Отношенията между централната банка на Великобритания (Bank of England) и банковата индустрия на Острова станаха доста изострени. Главните финансисти на Сити се обединиха срещу централната банка, след като лихвените нива на пазара на пари достигнаха връх за осем и половина години, пише The Telegraph.

Един важен банкер, пожелал анонимност, е обидил централната банка на „Викторианска" (евфемизъм за тесногръда) заради подхода й на ненамеса по време на бъркотията на кредитния пазар. Други експерти се съмняват дали не става дума за опит на Bank of England да затвори устата на търговските банки, използвайки поделението си за подкрепящо кредитиране.

Взаимните обвинения идват на фона на намерението на Специалната комисия на финансовото министерство да подложи на строг разпит гуверньора на банката Мервин Кинг и заместника му сър Джон Гийв относно начина, по който те се справят с кризата.

Междубанковата лихва за тримесечен кредит, ключов индикатор на ликвидността, достигна 6.74%, най-високи значения от 1998 и почти цял процент над базовата лихва на централната банка от 5.75%.

Но трейдърите твърдят, че ситуацията е изцяло нерелевантна, тъй като тримесечното кредитиране между банките почти е пресъхнало и настояват централната банка да инжектира капитал, за да възстанови доверието на паричните пазари и да предотврати плъзването на кредитната криза и в други сектори на икономиката.

Един източник е предупредил, че заграбването в банковата система при новите условия на кредитиране започва да прилича на ситуацията от 1930те, когато банките са увеличавали кредита си само срещу депозити на търговски стоки.

Може би английските банкерски среди имат право, защото BoE е единствената от големите централни банки, която се въздържа по някакъв начин да смекчи ефектите от кредитната криза. Федералната резервна банка на САЩ намали дисконтовата лихва с половин процент, а ЕЦБ инжектира няколко стотин милиарда евро.

Икономисти казват, че BoE с радост оставя пазарът сам да реши проблемите си, тъй като не иска да поема „моралния риск" да осигурява подкрепа за ненадеждни институции.

Натиск за интервенция се чу и от изказването през уикенда на Боб Даймънд, президент на Barclays: „За да продължи възраждането, нуждаем се от повече начини за събиране на ликвидност в късия край на кривата. Видяхме премислени стъпки на Фед и ЕЦБ".

Според анализатори коментарите на Даймънд не са толкова брилянтни, по-скоро непродуктивни: дават впечатлението, че централната банка не държи нещата под контрол. По-скоро ръцете на BoE са завързани, защото централната банка не може да си позволи „сводничество на една единствена банка".

Банките са недоволни също и от политиката на BoE, която се провежда във фонда за „аварийно финансиране". Сегашните мерки са половинчати и предизвикват спекулации.

Според сегашната система, пазарът научава кога банката тегли от помощния фонд, но на потребителя не се обяснява защо. Миналата седмица плъзнаха слухове, че Barclays също е в беда, тъй като е теглила 1.6 млрд. паунда. След 11 часа от Barclays дойде обяснение, че причината е техническа.

Майкъл Фелън, главният от Консерваторите в Комисията на финансовото министерство, посочва, че лидерите на централната банка на Великобритания се държат по-различно от другите централни банки и по време на разследването по-късно днес главната цел ще е да се разбере защо става така.

Бивш банкер и настоящ професор в London School of Economics твърди: „Не съм привърженик на този ‘плащ и кинжал' подход. Пазенето на тайна относно кой тегли кредити на дисконтовото прозорче ... е  призната цел в борбата за възстановяване на нормалните пазари, когато слухове, подозрения, клевети и съзнателна дезинформация вземат мястото на прозрачността и отчетността".