„TV данък”, „НАП вече гони и длъжниците на своите длъжници” „Яне на прокурор за купуване на гласове”, „Парламентът орязва отпуските на чиновниците”

„TV данък", предупреждава от първата си страница „Стандарт" какво са замислили управляващите и медийни експерти
Нов данък може да се стовари върху главите ни. 60 лева годишна такса за ползването на телевизор и радио обмислят депутати и медийни експерти. Събраните пари ще отиват за издръжката на БНТ и БНР. Теслата, която може да удари българските домакинства, бе огласена от шефа на СЕМ доц. Георги Лозанов.

Очакванията са над 1,5 милиона домакинства да броят по 5 лева на месец за бъдещия спецфонд.

Още се умува как да се събират таксите. Има идея това да се прави от общините или пък да се плаща заедно със сметката за ток. "От таксата ще бъдат освободени само сиропиталищата и хосписите", обясни доц. Лозанов. От федерацията на потребителите веднага скочиха срещу идеята с аргумента, че се нарушава правото на всеки да избира кой канал да гледа.
Още по темата от „Стандарт"

„НАП вече гони и длъжниците на своите длъжници", информира от първата си страница „Дневник"
В опитите да събере своите вземания Националната агенция за приходите (НАП) вече се обръща и към длъжниците на своите длъжници. Това съобщи Елисавета Стоименова, началник на отдел "Управление на дълга" в НАП, на кръгла маса за междуфирмената задлъжнялост, организирана от частния кредитен регистър "Дебтнет" (Debtnet.bg).

Възможността съществува отдавна, но досега приходната агенция се е възползвала рядко от нея, основно в София. Сега, с лавинообразното увеличаване на дълговете на компаниите към държавата, данъчни в цялата страна тръгват по веригата на задълженията.

Към мярката се прибягва по преценка на приходната агенция. Използва се в случаите, когато компанията длъжник няма достатъчно активи, за да покрие дълговете си, или когато данъчните преценят, че фирмата е жизнеспособна, а едно принудително събиране може да й навреди сериозно. От агенцията съобщиха още, че се увеличават случаите, при които компаниите доброволно обсъждат причините за забавените плащания и болшинството изтъкват като аргумент просрочия на техни контрагенти.

За да бъде признато от НАП, вземането трябва да се докаже чрез влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от съответния длъжник.

Основанието НАП да търси длъжниците на своите длъжници е чл. 230 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който дава право на данъчните да прехвърлят претенциите си към трето лице.

Според текста обаче инспекторите нямат право да вървят по-нататък по веригата, така че фирмите, попаднали по неволя на мушката им, не могат да се оправдават със свои несъбрани вземания.
Още от статията на „Дневник"

„Яне на прокурор за купуване на гласове", съобщава от първата си страница „Монитор"
„Атака" е подала сигнали в МВР, прокуратурата и ДАНС, че партия „Ред, законност и справедливост" купува гласове на жители на Габрово срещу 50 лв.

„Имаме многобройни сигнали. Яне Янев и хората му не за първи път купуват, това си е тяхна тактика за всички избори, не само за предстоящите", заяви пред „Монитор" Сидеров, който бе на посещение в Габрово вчера. Кметският стол там се оваканти, след като досегашният градоначалник Томислав Дончев стана министър по еврофондовете.

Сидеров съобщи още, че Яне Янев и неговите хора търсели провокации не само за да си вдигат имиджа, но и за да провалят изборите. Те били напълно наясно, че вече не са никакъв фактор в политиката и сега единствената им цел била да саботират всичко, което прави сегашното мнозинство, обясни лидерът на "Атака".

ГЕРБ първи сигнализираха за нередности в кампанията на РЗС. След тяхна жалба на 2 юни Общинската избирателна комисия в Габрово разпореди да се премахнат предизборни плакати, уронващи престижа на кандидата на герберите Николай Сираков.

В парламентарната комисия по корупция има сигнали за купуване на гласове от РЗС още по време на предишните избори.
Още от статията на „Монитор"

„Парламентът орязва отпуските на чиновниците", информира от първата си страница „Сега"
Държавните служители ще бъдат лишени от допълнителните от 5 до 15 дни отпуск, които им се полагат според длъжността. Това стана ясно след обсъждането на второ четене на промените в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител в социалната комисия на парламента. Предложението дойде от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.

