервю за „Дневник" Томислав Дончев, министър по еврофондовете
Отказва ли Европейската комисия да плаща на експертите на Световната банка за усвояването на евросредсвата, както се твърди след срещите ви в Брюксел?
- На срещите с комисаря по регионална политика Йоханес Хан не съм чул такова нещо. Подобен коментар не е имало. До месец в България ще има среща на представители на правителството, Европейската комисия и международните финансови институции (МФИ) - Световната банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). На нея ще станат ясни конкретните сфери на подкрепа от страна на МФИ при използването на европейските средства. Ще се чуят и вижданията и готовността на всички партньори.

България има нужда от подкрепа по проектите в сферата на транспорта и околната среда. По околна среда целта е да засилим сътрудничеството по линия на инициативата "Джаспърс" и ЕИБ. Ще искаме от МФИ подкрепа от експертни екипи. Акцентът е върху достъпа до качествени юристи, инженери специалисти по ФИДИК (международни правила в строителния сектор). Това ще бъдат експертни пулове, които ще се ползват не толкова по подготовката на проектите, колкото при тяхното изпълнение.

Как ще се плаща на тези експертни пулове?
- След разговорите в Брюксел отворени останаха два въпроса, които са технически и са свързани с възлагането и с т.нар. одит. Това, което е ясно, е, че заплащането е с европейски пари в рамките на съществуващия ресурс за България. Категорично няма да теглим нови външни кредити и да ползваме средства от националния бюджет, за да им плащаме. Механизмът как точно това ще се случи трябва да си го изяснят представителите на МФИ с Европейската комисия.

България има нужда от помощ за двете проблемни звена - Агенция "Пътна инфраструктура" Национална компания "Железопътна инфраструктура". Основното, което коментират в Брюксел, са незадоволителните резултати на двете агенции въпреки всичко, което се прави - строителството на магистрала "Тракия", софийското метро и отворения наново търг за жп магистралата Пловдив - Бургас, по който очакваме да имаме избран изпълнител в началото на 2011 г.

Въпреки всичко това България продължава да има ниска усвояемост в транспортния сектор, който се финансира от Кохезионния фонд.
Ниската усвояемост не е проблем само за България, тя е проблем и за Европейската комисия, защото показва лошо планиране и неизпълнение на бюджета.

В Брюксел питаха ли ви за магистрала "Тракия"? Как ще се отрази процедурата по несъстоятелност на "Мостстрой", който участва в единия от консорциумите?
- Проблемите биха могли да бъдат два. Единият е свързан с реалното изпълнение на магистралата. Понеже участието на "Мостстрой" в консорциума е минимално - само 5%, проблем с изпълнението на магистралата не би следвало да има. По отношение на формалния проблем, че има значима промяна в конфигурацията на спечелилия кандидат, трябва да изчакаме да се произнесат експертите.
Още от интервюто на „Дневник"

„В "Антимафия" проверяваме четирима от ГЕРБ за конфликт на интереси", казва в интервю за „Сега" депутатът от "Атака" Валентин Николов, ротационен председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликта на интереси
Г-н Николов, вашата комисия е за борба с корупцията, конфликта на интереси и парламентарна етика. На кой от тези фронтове бележите повече успехи?
- В интерес на истината работили сме ефективно по борбата с корупция и конфликта на интереси. За съжаление знаете, че нямаме приет етичен кодекс към момента и нямаме правомощия по правилника на НС, за да се произнасяме за някакви санкции.

Значи поне 1/3 от работата на комисията е безпредметна?
- Знаете, че нашата комисия е 3 в 1. Вината не е в комисията. На два пъти разглеждахме един проект за етичен кодекс още при предишния председател, дадохме становища и мнения. Но в крайна сметка беше създадена контактна група и тя реши етичният кодекс да бъде изработен от временна комисия. Но такава още няма.

БСП подадоха до вас сигнал срещу председателя на парламента Цецка Цачева, че тя цензурира питанията им към министрите, но вие решихте, че тя трябва сама да се глоби. Какво трябва да се запише в правилника, за да ви позволи да санкционирате и шефа на парламента?
- Не знам точно какво може да се приеме в правилника. Моето мнение е, че трябва да се приеме най-малкото етичен кодекс. Аз се учудвам, че е имало такава комисия и в предното НС и какво е работила. От година съм депутат и от месец съм председател на тази комисия и мога да заявя, че винаги обективно и по съвест сме взимали своите решения, независимо кой от коя политическа сила е. Знаете последните ни решения - три доклада бяха приети от комисията за непопълнени в срок декларации - за управителя на НОИ, за Георги Лозанов от СЕМ, за член на ВСС. На последното заседание образувахме преписка за цялата Комисия по финансов надзор за неподаване в 7-дневен срок на декларации за конфликт на интереси. Образувахме преписки и срещу трима членове на комисията "Кушлев", на народни представители.

