„Жилят безработни с нови шашми", предупреждава от първата си страница „Монитор"
Мошеници печелят солидни суми на гърба на безработни хора, като им прибират незаконно такси до 300 лв., срещу които се наемат да им търсят склонна да ги наеме фирма. Това естествено почти сигурно не се случва. Увеличилата се през последните месеци безработица, която достигна почти 10%, се оказва истински оазис за некоректните борси за подбор на персонал и измамниците, припечелващи на гърба на закъсали за пари хора. Напук на кризата бизнесът на трудовите агенции, които вземат предварителни такси от кандидатите за работа, разцъфтява.
И вместо да намалява, броят им расте със стряскащи темпове, установи проверка на "Монитор". Освен незаконното събиране на пари за посредничество при търсене на работа сред основните хватки, с които тарикатите затягат примката около врата на наивниците, е и зарибяването с обещания за сериозни печалби в интернет, които всъщност се оказват голям удар по джоба.
Законът забранява категорично на посредниците да събират такси от кандидатите за работа, категорични бяха пред "Монитор" от Агенцията по заетостта. Оттам разясниха, че борсите могат да печелят единствено от работодателите, като договорят условията за това. От ведомството предположиха, че некоректните фирми не са регистрирани при тях и си позволяват шашмата, защото на практика не ги контролират и само Икономическа полиция може да им създаде проблем.
Въпреки това в интернет сайта jobs.bg е създаден цял раздел за търсене на работа чрез агенции, които първо ти прибират парите и после обещават да ти намерят фирма, склонна да те назначи. За никого не е тайна обаче, че в повечето случаи на останалите на улицата им се налага да пият по чаша студена вода, защото са принудени да се задоволяват само с обещанията. Форумите в мрежата за залети от яростни коментари на опарени от некоректните посреднически фирми. Сред споменатите агенции за работа в чужбина е "Стрела", която е обявила таксата си за регистрация в размер на 30 лв. дори на собствения си сайт. Други агенции като например "О-Пер" са далеч по-нескромни, защото са определили предварителни такси, които тръгват от 120 лв. Както съобщихме преди време варненската "Бизнесцентър Инфомаркет" прибираше от търсещите работа по 100 лв. само за да попаднат в нейния регистър. Тогава от борсата обясниха, че таксата за желаещите да им се осигури служба в чужбина скача на 150 лв.
От намиращата се по ирония на съдбата до сградата на Министерския съвет "Прогрес консулт" пък се оказаха доста изобретателни. Там заобикаляха таксата за регистрация, като караха кандидатите да се бъркат по 7 лв. за снимка с дигитален фотоапарат, която била много специална и съвместима с програмата за работа с архива от мераклии да си намерят работа. Не един или двама опарени от шашмата се оплакват от опериращата също в морската столица "Старт тайм". Тя им вземала по 30 лв., но не еднократно, а на всеки четири месеца. И естествено трябвало да преглътнат, че впоследствие не им намерила работа.
В списъците си със свободни места борсите предлагат какви ли не длъжности - от сервитьорки и камериерки до складови работници, шофьори и офис сътрудници. Заплащането за която и да е от тях е меко казано атрактивно и примамливо. Трудовите борси далеч не са единствените пирамиди, които могат да ужилят закъсалите за доходи и останали на улицата хора. Още една остроумна измама се върти напоследък в интернет пространството. В почти всички сайтове, в които има публикувани обяви за работа, има предложения за допълнителни доходи от вкъщи. В повечето случаи става дума за разглеждане на рекламни сайтове. Според обявата от тази "работа" само за 30-40 минути дневно може да си докарваш между 300 до 800 евро на месец. Задачата на всеки "служител" е да разглежда всеки ден възможно най-дълго различни сайтове с реклами, които са посочени в списък. За да се "отчете" влизането в сайта като "изработено време" трябва страницата да стои отворена 30 секунди. След това веднага отваряш нов сайт.
Още от статията на „Монитор"
„ОЛАФ разследва и фондациите на властта", съобщава от първата си страница „Сега"
Обраслият от властови зависимости неправителствен сектор у нас привлече вниманието на Европейската служба за борба с измамите - ОЛАФ. Въпреки опитът на предходния кабинет да омаловажи проблема, в ОЛАФ са получени сериозни сигнали за конфликт на интереси между чиновници, политически лица и неправителствени организации, спечелили проекти по оперативните програми. Ако те се потвърдят, ЕК може да наложи на България нови финансови санкции.
Това се разбра във втория ден от посещението на шефа на дирекция "Разследвания и операции" в ОЛАФ Тиери Кретен. "В момента проверяваме 100 съмнителни случая на лоша работа с пари от еврофондовете", съобщи пред БНТ Тиери Кретен. Той не даде повече детайли за течащите проверки и изрази задоволство от волята на правителството да спре злоупотребите. От изказване на вътрешния министър Цветан Цветанов обаче се разбра, че екип на службата вече е пристигнал у нас и започва специализирана проверка именно в неправителствения сектор. "Има сериозни констатации за конфликт на интереси между служители в администрацията и лица от политическите централи, които са работили със свързани неправителствени организации по част от оперативните програми", обяви Цветанов.
Двете оперативни програми, които работят най-тясно с неправителствени организации са "Човешки ресурси" и "Административен капацитет" (ОПАК). Шефът на одитната агенция към МФ Добринка Михайлова обяви, че България сама е започнала проверка на 323 случайно избрани проекта, като 60 от тях са по ОПАК. Тя припомни, че когато корекциите се налагат от българските одитори, парите не се губят, а могат да се използват за финансиране на други проекти.