"В момента държавният служител има право на 20 дни отпуск плюс 12 дни за ненормирано работно време и до 15 дни според длъжността. Това е повече от дните, които се полагат на министър-председателя, министрите, областните управители и кметовете. Те имат право на 30 дни. Какво повече правят от тях", аргументира се Ангелова.

Промяната предизвика 5-минутни дебати откога да бъде въведена. Светлана Ангелова искаше това да стане още след обнародването на промените в "Държавен вестник". В крайна сметка се реши да бъде от 1 януари 2011 г., тъй като някои от служителите вероятно вече са използвали своите допълнителни дни през първата половина на годината и ще има неравнопоставеност.

Точно заради натрупаните десетки дни неползван платен отпуск в държавната администрация кабинетът предприе промените в Кодекса на труда. С тях до края на следващата година трябва да се изчистят всички натрупани стари дни. Занапред за друга година ще могат да се прехвърлят максимум 10 дни, при това само при определени условия. Тези срокове останаха, но депутати предупредиха, че догодина ще се стигне до ново увеличение на срока.
Още от статията на „Сега"

„Слаба реклама сваля цената на българското вино", обобщава от първата си страница „Класа"
Напоследък са появиха добри изби и благодарение на тези т. нар. малки гиганти в България се пие вино дори по-доброq отколкото във Франция, но цената е много по-ниска. Когато човек влезе във френски магазин и види бутилка от 150 - 200 евро, трябва да знае, че купува онова, което тази страна от десетки години се мъчи да направи - да добави към червената течност престиж, легенда, култура и да ги продаде. България е държава с голямо културно историческо наследство, но не посягаме да доставим нещо повече във виното, каза Константин Маджаров, председател на Регионалната лозаро-винарска камара „Тракия" по време на бизнес форума „Храни и напитки", организиран от Българския икономически форум. Според Маджаров при големи партиди едровата цена на нашето вино не може да мине 1 евро, защото не е натоварено с престиж, култура и легенда. С усилията на група ентусиасти в момента се работи по проект за създаване на пътища на виното. Досега са разработени 9 маршрута, но без подкрепата на държавата тази идея е обречена на неуспех, каза още винопроизводителят.

В редица страни като Австрия, Франция, Южна Африка, Австралия вече са изградени туристически маршрути, наречени „Пътища на виното". Самият термин е измислен във Франция.

В туризма конкуренцията отдавна не е в дестинациите, а е в изживяването. Дори и да не е бил в Гърция всеки чужд гост е в състояние да изговори комбинацията „узо и гръцка салата". Трябват обаче поне два дни да каже „ракия и шопска салата", защото това го чува за пръв път тук. За разлика от нас държави като Италия и Франция гледат на своята кухня и на виното си като на национален капитал. Затова е важно да брандираме онова, което считаме за атрактивно, каза Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм. Според нея България няма свой бранд на международните туристически пазари и няма елементи на туристическия продукт, които да носят разпознаваем заряд. В една бутилка българско вино можем да разкажем повече за България, отколкото с всеки друг продукт, смята Карастоянова.

Националната ни кухня не е обновявана от 20 години, за да добие автентичен вид. Ние нямаме защитени продукти, нито защитени ястия, каза Жоро Иванов, председател на „Евро-ток България". А както се знае и виното, и храната са неразделна част от туристическия продукт.
Още от статията на „Класа"

"Големи търговски вериги бавят плащанията си към производители", разкрива „Дневник"
Търговски вериги бавят плащанията към производители, твърди Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Изказването й стана повод за проверка на "Дневник", а резултатите от запитването показаха, че това се среща по-често при малките вериги, но големи компании също не се разплащат в срок.

Проблемът се наблюдава по-отчетливо при една определена верига, но тя не е единствената с некоректно отношение, каза Чамова. Средната продължителност на просрочието е 2 месеца след изтичане на посочените в договорите срокове.

Затова и асоциацията на месопреработвателите планира от следващия месец да оповести списък с некоректните платци и фирмите, които бавят разплащанията по своите задължения.

