Покачването на възрастта за пенсиониране не е универсална мярка и не може да продължава безпределно, въпреки че подобрява състоянието на пенсионния фонд.

Това е основният извод в анализ на Националния осигурителен институт за пенсиите от 2000 до 2013 г. - периода след реформата на осигурителната система. Документът бе публикуван малко след като служебният социален министър Йордан Христосков обяви обсъжданите от консултативния му съвет идеи за нарастване на възрастта на пенсия, първо и докато мъже, и жени започнат да се пенсионират на 65 г., а след това и нарастване до 67 г., пише "24 часа".

Ако се следват експертните разчети, пенсионната система може да се самобалансира и да се избегнат конюнктурните решения с кратковременна визия и с дългосрочни неблагоприятни финансови аспекти, допълват още анализаторите на НОИ в изводите на документа.

Почти всеки пети българин вече не може да изпълни условията за пенсиониране главно заради нарастването на изискванията за стаж паралелно с вдигането на възрастта.

През 2013 г. 17,1% от новите пенсионери за годината са се оттеглили от работа с недостатъчен стаж. Това означава, че 6464 души е трябвало да чакат до 65 години и 8 месеца възраст за пенсия, вместо да се пенсионират на нормалните 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.

Тези хора получават намален размер на пенсията, най-често минималният от 154,50 лева месечно. Броят на хората, които не могат да изпълнят условията за пенсиониране, нараства стремглаво от 2011 г., когато беше премахната така наречената точкова система.