Над 20 са установените до момента злоупотреби с евросредства само в Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) към Министерството на образованието. Това стана ясно от доклад на МВР в края на м.г., с който "Сега" разполага. В разследването на случаите активно е участвала и ОЛАФ.
Най-фрапантен е случаят с Ася Инджова - сестра на шефа на дирекция "Национален фонд" към МФ Силвия Инджова, обвинена в присвояване на 82 000 евро по програмата "Леонардо да Винчи". Това станало чрез фиктивни обучения на "специалисти" във Франция и Германия, които изобщо не стигнали дотам. В същото време с фалшиви фактури са осчетоводени разходи за курсове по френски и немски език, храна, транспорт, образователно-практическа дейност и застраховки. Делото е изпратено с мнение за съд още през февруари м.г.
За злоупотреби по същата програма беше осъдена и бизнес дамата Анелия Грекова, която върна неправомерно присвоените 26 212 евро, призна се за виновна и получи 1 г. условна присъда. Тя трябвало да осигури обучението на 10 младежи по "нови практики от испанската кухня".
Още от статията на „Сега"
„Емин агент на Октопода", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Смъртта на Ахмед Емин в сараите на Доган е била старателно прикрита от ДАНС. Дясната ръка на лидера на ДПС е бил агент на родното ФБР. Той имал секретна мисия да шпионира Доган и дори да го убие, като инсценира самоубийството му. Това обяви сайтът BNews, позовавайки се на източници от спецслужбите и кабинета.
Мократа поръчка за Сокола била негласно поставена от Алексей Петров, съветник на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. Емин сложил край на живота си, защото подозирал, че може да е разкрит от Доган и нервите му не издържали.
Емин е бил агент първо на НСС, после на ДАНС, потвърдиха за "Стандарт" източници от МВР. От ДПС отказаха да коментират скандалната версия. Разследването е водено безобразно, коментира Бойко Борисов.
Още от статията на „Стандарт"
„Лекарства изместиха традиционните наркотици", разкрива от първата си страница „Дневник"
Лекарства с успокояващи, приспивателни или антидепресантни свойства се взимат все по-често и това ги прави вторият най-употребяван наркотик след канабиса в световен мащаб. Това е едно от заключенията в публикувания вчера доклад за 2009 г. на Международното бюро по контрол на наркотиците към ООН. Според него все повече хора посягат към медикаменти, все по-разнообразни стават схемите, по които се снабдяват с тях без рецепта.
Смъртта на певеца Майкъл Джексън миналото лято илюстрира до какво може да доведе злоупотребата с лекарства и насочи общественото внимание към проблема, коментираха вчера авторите на доклада. Те посочват, че Джексън е един от хилядите подобни случаи на година. Този род пристрастяване, най-вече в Европа и Северна Америка, е толкова масово, че превишава употребата на кокаин, хероин и екстази, взети заедно.
Само в САЩ зависимите от успокоителни, приспивателни и антидепресанти са 6.2 млн. души. В Европа проблемът е най-сериозен във Великобритания и Ирландия. От международното бюро отчитат, че по-често злоупотребяват по-възрастните, жените и разведените. Проблем с успокоителните има и в Ирак, където употребата на диазепам се е увеличила драстично.
Една от причините за разрастването на проблема е търговията с лекарства по интернет, се казва в доклада. Онлайн аптеки често се добират до конфискувани партиди или се снабдяват от страни със занижен контрол, след което изпращат медикаментите в страни, където има по-строг контрол над аптечната мрежа. Най-големият износител на успокоителни в последната година се очертава Индия. Пратки от азиатската страна пътуват редовно към Европа, САЩ и Австралия, като в някои от тях биват прихващани и традиционни наркотици като хероин и морфин.
Още по темата от „Дневник"
„Европарламентът подкрепи разширяването на еврозоната", информира от първата си страница „Класа"
Европейският парламент /ЕП/ призова Европейската централна банка /ЕЦБ/, Европейската комисия /ЕК/ и държавите членки от еврозоната да насърчават процеса на икономическа и парична интеграция в рамките на съюза и да подкрепят разширяването на еврозоната, съобщи за "Класа" евродепутатът от ГЕРБ Илиана Иванова.
Призивът е част от внесени от Иванова допълнения към годишния доклад на ЕП за еврозоната и публичните финанси за 2009 г., който бе гласуван на редовно заседание на Комисията по икономически и валутни въпроси на Европарламента във вторник. Той е бил приет с пълно мнозинство от членовете на комисията с подкрепата на докладчика Свен Гиеголд от Зелените и всички координатори на политически групи. Записано е било одобрение за "разширяването на еврозоната на държавите членки извън нея с доказано добра и стабилна фискална дисциплина". Предстои докладът да бъде одобрен и на пленарна сесия в Страсбург.
Илиана Иванова обясни, че поправките, които е внесла, имат за цел да наложат ползите от разширяването на еврозоната не само за страните, които не са членки, но и за тези, които вече са се присъединили. Тя бе категорична, че настоящата криза не трябва да доведе до затварянето на еврозоната за нови членове.
"Знаете проблемите с Гърция, в този ред стоят и други държави като Португалия и Испания, затова ние разбираме притесненията на ЕЦБ. Въпросът е, че положението, което държи България с добрата фискална политика и най-ниския бюджетен дефицит, трябва да бъде признато", коментира Иванова.