Частните съдебни изпълнители Веселка Любенова и Мариян Петков пък посочиха, че некоректните предприемачи са станали изключително изобретателни в това да източват дружествата си, когато натрупат критично ниво на дългове.

Преди обаче задълженията да се осчетоводят, така че дружеството да изпадне в неплатежоспособност, те го продават и излизат от органите за управление. На тяхно място застават подставени лица или хора без имоти и образование. Така въпреки лошото управление те продължават да осъществяват дейност в други юридически лица и прилагат същите практики. "Пълно решение не може да се намери, но определено има много неща, които държавата да предприеме, за да се ограничи този проблем", смята Петков.
Още от статията на „Дневник"

„Четирима ексминистри на съд през есента", прогнозира „Монитор"
Бившият премиер Сергей Станишев и трима ексминистри, сред които двама от неговия кабинет - Емилия Масларова и Николай Цонев, ще застанат на подсъдимата скамейка през септември. Освен тях в съдебната зала се очаква да влезе и бившият министър на здравеопазването Божидар Нанев.

Вчера говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска обясни, че в момента тече предявяването на материалите по делото срещу Масларова. Очаква се до месец делото да бъде внесено в съда. Емилия Масларова ще отговаря пред Темида за длъжностно присвояване. Според държавното обвинение случаят е особено тежък, а щетата е в големи размери.

За това престъпление законът предвижда от 10 до 20 години затвор. Според прокуратурата от ноември 2007 г. до май 2009 г. тя е присвоила държавни пари, които са є били поверени да ги управлява. Данните срещу бившия министър са за ремонта на Центъра за социално обслужване в Стара Загора, за който бяха платени 19 млн. лв., или 2700 лв./кв.м. Обвинения са повдигнати и на бизнесмените Венцислав Драганов и Михаил Методиев, както и на бившия заместник-министър на труда и социалната политика Димитър Димитров и бившия главен секретар на ведомството Иван Пенев.

Маргарита Немска обясни още, че се ревизират доказателствата по разследването срещу бившия премиер Сергей Станишев, за да са сигурни, че няма да има грешка. Заради изчезването на секретна справка от деловодството на МС по времето, когато Станишев беше премиер, прокуратурата поиска през ноември депутатския имунитет на лидера на БСП. По-късно се оказа, че от деловодството липсват още десетина други секретни книжа. Държавното обвинение започна разследване срещу Станишев и се очаква до края на месеца той да се сдобие с обвинения а след това и да бъде изправен пред съда.

Прокурор Немска, която лично наблюдава и делото срещу бившия здравен министър Божидар Нанев, обясни ,че обвинителният акт трябва да бъде внесен в съда до септември. Нанев бе подведен под отговорност заради купуването на ваксини "Тамифлу" против свински грип. Щетата от тях е близо 2,5 млн. левa.
Още от статията на „Монитор"

„Златари стават часовникари", съобщава „Стандарт"
Златарски ателиета масово се преквалифицират за поправка на очила и часовници. Така не само увеличават предлаганите услуги, но и плащат по-малък лиценз.

Кризата удари здраво търговците на жълтия метал, показа проверка на "Стандарт". От две години сме забравили какво са това абитуриентски балове", призна ветеранът от Враца Тодор Петров. В града под Вола грам от благородния метал в момента е 37 лв., а за работа се вземат по още 20 лв. Вместо да купуват нови бижута обаче, абитуриентките носели пръстени от майки и баби, за да им ги стеснят. Лицензът на златарите тази година в града е 900 лева. Ако регистрират и поправки на очила, разрешителното е 500 лева, но по закон се плаща половината от налога за бижутерството и за поправките на очила. Така простата сметка показва, че лицензът излиза 700 лева и дава право да се упражняват и двете професии.

