Звучи иронично, но е факт: Западна Европа може да научи нещо от разтърсваната от корупционни скандали България - поне що се отнася до финансовата дисциплина, смята коментаторът на "Зюддойче цайтунг" Клаус Брил.

През изминалите няколко дни финансовият министър на България Симеон Дянков, усвоил занаята си в Световната банка, направи няколко хапливи коментара за кризата на еврото, които в Западна Европа вероятно предизвикват учудване. Ако направим един ироничен сбит преразказ на думите му, неговата теза звучи така: да се учиш от България означава да се учиш да побеждаваш. Защото бедната балканска държава, прочула се с корупционните си скандали и публични убийства на босове от престъпни организации, може да се даде за пример по отношение на финансовата си политика. И то особено, ако сравним София с Атина, където управляващите години наред са лъгали Брюксел и са отговорни за кризата, налегнал еврозоната, а и целия ЕС.

Аргументите са налице

България, която разбира се  нуждае от още редица реформи, все пак е една от държавите с най-нисък дълг, а именно 16 на сто от БВП. Само Естония има по-нисък процент. За сравнение: дългът на Гърция възлиза на 115 на сто,  на Италия - 116 на сто, а Германия се отчита със 73 на сто. Българският бюджет за 2011 успява да задържи новите задължения на държавата под бариерата от 3 на сто, а именно 2,1 на сто. Тоест, от страни като България, Естония или Словакия еврозоната може "доста неща да научи", както казва Симеон Дянков.

Държавите от бившия соцлагер са минали през наистина фундаментали трансформационни процеси след падането на комунизма. Някои мерки бяха изключително радикални - икономиките бяха реформерани изцяло, бедните бяха подложени на тежки лишения. Легендарна е например програмата за оздравяване на бюджета на полския финансов министър Лешек Балцерович. Днес Полша е сред най-стабилните в икономическо отношение европейски страни, след нея се нареждат отново държави от бившия соц-лагер. Почти всички такива държави успяха да преживеят сравнително добре банковата криза, тъй като кредитната им политика очевидно е по-добре организирана от тази в Западна Европа.

Затова не би трябвало да ни учудва, ако граждани и политици от този регион гледат със смесени чувства на кризата в еврозоната. Тези, които все още не са приети в еврозоната, предпочитат да изчакат по-нататъшното развитие. Чешкият премиер Петър Нечас дори заяви, че да се въведе сега еврото като национална парична единица би било чисто и просто икономическа и политическа глупост. Заради неизпълнени критерии Чехия все още не се разглежда като кандидат за еврото. За разлика от Естония, Словения и Словакия, които бяха първите пост-комунистически членки на ЕС, въвели европейската валута.

Едните лъжат, другите опират пешкира

Все по-актуален сякаш става въпросът защо ЕК непрестанно критикува България и Румъния, а в продължение на години безропотно гледаше как гръцки политици злоупотребяват с финансите на страната си? Редица източноевропейски държави не се трогват особено от кризата в Гърция. Те добре помнят през какво са минали след промените и знаят колко трудно е да свързваш двата края. Затова проблемите на еврозоната не ги впечатляват толкова. Словакия вече отказа преди година да участва в спасителен пакет за Атина.

Какво може да се научи от България? Дисциплина, казва министър Дянков. За успеха на българската финансова политика свидетелства и това, че от "Мудис" наскоро повишиха рейтинга на страната.