Препоръките на Европарламента нямат законодателна роля, но имат силата на резолюция на ЕП и съдържат политическо послание към съответните институции. Иванова обясни, че ЕЦБ в момента оценява конвергентната програма на България, както и състоянието на публичните финанси. В най-кратки срокове трябва да получим конкретен отговор дали страната има разрешение за влизане в ERM II - т. нар. чакалня на еврозоната.
Междувременно бащата на валутния борд в България проф. Стив Ханке похвали в свой анализ финансовата стабилност на България. "Въпреки че балтийските страни и България понесоха тежки удари през сегашната финансова криза, те запазиха своите системи тип валутен борд и удържаха фискалната си позиция стабилна. Вследствие на това те не рухнаха и сега се възстановяват", заявява Ханке.
Още от статията на „Класа"
„Лавина от дела срещу длъжници", информира „Стандарт"
За да не потънат длъжниците в блатото на дълговете, първо трябва да потърсят своя кредитор и да се опитат да предоговорят задължението си, съветва Георги Дичев. Преговорите трябва да станат, преди да е започнала съдебната процедура, за да се спестят разходи за съдебни такси, лихви, адвокатски хонорари. Може и да потърсят частен съдебен изпълнител, който да бъде медиатор между длъжника и кредитора за погасителен план.
Лавина от дела срещу длъжници задръстват съдилищата ни. Само в Софийския районен съд всекидневно се завеждат между 500 и 600 производства от кредитори за неиздължени суми. Броят им се е увеличил двойно в последните месеци, твърдят магистрати. Делата са срещу длъжници на банки, на лизингови компании, на ЧЕЗ, на "Топлофикация".
Всеки гражданин или фирма, които имат да вземат на 25 000 лева, могат да търсят помощ от съда, гласи Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). А районният съд може да издаде заповед за плащане на парите или за връщане на вещите, която не може да се обжалва.
Съдия-изпълнителите пък са се напълнили с ипотекирани имоти, за които не се плащат вноските по кредитите. Цените им са атрактивни, но купувачи се намират много трудно, заяви за "Стандарт" шефът на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев. Между 2000 и 3000 са обявените за публична продан имоти до края на миналата година в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. В момента част от жилищата са на доста по-висока цена от реалната. Причината е, че за да покрият вземанията си, банките искали сума, близка до тази, когато е сключен договорът за ипотека.
За 20 фабрики и хотели за общо 35 млн. лв. се търсят купувачи. Те са най-скъпите имоти в списъците на частните съдебни изпълнители в началото на 2010 година. Поглед в сайта показва, че за 21 милиона лева се продава фабрика в индустриалната част на Бургас заедно с построените едно- и двуетажни сгради. Въпреки че площта е над 7 декара, едва ли някой би дал тези пари.
Още от статията на „Стандарт"
„Удължават срока за финансиране на Дунав мост ІI", съобщава „Монитор"
До месец ЕК ще вземе решение за удължаване на финансовия меморандум за финансиране на Дунав мост ІІ по ИСПА. Това съобщи за "Монитор" вчера Ивайло Московски, зам.-министър на транспорта.Решение в наша полза е много силно вероятно и може да се каже, че съм убеден във взимането му въз основа на неформалните разговори, които съм водил по тази тема досега, коментира Московски.
Разбиране той е срещнал лично от Жан-Мари Селер, директор на Генерална дирекция „Регионална политика" в ЕК. Разговорите в тази насока се движат бързо и динамично, допълни зам.-министърът. Ще искаме удължаване на меморандума с 18 месеца, заяви Московски, но най-вероятно ще получим една година. Условието за удължаване на меморандума е европейското финансиране по него да надвишава 100 млн. евро и да е отпуснато след 2004 г. Докато отговаряме на условието за годината на отпускане, не е в наша полза това, че сумата по проекта е малко над 90 млн. евро. Затова нашето най-голямо усилие е да убедим ЕК да гледа на Дунав мост ІІ като един цял проект от българска и румънска страна, а да не го дели на два отделни финансови меморандума. Ако обединим двете финансирания, така надхвърляме с много над упоменатите в условието 100 млн. евро, обясни Ивайло Московски.
Министърът на финансите Симеон Дянков ще защити идеята пред Генерална дирекция „Бюджет" и ще потвърди нейната финансова целесъобразност. Малко по-рано вчера Министерският съвет взе решение да предложи на Народното събрание да ратифицира изменения към Финансовия договор от 2000 г. между България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за изграждането на моста между Видин и Калафат. С документа срокът за усвояване на средствата се удължава до 2011 г. съобразно графика за изпълнение на работите по обекта. С промяната се осигурява финансиране на съществена част от проектно-строителните работи и надзора по новия мост и на прилежащата му инфраструктура на българския бряг, обясниха от Дондуков 1.
Още от статията на „Монитор"
„Южната дъга на София бие по скъпотия магистрала "Тракия", разкрива „Сега"
Южната дъга на софийското околовръстно шосе е на път да се превърне в златна. Пътната агенция е определила до 30 млн. лева без ДДС за 3-километровата отсечка между кварталите "Симеоново" и "Младост", става ясно от предварителното обявление за обществената поръчка. Така километър от новия участък може да струва 10 млн. лв. За сравнение цената, с която обединението "Магистрала Трейс" е на път да спечели строителството на новата отсечка от "Тракия" от Стара до Нова Загора, е над 2 пъти по-ниска - 2.2 млн. евро за 1 км. Вече готовото трасе от южната дъга пък достигна рекордните 16 млн. лв. на километър и се превърна в най-скъпата магистрала у нас.