С около 20-25 на сто са намалели продажбите на златни бижута в Кърджали в сравнение с миналата година, обясняват местните занаятчии. Но случаите на затворени магазини са единични въпреки високите наеми. Грам злато от 14 карата върви по 50-60 лв., докато през 2009 г. бе между 35-38 лв. "Работим на обмен с материал на клиентите, така им излиза по -евтино", казва Чавдар Запрянов, който е в занаята от 15 години. По времето на абитуриентските балове имало известно раздвижване, но поръчките са правени в последния момент. Търсели се най-вече гривни от 4-12 грама и синджирчета от 5-15 грама. Българи, които работят в Англия, Испания и САЩ, пък си поръчвали бижута от бяло злато. Чести клиенти на ателиетата в Кърджали са и наши изселници от Измир, Одрин и Бурса. "Заявките им са най-вече за пръстени, избират класически или по стари модели", обясни Чавдар Запрянов.
Още от статията на „Стандарт"

„Да излъжеш общината по нейна наредба не било престъпление", съобщава „Дневник"
Обвинителят от Софийската районна прокуратура Русалина Михайлова не е извършила престъпление, като е излъгала в декларацията си пред Столичния общински съвет, че няма имот в София, за да получи общинско жилище. Това съобщи вчера говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска.

Разследването по случая с Михайлова започна, след като в края на 2007 г. съпругът й Емил Милев - тогава прокурор в Сливница, сега адвокат, подаде сигнал, че е изнудван от колегата си от Върховната касационна прокуратура Ангел Дончев. По-висшият прокурор беше задържан, докато получава 20 хил. евро от Милев, който в сигнала си за изнудването твърди, че парите са му били поискани, за да няма негативни последици от течаща срещу него проверка за документни престъпления.

Проверка на прокуратурата установи се, че Михайлова е подала декларация в общината, че няма имоти в София, но съпругът й, който е част от домакинството, притежава такива. Към момента семейството има две къщи - в кв. Симеоново и Драгалевци, като втората е купена за 1.95 млн. лв., разкрива декларацията на Михайлова пред Сметната палата.

По случая с Михайлова имаше разследване, което е прекратено, съобщи Немска. Становището на обвинението е, че няма извършено престъпление. Причината е в текста от Наказателния кодекс, който предвижда, че е престъпление само ако "се потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта".
Още от статията на „Дневник"

„Започвам с одит на финансовия надзор", казва новият шеф на КФН Стоян Мавродиев, цитиран от „Класа"
Назначаването на одит в Комисията за финансов надзор (КФН) ще бъде първото нещо, което ще направим. Това заяви новият председател на комисията Стоян Мавродиев в кулоарите на парламента. Вчера той бе избран със 119 гласа "за" и 24 - "против". Според Мавродиев трябва да се направи анализ на състоянието на трите сектора - инвестиционен, пенсионноосигурителен и застрахователен, и след това да се предложат политики за подобряване на надзорната дейност. Бившият зам.-председател на икономическата комисия изрази съмнения за лоши практики в надзора и бе категоричен, че ако се установят проблеми, ще бъде търсена отговорност от виновните лица и ще бъдат сезирани съответните държавни органи.

Преди гласуването един от най-отявлените критици на настоящия състав на КФН - лидерът на ДСБ Иван Костов, обяви, че Стоян Мавродиев е едно от лицата, които е запомнил в предизборната битка на ГЕРБ за парламента. В този смисъл той е човек, който може да брани идеите и аз му пожелавам успех, обяви Костов. Против предложението гласуваха БСП и ДПС - първите заради липса на аргументи за смените в комисията, а ДПС - заради политиката на ГЕРБ да сменя управлението на всички регулаторни органи.

Мавродиев е в ГЕРБ от самото й създаване и беше лансиран като едно от икономическите остриета на партията. Самият той бе категоричен противник на състава на КФН и стана автор на промените в Закона за комисията за финансов надзор, които според него ще трябва да доведат до по-добра защитеност на интересите на хората. Мавродиев е на 41 години, по професия е икономист и юрист - магистър по финанси от УНСС и магистър по право от Софийския университет; бил е основател и управляващ съдружник в United Consulting, както и правен и данъчен консултант в PricewaterhouseCoopers.

