Въглеводородите – руската перспектива

Проблематиката на международната енергетична безопасност в кратко- и средносрочна перспектива се заключава не толкова в ограничеността на запасите на нефта и газа (съответно при сегашно ниво на запаси те ще стигнат за още поне 41 и 60 години), колкото в регионални кризи и нестабилност в страните, добиващи нефт и газ.

Също така - в неудовлетворената потребност от нови инвестиции в инфраструктура: изследвания за нови находища, нефтопреработвателни заводи, нефто и газопроводи и т.н.

Съществена роля играят конфликтите по траснпортните пътища на нефта и газта и заплахите за морския транспорт.

Към европейските проблеми могат да се добавят и емисиите на СО2 и опасността от замърсяване при траспортни аварии. Огромните мащаби на транспортиране на енергоресурсите носят в себе си рискове, свързани с екологията и здравето на хората: нефтени петна, течове в нефто- и газопроводите, превоз на радиоактивни вещества и претовареност в редица тесни зони като Босфора.

Европейските пазари на нефт се регулират от най-голямото картелно съглашение в света - ОПЕК. Русия по принцип също би могла да въздейства на този пазар, но нито сега, нито в дългосрочен период няма да повлияе съществено на цените: делът на РФ в съвкупните световни доставки на енергоресурси нядали някога ще надвиши 14-15%.

В настоящия момент на повишение на цените на нефта руските компании са конкурентни в ЕС, но на пазара се очаква нарушаване на баланса заради предстоящата експлоатация на нови находища в Либия, Алжир и Каспийско море. Ситуацията в Иран и Ирак ще повлияе значително.

Себестойността на добива на петрол в Блзикия Изток и Либия е около $2-6 за барел. В Русия себестойността се оценява около $ 6-14. От новите находища себестойността на нефта ще бъде $ 22-24 за барел. Стойността на траснпорта на руския нефт е няколко пъти над близкоизточната. Средно руският нефт се движи 3,000 км по нефтопроводи, в Либия 600 км, в Норвегия 1,000 км. В Русия част от достравките се осъществява по жп транспорт и по малкотонажни кораби, което също е неефективно.

Над 90% от откритите до днешен ден въглеводороди са съсредоточени в ислямския свят - те се простират от недостатъчно изучените находища в Централна Азия и басейна на Каспийско море до Персийския залив - почти 65% от всички запаси на нефт и 34% от глобалните запаси на газ. 10 от 14 водещи страни - износители на нефт трябва да се отнесат в категорията нестабилни, като при конфликти може да се стигне до спиране на експорта на нефт и газ на световния пазар.

Различно стои въпросът с доставките на руски газ за ЕС - важността им ще се съхрани при всяко съотношение на силите на енергийния пазар, но при условие да се реализират големите инвестиционни проекти, стойността на които до 2015 г се оценява на $ 45-50 млрд. (за нефтената промишленост се предвиждат $ 55-60 млрд. инвестиции в същия период).

ЕС внася 40% от природния газ, който потребява. Над 32% от вноса на газ идва от Русия. В Германия зависимостта от руския газ е 42%, а в Австрия - 75%.

През 2027 година търсенето от страните на ЕС може да достигне 730 млрд. куб. м, а делът на вноса да се увеличи от 40% на 70%. Мнозина предполагат, че Европа може да попадне в политическа зависимост от страните-износители, в т.ч. от Русия. Изходът се вижда в развитието на АЕЦ и нови енергоизточници. Засега АЕЦ формират 6% от световния енергиен баланс и 17% от произвежданата електроенергия. По прогнози на МАЕЕ делът на ядрената електроенергия в бъдещите 20-25 години ще намалее до 12-15%. Главното ограничение в тази насока е „Чернобилският синдром".

Програма на ЕС има за цел да покрие чрез възобновяеми енергоизточници 20% от потребностите от електроенергия и 12% от общото търсене на енергия. Обаче тези енергоизточници няма да станат скоро конкурентни и се нуждаят от държавен протекционизъм. Ако атомната енергетика и новите източници не могат да отговорят на търсенето, то икономиката на ЕС ще стане заложница на вноса на въглеводороди, особено на природен газ. Решенията в сферата, която ще осигури енергийна диверсификация на Европа и ще донесе безопасност от промените в настроението на Русия, трябва да се взимат днес.

Нефтеният баланс зависи от политическата стабилност предимно на фаза добив. Той е децентрализиран териториално и структурно и засега се регулираше от методите на класическия капитализъм. Напротив, в технологическата си основа системата на газоснабдяването е централизирана. За нейната устойчивост са необходими милиардни капиталовложения в тръбопроводна мрежа, функционирането на която зависи от териториалните конфликти и заплахите на тероризма. Например руският газ се транспортира по тръбопроводи, пресичащи границите на 14 държави. Само през Украйна минават 7 магистрални газопровода от Русия.

През 2005 година Украйна плати за внос на газ $3,46 млрд., а през 2006 при запазване на същата структура и обеми - сумарно $5,7 млрд. долл. Логично се стигна до „газов конфликт" с Украйна, който рефлектира в нарастване на безпокойството в ЕС по повод устойчивостта на доставките от Русия. В крайна сметка затова ЕС задвижи проекта за обиколен газопровод по дъното на Балтийско море с проектна мощност 32 млрд. куб. м и дължина 1,500 км. Обаче стойността на подводната тръба е до 2,5 пъти по-висока, отколкото наземната, а в резултат на инвестициите пропускателната способност на системата ще се увеличи само с 15%.

Газоснабдяването на Европа зависи на първо място от магистралните тръбопроводи Изток - Запад. Затова за енергетичната безопасност на Стария континент изключително важен е политическият компонент. По мнение на западни експерти, основният фактор за нестабилност е в това, че руската държава не иска да загуби непосредствения си контрол над газа и газопроводите. Но политиката на газов монополизъм е опасна и за Русия: ако цените на петрола се сринат, а вносът на газ се съкрати, икономиката може да се провали по сценария от 1998 година.

Така че според Русия за енергетичната безопасност по оста Изток - Запад не съществуват значителни технологични и икономически заплахи, но политически има и те са свързани с разминаването на целите между Русия и ЕС. В рамките на подобен модел да се осигури в средносрочна перспектива енергетичната безопасност на обединена Европа ще може, когато действително се реализира общоевропейската интеграция, в която най-важен елемент ще бъде демократична Русия.