Дори от пътния бранш са съгласни, че 30 млн. лв. за довършване на южната дъга са доста щедра сума. "Отсечката може да струва максимум 20 млн. лв.", коментира Румен Йовчев от "Мостстрой", която е част от "Холдинг пътища" на бизнесмена Васил Божков. По 3-километровата отсечка няма да има премествания на електрически и ВиК мрежи, което доведоха до оскъпяване на предишния участък от околовръстния път. Йовчев обаче посочи, че тази отсечка на шосето покрай София е с по-големи габарити на платното в сравнение с аутобана "Тракия" и е нормално да струва повече.
Според изпълнителния директор на строителната камара Иван Бойков обаче парите могат да се окажат недостатъчни за завършването на участъка. Той посочи, че се предвижда изграждането на мост, което оскъпява проекта. Цената може да скочи и заради отчужденията, които още не са приключили. Бойков все пак призна, че при наддаването вероятно ще се постигне по-ниска цена. Очаква се търгът да бъде обявен в началото на май.
Пътната агенция готви още 6 обществени поръчки за над 89 млн. лв. без ДДС. Сред тях е ремонтът на пътния възел Бургас-Меден рудник, за който АПИ е предвидила бюджет до 26 млн. лв. без ДДС. Още през октомври правителството реши да бъде изтеглен заем от Европейската инвестиционна банка, а част от парите да отидат за довършване на южната дъга и пътния възел Бургас-Меден рудник. В решението е записано, че 12.7 млн. евро ще бъдат вложени в отсечката от "Симеоново" до "Младост". 8 млн. от тях ще бъдат от ЕИБ, а останалите ще дойдат от бюджета. За пътния възел пък се предвиждаха 11.2 млн. евро, като 7 млн. лв. от тях ще дойдат като заем, а другите от - национално финансиране.
Още от статията на „Сега"
„България, Румъния, Полша и Чехия ще приемат еврото през 2015", прогнозира анкета на „Ройтерс", цитирана от „Дневник"
Гръцката криза най-вероятно ще забави приемането на страните от развиваща се Европа във валутния съюз. Това показва анкета на "Ройтерс" сред 44 водещи финансови анализатори. Според тях България, Румъния, Чехия и Полша ще се присъединят в еврозоната през 2015 г., а с най-добри позиции е Естония, за която прогнозите са това да стане през 2011 г.
През есента на миналата година те очакваха балтийската република да приеме еврото през 2012 г. Според анализаторите политиците от съюза ще следят по-стриктно за изпълнението на маастрихтските критерии, за да се уверят, че евентуалното им изпълнение лежи на солидна икономическа основа.
"Държавите от валутния съюз ще трябва да са уверени, че не вкарват "новата Гърция" в клуба", коментира Диего Искаро, икономист от IHS Global Insight. Други анализатори твърдят, че въпросът не е кой ще се присъедини към съюза, а кой ще го напусне. Според проучването единствено Естония ще успее да спази плановете си за присъединяване към еврозоната. Финансовият министър на страната Юрген Лиги заяви през миналата седмица, че очаква приемане на еврото през 2011 г. Условието за поддържане на бюджетния дефицит под 3% от БВП е най-трудно постижимо за кандидатстващите държави, смятат запитаните икономисти.
Полша, която е най-добре представящата се икономика от региона, регистрира бюджетен дефицит от 7.2% от БВП. Плановете на правителството за влизане във валутния механизъм ERM-2 до 2012 г. бяха определени от някои анализатори като прекалено амбициозни. Що се отнася до Чехия, участниците в анкетата посочват липсата на политическа воля като най-голяма пречка по пътя й към валутния съюз.
Контролирането на инфлацията се определя като един от основите проблеми пред България и Румъния. Условието е тя да не превишава с повече от 1.5 процентни пункта средната за трите членки на ЕС с най-ниска инфлация. Именно това изискване попречи на Литва да се присъедини към еврозоната през 2009 г.
Още от статията на „Дневник"
„Няма партия, незасегната от "Октопод"-а", казва в интервю за „Сега" депутатът от БСП Янаки Стоилов
Г-н Стоилов, автентични ли са намеренията на кабинета с операция "Октопод" да прекъсне пъпната връв между политическата класа и организираната престъпност?
- Независимо какви са били мотивите за започване на тази операция, много вероятно е тези, които са нейни инициатори, да бъдат принудени да я завършат. В България трябва да прекъснем почти пълното сливане между икономическата, политическата и тайната власт. Тази симбиоза отслабва и дискредитира политиката. Това е основният извод. Другото е допълнение - понякога учениците надминават своите учители, а в България след това дори ги арестуват.
Как възприехте призива на бившия премиер Иван Костов политиците да не гледат към миналото, а да се обединят зад борбата на държавата срещу мафията?
- Има личности, които е добре да не влизат в ролята на ментори, когато се обсъжда тази тема. Разбираемо е, че дългата политическа биография на някои хора ги кара да искат окончателното затваряне на определени страници от нея. Ако Костов наистина се е устремил към бъдещето, защо все ни връща към минали събития като спекулацията, че възродителният процес е бил геноцид. Аз съм съгласен, че нашите усилия трябва да са насочени напред, но се сещам за мисълта на Сантаяна: "Онзи, който е забравил миналото си, е принуден да го преживее отново". Напред можем да вървим, само ако ревизираме грешките от миналото. Затова не бива нито да забравяме, нито да се примиряваме с последиците на миналото.
Колко дълбоко се е впил "Октоподът" в тялото на БСП?