Очаква се Мавродиев да предложи своите заместници още другата седмица, като сред спряганите имена са Димана Ранкова, която ще поеме инвестиционния надзор, и Бисер Петков - осигурителен надзор. Мавродиев ще встъпи официално в шестгодишен мандат след обнародването на решението в Държавен вестник, което най-вероятно ще стане в петък.
Още от статията на „Класа"

„Стремежът да се харесваме на обществото не води до правосъдие", казва в интервю за „Сега" зам.-шефът на Народното събрание Екатерина Михайлова
Г-жо Михайлова, доволна ли сте от работата по избирателния кодекс?
- Върви трудно. Но нямаше как да не е трудно. Избирателният кодекс е сложна материя и в него има политически сблъсъци. Ние сме вече на финалната права за изработването на проект, който ще вкараме в парламента. Нямаме спор например изборите за НС и ЕП да се провеждат по пропорционална система с преференциално гласуване. Спорът е колко да е тази преференция. За европейските избори вероятно ще е около 10%. За националните обаче е различно. В малкия район ще са необходими по-малко гласове и прагът от 10% ще бъде лесно преодолим. Това отваря възможности пред купуването на гласове и контролирания вот. Ако направим промяна на избирателните райони, това отваря политически въпроси.

Получава се обаче един омагьосан кръг. На избори гласове се купуват от политиците. После същите тези политици отказват промени в избирателния закон с аргумента, че това отваря нови възможности за купуване на гласове.
- Тези опасения са реални. Всички внимаваме какви хора слагаме в листите, но след това се сблъскваме с тези грозни явления. Законодателят трябва да сложи пречки, които обективно да са трудни за преодоляване.

Възможно ли е преференциите да бъдат различни в зависимост от големината на избирателния район?
- Това би било доста несправедливо. Математиците все още не са ни предложили такъв вариант.

Казахте, че сте се обединили за 10% праг на европейските избори. Според експерти обаче, ако прагът е повече от 5%, той няма да има смисъл.
- Не сме стигнали до гласуване. Прагът може да слезе още надолу.

"Синята коалиция" подкрепя ли идеята да се увеличи пределната сума, която партиите могат да харчат за предизборни кампании?
- Това беше дискутирано. Рискът тук е не толкова в увеличаването, колкото в укриването на средствата. И е по-добре лимитът да бъде такъв, че тези средства да бъдат декларирани и да има контрол върху тях. Свидетели сме на поредица от кампании, в които видимо се харчат повече пари от тези, които се декларират. Ако има една постоянно действаща изборна администрация, тя може извън Сметната палата да контролира харченето по време на кампанията. Тогава се правят най-големите злоупотреби, а Сметната палата след това работи само по документи.

Няма ли да е лошо послание към обществото, ако точно във време на криза тези лимити се увеличат и се създаде нова администрация?
- Постоянната администрация ще е от порядъка на 10 човека и те няма да са голям финансов проблем на държавата. По-голям финансов проблем се създава, когато се получава купуване на власт през избори. Нека да не сме толкова придирчиви за това, че ще похарчим малко пари за малко хора, които обаче могат да спрат големи безобразия.
Още от интервюто на „Сега"

„Разбихме имотната мафия и телефонните измамници", казва в интервю за „Монитор" комисар Ангел Антонов, директор на Главна дирекция „Криминална полиция"
Г-н Антонов, какви са последните резултати на полицията в борбата с ДДС измамите?
- Още в началото искам да акцентирам на това, че МВР и в частност Главна дирекция „Криминална полиция" не е в състояние да постигне каквито и да са резултати по линия противодействие на измамите с ДДС без активната подкрепа на НАП, прокуратурата, ГДБОП и ДАНС. Справянето с това престъпление не е по силите на която и да е държавна институция, ако тя противодейства само със собствени сили и средства. И точно тук е новият подход, който сме предприели - създаване на съвместни екипи по всеки конкретен случай, ясно набелязване на целите и действията ни с конкретни срокове и отговорници, които да доведат до реализация на обектите по разработките, които водим. Последният, може би най-важен случай, е от април. Тогава служители на Главна дирекция "Криминална полиция" разкриха и задържаха участниците в една от най-сериозните групи за осъществяване на измами с ДДС при операцията "Недосегаемите". Групата е работила от 2000 г. до момента на задържането чрез над 200 специално създадени за целта фирми, а нанесените на бюджета щети са за милиони левове. През февруари във Велико Търново разкрихме престъпна схема за неправомерно възстановяване на ДДС, при която за периода януари 2008 - октомври 2009 година незаконно бяха възстановени 3 642 000 лв. без извършване на ревизии. По категоричен начин беше установено, че измамата е покровителствана от ръководни служители на данъчната администрация във Велико Търново. Бяха задържани под стража 5 лица, трима от които - служители на данъчната администрация във В. Търново.