Да ви върна пак към етиката. Според вас допустимо ли е в пленарна зала да се влиза с тениски с определени лозунги?
- Мога да ви кажа, че е допустимо и това е практика в Европейския парламент. Нищо лошо не се е случило. Ние от "Атака" сме изразили своето възмущение. Напълно съм съгласен, че парламентът е върховният орган на републиката, и не случайно казах, че трябва да се приеме етичен кодекс. Но в крайна сметка има моменти, когато всеки един народен представител може да изрази своето недоволство от даден проблем.
Още от интервюто на „Сега"

„За пръв път българската статистика измерва и сивата икономика", казва в интервю за „Класа" Мариана Коцева, председател на Националния статистически институт
Г-жо Коцева, на последното заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси съобщихте, че сивата икономика в България възлиза на 10-12% от БВП. Според работодателските организации обаче тя е много по-голяма и дори някои твърдят, че надхвърля 50-60 на сто. На кого да вярваме и всъщност на базата на каква методика изчислявате данните, предоставени от НСИ?
- За първи път българската статистика даде официално методиката, в която се обяснява какви елементи на неформалната икономика измерва и какъв е делът й от брутния вътрешен продукт още на 8 септември т.г., на организирания съвместно с Асоциацията на индустриалния капитал в България форум. Веднага трябва да кажа, че НСИ предоставя данни за произведените стоки и услуги в неформалната икономика в тяхната левова равностойност. По наши данни между 10% и 12% от БВП е делът на нерегламентираните икономически отношения в страната. Това означава, че ако БВП е 65 млрд. лв.,10% или 6,5 млрд. лв. са произведените стоки и услуги от неформалната икономика. Докато браншовите организации, социолози и неправителствени организации правят други проучвания, които дават също много ценна информация. Те се концентрират върху конкретни сектори и правят подробно проучване, примерно колко от хората в този сектор работят без договори, което също е неформална икономика. Освен това в проучванията се задават въпроси на работници и мениджъри за субективното им мнение колко от хората във фирмата или в бранша не плащат пълни осигуровки, или пък имат скрити обороти. Ние не си противоречим, а даваме информация от различни гледни точки.

По какъв начин влияе неформалната икономика върху изчисляването на БВП?
- Това, което ние даваме като статистика, е оценката в левове колко е произведено в страната като БВП в неформалния сектор. Примерно, ако официалната икономика е произвела официално 60 млрд. лв., ние правим дооценка и добавяме още левове за стоки и услуги, които са произведени в неформалната икономика. Тези стоки и услуги са произведени и се включват в БВП. Така данните ни показват какво реално е произвела държавата, за колко пари, в рамките на една година. Но точното описание на източниците и методите за изчисляване на БВП можете да намерите на страниците на НСИ и Евростат. Ще добавя, че производството и разпространението на данните за БВП от нашата статистика е хармонизирано с методологията и календара за разпространение на информацията на Евростат.

Казахте още пред депутатите, че НСИ изчислява данните по нова методика. Каква е тя?
- Българската статистика винаги е работила по европейския стандарт за БВП, защото това е първото условие, за да се присъедини една държава към Европейския съюз. Това, което бе направено, е ревизирането на отделни елементи на БВП.

Какви са тези изменения?
- Съгласно европейската методология БВП се изчислява по производствен метод и по метода на крайното използване. Първият включва произведеното от индустрията, сектора на услугите и селското стопанство, към което се добавят данъците минус държавните субсидии. По метода на крайното изключване БВП е равен на крайното потребление плюс брутното капиталообразуване плюс вноса и износа на стоки и услуги.

Ние всъщност не променяме цялата методика, а правим допълнителни дооценки на три елемента на БВП - неформалната или ненаблюдаваната икономика; услугите, оказвани от финансовия сектор, т.е. дейността на банките, и третото е, че внасяме допълнителна информация за данъците и осигуровките. Така че методиката на изчисляване на БВП не е напълно нова.
Още от интервюто на „Класа"