- Това явление поразява цялата българска политика и няма партия, която да не е засегната. Затова, когато се обръщаме към най-близкото минало, включително към управлението на тройната коалиция, БСП ясно трябва да посочи с какво да се раздели и какво да не повтаря. Например да се отрекат спекулативните замени на земи и гори. Но забележете, промените в предназначението на част от тези земи са продължили и при сегашното управление. Българската политика се оказа много по-устойчива към лошите практики и злоупотребите, отколкото към тяхното отхвърляне. Улисани в поредния криминален епизод, хората не забелязват, че политиката все повече затъва в дясна безизходица. Никой не поставя значителни цели за промяна - във финансово-икономическата и в социалната област. Това изтощава българското общество. А на всичкото отгоре парламентът се превръща в параван и универсален виновник. Българската политика се комерсиализира, криминализира, а напоследък и героизира, но в нея не могат да се видят отчетливо интересите на различните групи и общественият интерес, а оттук и алтернативата, която гражданите да избират.
Когато 20 години се върти плочата за "приемственост в политиката", няма нищо изненадващо, че ГЕРБ продължава по утъпкания от предшествениците си коловоз.
- Това не е изненадващо, но е обезкуражаващо след 20 години преход. Какво да очакваме от политиката втора употреба, провеждана у нас от бившия служител на Световната банка, след като тя самата започва да се дистанцира от нея.
Още от интервюто на „Сега"
„Октоподът наднича под маската на Станишев", казва в интервю за „Монитор" Иван Петров, депутат от ГЕРБ
Г-н Петров, вие от Комисията за контрол на ДАНС имате интерес да бъде прекъснато срастването на мафията с политическата власт. Кои политици ще викате, за да изясните тяхната съпричастност?
- Да, ние искаме да изясним ролята на политиците, които в една или друга степен са свързани с Октопода. И със своето действие или бездействие са допринесли да се създаде такава мафиотска структура. При това толкова мощна, че да определя политическия и икономическия живот. По време на предишната сбирка на комисията поставих въпроса за изслушването на Сергей Станишев и Петко Сертов. Бившият премиер не може да избегне въпросите, свързани с назначаването на ръководството на ДАНС. Фактът, че Алексей Петров е назначен за съветник на Сертов е достатъчен и му дава възможности за въздействия не само върху него, но чрез него пряко върху премиера. Трябва да се имат предвид и преките срещи на Станишев с Алексей Петров. Ние трябва да разкрием тези зависимости. И да направим така, че те никога повече да не се случват.
Има достатъчно факти, че случаят "Рибново" е пиар акция, за да се вдигне имиджът на една партия. Какви са мерките, които ще предприемете, още повече че сте имали сблъсък с Алексей Петров в комисията по тази тема?
- Още като поставихме "Рибново" като казус в комисията, забелязахме нервната реакция на Алексей Петров. И затова се стигна до сблъсък между нас двамата. Направи ми впечатление, че той се има за непогрешим. Но ние нямаме съмнение, че акцията беше проведена, за да се вдигне имиджът на Яне Янев и неговата партия "Ред, законност и справедливост". А това е много смущаващо, защото е показателно за обвързаността на агенцията към политически каузи. От всички доклади, получени от институции, се вижда, че няма наличие на ислямски фундаментализъм, в каквото обвиняваха кмета на Рибново. Значи остава другото - срастване на Октопода с политиците. Излиза, че ДАНС не бе еднакво отдалечена от институции и политици, а се ползвала от държавата за политическа разправа. Това трябва да е знаел и г-н Станишев, който по това време е премиер. И си е давал сметка. Това са опасни действия, които са в престъпно противоречие с демокрацията и правовия ред.
Това че г-н Янев е ползвал ДАНС за своите акции ще ви даде ли основание да поискате имунитета му?
- Яне Янев не може да се крие зад депутатския си имунитет и да говори неверни неща, най-вече да жонглира с думите. Например по моя случай каза първо, че разработката била в ДАНС, след това - че била в НСБОП. Ще кажа само, че Алексей Петров няма как да му е помогнал, защото той все пак за щастие нямаше възможност да наднича в някои места. Факт е обаче, че през 2008 година Яне Янев беше захранван от ДАНС. Наша задача е да разберем по какъв начин ДАНС го е захранвала с информация. Има ли все още там негови информатори, които биха могли да изнасят данни. Захранването само под диктовката на Петко Сертов и Алексей Петров ли е ставало, или са участвали висши държавни чиновници - включително и премиерът Сергей Станишев. Защото стана така, че под маската на Станишев наднича Октопода. Това са въпросите, на които трябва да си отговорим.Затова трябва да си изясним кои са кукловодите на Яне Янев. С помощта на тези хора се подмени вотът на гражданите. На Янев бе създаден ореол без покритие. И неговото лице е на двуликия Янус. Уж борец срещу корупцията, но и там наднича Октопода. Хубаво би било той сам да си свали имунитета. Това би било почтено. Но дори и да не го направи, смятам, че сигналите, които ще изпратим в прокуратурата, ще бъдат достатъчни, за да му се снеме имунитета и да му се потърси отговорност. Държавата води жестока борба с организираната престъпност за отвоюването на държавността. Ние затова дойдохме на власт. И имаме подкрепа от гражданското общество, нашите политически партньори от НАТО и Европейския съюз.