С какво предприетите сега полицейски мерки са по-различни?
- Искам да подчертая, че сега има много добра координация на действията както вътре в МВР, така в сътрудничество с Министерството на финансите - НАП и Агенция "Митници", прокуратурата, ДАНС и др. Затова, от една страна, се повиши доверието между служителите в изпълнителната власт, а от друга - между тях и прокуратурата. Вече има и резултат от наложените досега глоби, а оттам намаля и несъбираемостта от ДДС.

Наблюдават ли се нови схеми в източването на ДДС?
- След приемането на България в ЕС и особено след 2008 година станаха актуални измами с участието на търговски дружества, регистрирани в страните членки на общността. Всички те са създадени от български граждани. Тези фирми, така наречени липсващи търговци, обикновено функционират до 1 година от създаването си, тъй като веднага след като бъде установена ролята им в измамните ДДС схеми, биват дерегистрирани от този налог. Характерно за тези случаи е, че щетите произтичат от декларирането на нереални вътрешнообщностни доставки и вътрешнообщностни придобивания. Стоката, която е декларирана по документи, че се доставя за страна от ЕС, на практика се продава в България или без документи, или с фалшиви, които са на занижени цени. По този начин се нарушават принципите на пазарната конкуренция и търговците са поставени в неблагоприятно положение. Некоректният търговец получава пазарно предимство и от възстановяването от държавния бюджет на ДДС, тъй като в тези случаи се начислява нулева ставка. Извършителите на този тип измами разчитат на по-бавния обмен на данъчна информация между страните членки, както и на липсата на митнически контрол. В много от случаите се установява непрекъснато обновяване и модифициране на вече локализираните схеми за измами с нови участници и фирми тип "липсващи търговци".
Още от интервюто на „Монитор"

„Банките натрупаха ликвидност, 2010 е годината на кредитирането", казва в интервю за „Класа" Мая Георгиева, изпълнителен директор на ПИБ
Г-жо Георгиева, световната финансова и икономическа криза в Европа отшумява, у нас обаче е все още на дневен ред. Как изглеждат перспективите пред България днес?
- Свидетели сме на стабилизационни процеси в Европа и в САЩ - все повече на световните финансови пазари се възстановява доверието между инвеститорите. Тези процеси ще дадат своето отражение и у нас и смятам, че кризата ще отшуми постепенно. За щастие, българската икономика се влияе от процесите в Европа не само в негативен план, но и в положителен, затова аз съм оптимист. Трябва да отбележим, че България може да се похвали със стабилност в банковата система, която е добре капитализирана и високо ликвидна.

Правителството вече обяви своите антикризисни мерки и актуализацията на бюджета. Как бихте ги коментирали?
- Антикризисните мерки, целящи стабилизирането на бизнес климата у нас, са от съществено значение за възстановяване на икономиката. Предприетите мерки от страна на правителството дават вече резултат и ние наблюдаваме една засилена бизнес активност, подновен интерес към кредитните програми на банките, което означава нормализиран ритъм в дейността на банковия сектор в подкрепа на бизнеса. Подкрепяме идеята за балансиран бюджет, още повече че това е целта на всички държави от ЕС.

Статистиката на БНБ показва, че спестяванията на гражданите имат сериозен ръст в последната година. Това нормална тенденция ли е във време на криза? И докога ще продължи?
- Напълно нормална тенденция. Това показва високото доверие в банковите институции и в банковия сектор като цяло. От една страна, хората със спестявания се отдръпнаха от инвестициите на борсата, а от друга, е свързано с факта, че в условия на криза хората стават по-пестеливи и предпазливи в разходите си. Същевременно банките предложиха много атрактивни и гъвкави депозитни продукти, които гарантират висока доходност и сигурност на вложението. Първа инвестиционна банка е лидер в продажбите на инвестиционно злато и ние отчитаме засилен интерес на клиентите към злато и други благородни метали.