Още от интервюто на „Монитор"
„Към "Ален мак" има инвеститорски интерес, но ситуацията остава сложна", казва в интервю за „Дневник" Петър Терзиев, председател на надзорния съвет на "Ален мак"
Най-старото козметично предприятие в България - "Ален мак", е изправено пред фалит заради невъзможността да покрива задълженията по облигациите си. В съда има подаден иск за несъстоятелност с кредиторите, след като възможностите за диалог се изчерпаха. За състоянието на дружеството разговаряме с председателя на надзорния съвет Петър Терзиев, който вече контролира компанията, приватизирана за 5.5 млн. долара през 2002 г. от "Ефектен унд финанц". Терзиев е зет на последния премиер от времето на Тодор Живков - Георги Атанасов. Бил е съдружник в "Балканфарма", с която приватизира фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград, препродадени по-късно на "Актавис". Терзиев доведе в България инвестиционния фонд "Екуест" в края 2003 г. и няколко години беше негов управляващ партньор.
Как се стигна дотук?
- Поради комплекс от много фактори, натрупвани през годините и катализирани през последните няколко месеца. Има много истини, които до момента не са изричани на глас извън индустрията, а те показват за какво става дума в действителност. Ситуацията около "Ален мак" в момента е върхът на айсберг, който е формиран с години и широката общественост не подозира какво се крие под повърхността му.
От една страна, там са проблемите, които наследихме след приватизацията, а от друга - усилията, които положихме да развием компанията. Не можете да си представите какво точно заварихме през 2002 г. Безумията бяха безкрайно много. Година преди приватизацията в една от водещите за нас територии е изнесена и неплатена стока за 3.2 млн. долара, с което най-големият ни пазар се оказа залят и на практика затворен за година и половина. "Ален мак" е бил в процес на приватизация седем години.
През това време останалите български козметични компании вече са приватизирани и модернизирани, създадени са редица частни козметични компании от бивши ръководни кадри на "Ален мак", на пазара се появяват имитации на нашите продукти. През целия този период Агенцията за приватизация вади активи от "Ален мак" и ги "пренасочва" към предприятия с приключващи приватизационни сделки. Разплатихме огромни дългове на предприятието, сред които и ЗУНК-ове, които се оказа, че не дължим.
Заварихме разграбена и обезкостена огромна компания, която обаче имаше потенциал и която трябваше да реформираме. Разбира се, че има неща, които са изцяло наши грешки. При положение че през този период съм бил начело на компанията, аз съм най-отговорният за всичко.
Най-тежкият удар ни нанесе наш продукт, който ни донесе огромни загуби. Това е боя за коса, която в България почти не се появи, но с която заляхме цялата дистрибуторска мрежа в Русия и екс-СССР. Платихме масирана телевизионна реклама в бившия СССР. Продуктът обаче се компрометира, което доведе до чудовищни загуби. Това е и една от нашите грешки, които определяме като най-значими.
Какво е реалното състояние на "Ален мак"?
- В момента линее, топи се под огромното бреме на своите дългове. В същото време компанията е богата на активи, материални и най-вече интелектуални. За съжаление обаче ликвидната стойност на материалните ни активи в момента е твърде ниска и в повечето случаи нулева заради състоянието на имотния пазар. Посъветваха ни да намалим цената, което е прекрасен съвет, но само при положение че има потенциален клиент, който да прояви интерес.
"Ален мак" обаче може да се похвали със значително и дори завидно търсене на своите продукти, предимно за износ. Дори и в момента на криза отбелязахме ръст в продажбите ни на вътрешния пазар. За съжаление обаче "Ален мак" е на път да увехне, задушено от дълга си. За да го обслужим, трябва да продадем активи, а пазарът на активи в момента не работи. Така се формира порочен кръг, който изпива жизнените ни сили с всеки изминал ден. Оборотните ни средства се топят, отказваме поръчки... Всички ние безкрайно желаем да върнем парите, които дължим, отчитаме грешки, които сме допуснали, и не се притесняваме или страхуваме да го кажем.
В такъв случай считате ли, че е по-добър вариант да се стигне до обявяването ви в несъстоятелност?
- Почти няма пловдивска фирма, която, погледнато формално, да не се намира технически в несъстоятелност. На този фон е постижение за "Ален мак", че въпреки всички трудности и проблеми предприятието и досега работи. Непрекъснато пристигат поръчки и имаме ежедневни скандали от дистрибутори и търговци за кого да замине поредният камион. Тъжното е, че в момент на криза и липса на поръчки за бизнеса ние не можем да ги изпълним поради липса на оборотни средства.
Откъде са поръчките ви в момента?
- Към момента имаме постъпили, но за съжаление необезпечени поръчки от почти всички територии, с които работим. Най големи са за България, Русия, Украйна, Киргизия, Узбекистан, Франция, Грузия, Азербайджан и още редица други.
Още от интервюто на „Дневник"
„Теренът на новия правителствен център може да бъде разпродаден", казва в интервю за „Класа" арх. Любомир Пеловски, един от кандидатите за председател на САБ
Г-н Пеловски, като един от кандидатите за председателския пост в Съюза на архитектите в България (САБ) заявихте, че дейността на съюза трябва да бъде разграничена от работата на Камарата на архитектите. Има ли конфликт между двете организации?
- Голяма част от членовете на съюза искат дейността му да се разграничи от дейността на камарата. Тя е създадена според изискванията на Европейския съюз, за да защитава професионалните права на гилдията - проектантска правоспособност, хонорари, застраховки, права и условия на труд на архитектите. След като камарата се обяви за правоприемник на всички професионални сдружения от миналото, а и на проектантските организации, възникна конфликт, който се задълбочава.
Има достатъчно дейности, с които може да се занимава САБ - творческите и естетическите проблеми, критика на съвременната архитектура, включително с анализи на обществените сгради, които предстои да се строят. Например съюзът може да излезе със становище по един значим проект, какъвто се очертава да бъде т. нар. софийски Лувър. В нашия обхват приоритетни трябва да са проблемите на устройственото планиране. Съюзът трябва да се обърне и към философската страна на архитектурата.
Защитени ли са авторските права на архитектите в България в момента? Твърди се, че има сериозни конфликти по този въпрос?
- Законът не защитава достатъчно интелектуалния труд на архитектите.
Вече проектите се публикуват така, че всеки може да ги преработи и да си присвои идеите. У нас основно се крадат елементи от сгради.
Моята идея е да се създаде структура към САБ, подобна на „Музикаутор". Тя да инвентаризира всички сгради, или пък новите проекти да се депозират срещу такса, например от 50 лв. За един от новите хотели в София хонорарът на архитекта беше около 30 хил. евро, така че депозирането на 50 - 100 лв. няма да е проблем, за да се защити този труд.
Какъв е мащабът при кражбите на елементи?
- Случило се е поне със стотина проекта досега. Архитектите от по-старото поколение сме възпитани да не пипаме чуждите идеи, но при младите колеги за съжаление се случва. Проблемът е при обществените сгради.
Ще ги съдите ли за интелектуални кражби?
- Да, ако се наложи. След като един проект вече съществува, той е защитен донякъде от Закона за авторските и сродните му права. Но този проект може и да бъде преработен. Не е изчистен въпросът с авторските права при преустройването на вече построени сгради, където правата са на архитекта, който първоначално е проектирал обекта. След като започнат реконструкции без неговото съгласие, правата са нарушени и споровете са много. Разбира се, водещата функция при реконструкциите е на инвеститора, който дава парите, но какъв е проблемът първоначалният автор да се привлече като консултант?
Защо предлагате САБ да рецензира проектите за обществени сгради, преди да се гласуват от общинските съвети?
- В момента, ако се прави проект за болница например в „Люлин", той се съгласува със здравното министерство и ред други институции, но не и с архитекти. Общината по закон няма право да се произнася по качеството на архитектурата. Според Закона за устройство на територията тя може да се произнесе само по законосъобразността на проекта. Някой трябва да прецени дали сградата е грозна, или пък е сбъркана функционално, което може да стане много лесно при едно здравно заведение. Това не е в правомощията на главния архитект. Общинският експертен съвет подготвя протокол, който се одобрява от кмета. Но, пак казвам - това е само преценка за законосъобразността. А ако болницата не е функционална или не е да кажем красива, проектът пак не може да бъде върнат, ако няма нарушение на закона. Единствено висшият експертен съвет в регионалното министерство има практика да иска архитектурна експертиза, но това е дълга и сложна процедура, която може да бъде опростена във всички административни структури. И сградата да се коригира в по-ранен етап. Затова предлагам съюзът по един или друг начин да лобира пред общините. И да извоюва правото като неправителствена организация да прави обективен анализ на предложените проекти за сгради. Тези проблеми са особено важни при устройственото планиране, което определя насоките за пространствено развитие на селищните територии - т. е. бъдещето на населените места.
Още от интервюто на „Класа"
„Плащаме най-скъпия ток на Балканите", казва в интервю за „Стандарт" Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори и директор "Стратегическо планиране и инвестиции" в "Стомана индъстри"
Г-н Стаменов, как се отрази кризата върху българския бизнес?
- В края на октомври - началото на ноември 2008 г. индустрията разбра дълбочината на кризата. Преди това имаше някаква идея за нея, но като не е стигнало до теб, си склонен да не вярваш. Драстично се свиха поръчките за износ на предприятията. Стигнахме до началото на 2009 г., когато поръчките бяха ден за ден. Септември имаше леко раздвижване, но ноември пак се свиха - къде поради наближаващите празници, къде поради това, че никой не знае каква ще е кризата - W, U или L.
Бихте ли обяснили какво означават тези букви?
- W e спад, леко повишение - пак спад и ръст, L - рязък спад, а след това ниски обороти дълго време. През януари т.г. има леко събуждане. Моите преценки са, че след лятото ще можем да разберем каква ще е посоката. Както знаете, търси се и "новото нормално" в икономиката отвъд кризата, според думите на американския икономист Питър Бърснтейн. Досега се смяташе, че свободните пазари са най-доброто за една икономика. Но след финансовия крах в САЩ вече има колебание.
За България къде може да се намира това "ново нормално"?
- Нашата икономика е доста свързана с икономиките на развитите европейски държави и ние ще сме подвластни на това "ново нормално", когато го измислят.
Тъкмо ще либерализираме пазарите у нас и ще трябва отново да търсим някаква регулация?
- По-точно, става дума за нова посока на движение на пазара, нова рамка след кризата. То пак е свързано донякъде с регулация. Аз бих го нарекъл - нова рамка на съществуване на икономиките и отделните индустрии.
Кой повече пострада от кризата и кой по-лесно ще се измъкне от нея - малкият и средният бизнес или големите компании?
- Малкият бизнес има едно голямо преимущество пред големите компании - че е гъвкав. Той няма вложени огромни средства в активи. Ако му пропадне един бизнес, по-лесно ще се пренасочи към друг. Стига да има хъс да предприеме, да поеме следващия риск. Големите предприятия, от друга страна, по-трудно биха били засегнати, ако са добре функциониращи. Те по-лесно имат достъп и могат да разчитат на значителен ресурс от банките. По-стабилни са, имат огромни активи и кризата ще им се отрази, но временно.
Какво ще кажете за състоянието на компаниите, които членуват във федерацията...?