От няколко месеца насам лихвите по депозити се понижават с много по-бърза скорост от тези на кредитите. Каква е причината тенденцията да се промени, защото в началото на кризата лихвите по кредити скочиха по-бързо от тези по депозити?
- В променените пазарни условия на финансова и икономическа криза, на които станахме свидетели от края на 2007 година, кредитирането бе със значително по-висок рисков коефициент, който е компонента на цената на кредита. Атрактивните условия по депозитите също имат своето логично обяснение - при невъзможност банките да се финансират на външните пазари е нормално да се обърнат към вътрешния пазар.
Още от интервюто на „Класа"

„С лихвите банките си стягат въжето", казва в интервю за „Стандарт" Любомир Христов, ексшеф на Централния депозитар и бивш експерт в Световната банка
Г-н Христов, неотдавна излязохте с публикация, озаглавена "Помощ, кредитират ме!". Към кого и защо се обръщате за помощ?
- Аз лично не търся помощ, защото не ми се налага - нямам кредити от банки. Предпочитам да искам заеми от приятели и роднини и да нямам работа с банките. Защото вземането на кредит днес в България е равносилно на влизане в капан. Вземаш кредит, подписваш се на нещо, на което пише "договор", но то всъщност е съгласие банката да ви извива ръцете, когато си поиска. Затова въпросът вече съвсем не е банков, а политически. За мен на 13 май 2010 г. СДС умря, след като председателят на тази политическа партия внесе предложение за промяна на закона за потребителския кредит. Този законопроект явно, арогантно и цинично казва: "Лихвата на всички кредити в България  ще бъде такава, каквато банката каже, след като е сключен договорът." Така клиентът се закрепостява към банките. Затова за мен СДС вече не е партия на свободни граждани, а партия на управителните съвети на банките.

Нормално ли е по време на криза, когато лихвите по кредититe непрекъснато растат, а по депозитите намаляват, банките да не отстъпват от нормата си за печалба и тя дори да се повишава?
- Разбира се, че не е нормално. Но ето че се случва, защото има кой да го позволи. Начинът, по който се начисляват лихвите по ипотечни и потребителски кредити, е такъв, че позволява на банките на практика да фиксират печалбата си. Което всъщност е характеристика на монополите. Но не в банките е проблемът, законодателят на практика узаконява този произвол на банките да работят при фиксирани печалби със закона за потребителския кредит.

Но нали цялото ни законодателство е синхронизирано с това на ЕС.
- Това е митът. 99,9% от текста на закона е синхронизиран с директивата. Най-важният 0,1% обаче задрасква всичко останало - става въпрос за т. 6, параграф 1 от допълнителните разпоредби, който дава неспецифична, българска дефиниция на референтния лихвен процент на банките. Това на практика изважда сърцето и душата на директивата. Или четем директивата, "както дяволът чете Евангелието".

Какво мислите за конкуренцията между банките в България?
- Не трябва да се заблуждаваме - в България става въпрос по същество за осигуряване на монополни печалби за банките. Дали банките в България са 3, 30 или 300, няма значение, на практика българинът е лишен от избор.

Как можем да се защитаваме от монопола?
- Това може да се случи само в един политически процес, в който българинът да настоява пред хората, които е изпратил в Народното събрание, да отчитат мнението на представителни потребителски организации, когато правят тези закони. Защото в хода на дискусията за закона за потребителския кредит се видя, че той се прави от ограничени кръгове с точно определени интереси. Представени са само интересите на търговските банки - както пряко, така и техния адвокат - БНБ, където е съчинен текстът на закона. И в Народното събрание при обсъждането присъстват само тези хора. Никъде не са представени потребителските организации, представителите на другата страна. Самият процес на обсъждане, приемане и прокарване на законите у нас е изкривен.

Има ли според вас начин, по който да се регламентира увеличението на таксите и комисионите на трезорите, което оскъпява услугите повече от лихвите?
- Този въпрос е съвършено различен. Това, което не е нормално и което не може да се допуска в една страна членка на ЕС, е да се променя начинът на пресмятане на лихвата и от там да се променя нейното ниво по вече сключени, съществуващи договори. По отношение на използването на дебитни и кредитни карти, това са цени или такси, които действат при едни бъдещи операции. Никъде не е казано, че банките са си фиксирали тези такси. Освен това не е вярно, че сега са го въвели. Аз ползвам дебитни карти от български банки повече от три години, винаги е имало такива такси.
Още от интервюто на „Стандарт"