- Само две-три фирми не са засегнати от кризата. В нея членуват 17 големи предприятия. Сред тях са КЦМ Пловдив, Елаците Мед, Аурубис, Асарел, Стомана, Солвей Соди, Биовет, Актавис, Дружба стъкларски заводи, Софийска вода... Както виждате - различни индустрии и обороти от няколко милиарда лева. Поддържаме връзки и с други предприятия...
Виждането ви за развитието на енергийния пазар?
- Посоката е либерализация на пазара. Сега процентът на свободно търгуваната енергия е толкова нисък, че нашият пазар има по-скоро представителни функции. При такава ситуация се получават изкривявания. Преди кризата регионалните цени на тока бяха по-високи от вътрешните. Съответно изнасяше се много. В такъв момент всеки предпочита да продава навън. Имаше риск в един момент да няма достатъчно енергия за предприятията в България.
Сега при кризата се получи обратният ефект - в България цените са по-високи, отколкото в съседните страни. Изнасяме евтин ток и стимулираме производството в съседните държави, което е тъжно. Токът за защитените потребители е още по-евтин. Така единственият купувач на скъп ток се оказа индустрията, която "оправя сметката" на електроцентралите и те са на печалба. Това беше потвърдено и от изп. директор на "АЕЦ Козлодуй" Димитър Ангелов в интервю.
Очаквате ли по-голяма предвидимост и прозрачност при определянето на цените? ДКЕВР не е ли малко като черна кутия - нещо забърква, натъмънява и накрая никой не е доволен.
- С държавната комисия имаме диалог. Те правят обществени обсъждания, участваме в Консултативния съвет, даваме нашите становища и очакваме повече разбиране и повече прозрачност. В криза не може да се мисли само за цената на парното и цената на тока на дребно. Това са елементи от социалната политика.
Ще направят ли диференцирани цени на газа? Големите потребители да плащат по-малко...
- Това е една стара идея на бизнеса за подписване на търговски договори с "Булгаргаз", тъй като либерализацията се бави. Сегашните договори са писани преди 20 години, а те може да се актуализират и да има диференцирани цени според обема. Важно е и да се върви към алтернативни доставки на газ.
Още от интервюто на „Стандарт"
„Обществените сгради трябва да са примерът в енергийната ефективност", казва в интервю за „Дневник" Питър Йохансен, старши специалист в Световната банка
По изчисления на Агенцията по енергийна ефективност България ще трябва да заделя по 150-200 млн. евро годишно за повишаване на енергийната ефективност в обществения сграден фонд, за да изпълни целите си за 2020 г. Реалистична ли е сумата според вас?
- Да, мисля, че е реалистична. Може дори да се окаже, че са нужни повече пари. Именно правителството трябва да даде пример в сферата на енергийната ефективност, модернизирайки обществените сгради - институции, болници, училища, детски градини, басейни и др. Разбира се, това е задача с огромна трудност, защото държавният бюджет трудно ще може да отдели тези пари.
Как България би могла да си осигури такова финансиране?
- Въпросът е да се създаде среда за подобно финансиране, защото е важно сега да се плаща за енергийна ефективност вместо по-късно. Както подчертах на конференцията, ниските цени на енергията в България не са предпоставка за привличане на инвестиции в тази област. Това положение не е устойчиво, тъй като азбучна истина е, че цените трябва напълно да отразяват стойността на услугата. Така че цените ще растат, независимо дали ни се иска.
Един възможен подход е постепенното им вдигане през следващите години, но с внимание към най-уязвимите социални групи до достигане на стабилна цена, отразяваща стойността на услугата. По този начин може да се привлекат и инвестиции, защото цената би била реален стимул за бизнеса и гражданите да инвестират в енергийна ефективност. При това положение много от проектите за енергоефективност на сградите ще могат да се изплащат в рамките на 7-8 години.
Друг въпрос е, че в България има много сгради, които се отопляват с нафта - това очевидно е нещо, от което трябва да се отървете в първия възможен момент. И тази инвестиция би следвало да се изплаща бързо, има множество кредитни линии за 5-6 до 9-10 години. В крайна сметка това не са пари от джоба, а пари в джоба.
Тъй като рано или късно цените на енергията ще се повишат в цял свят, смятам, че това трябва да се направи плавно, с добро планиране и предвиждане за ефекта върху отделните групи от обществото. Ясно е, че скок на цените би ударил бедните уязвими групи и това е един все по-осезаем проблем не само в България, а и в целия регион, затова трябва да се вземат и мерки.
Как според вас страна като България трябва да развива зелена енергетика - с едновременни инвестиции във възобновяеми източници и енергоспестяващи мерки или вторите трябва да са изпреварващи?
- Смятам, че има място и за двете. Според мен обаче трябва да дадете предимство на енергийната ефективност, защото е по-евтина и има по-силен икономически ефект. И в същото време тя създава работа по места - всяко малко градче или селце си има училище например, което се нуждае от енергийно саниране. Това е нещо хубаво и е съвсем различно от това да направиш голяма централа на биомаса или вятърна централа.
Не казвам, че възобновяемата енергия не е нещо добро - напротив, ние я подкрепяме, в случай че съответната страна може да си я позволи. А дали можете да си я позволите, е важен въпрос, защото някои видове възобновяема енергия едва се доближават до продажните цени на конвенционалната, но все още не слизат под нея. Ако влагате в енергийна ефективност обаче, на практика ще слезете под нея. Да, продължавайте да поощрявате възобновяемите енергоизточници, но винаги имайте предвид енергийната ефективност. И пак казвам - това е една област, в която общественият сектор може да даде добър пример.
Още от интервюто на „Дневник"