На втори юли 1997 бе даден официалният старт на катастрофалната финансова криза в Азия. На този ден Тайланд надхвърли резервите си от чуждестранна валута, за да предпази тайландския бат от спекулативна атака.

Страната бе принудена да напечата нови тайландски батове и в скоро време валутата на страната се срина. Кризата бързо се разпространи, след като инвеститорите изтеглиха парите си от страни, които показваха сходни икономически симптоми - Малайзия, Индонезия, Южна Корея.

Хонконг, Филипините, Сингапур и Тайван също бяха ударени от бурята. Никога преди светът не бе виждал капиталът да бяга с такава скорост и мащаб, водейки до припадък финансовите пазари и икономиките.

След десет години мнозина вече считат, че икономиките на азиатските страни са се възстановили напълно. Но други мислят, че Азия може да бъде ударена от нов финансов шок.

Кризата от 1997 бе по-различна от предишните. За разлика от Латинска Америка, видяла много кризи на разрастващите се пазари, Източна Азия поддържаше ниска инфлация, балансирани бюджети и за поне три десетилетия впечатляващият икономически ръст от 8% годишно. Това направи шока още по-драматичен и неочакван.

Все пак, поглеждайки назад, цепнатината в Азия можеше да се предвиди. Комбинация от слаба финансова система, отваряне на икономиката към чуждестранния капитал и политика, обвързваща местните валути към долара. Очакванията за постоянната стойност на валутите окуражи банките и други местни фирми да теглят големи кредити в долари при по-ниски лихви отколкото у дома. Когато капиталът започна да приижда, обемът на кредитите се повиши - както и цената на недвижимите имоти и на акциите.

Много пари бяха прахосани в региона за лъскави офиси и престижни апартаменти. Доларът се покачваше между 1995 и 1997 години - заедно с него и валутите в източна Азия. Дефицитът по текущата сметка се разшири. През 1996 дефицитът на Тайланд достигна 8% от БВП. След като инвеститорите веднъж осъзнаха, че това е нестабилно, капиталът побягна и чуждестранните резерви на страната се изпариха.

Кризата, започнала с девалвацията на валутите, имаше много по-широки ефекти. Поетият в чуждестранна валута дълг пренесен в местна валута набъбна и банкрутите зачестиха. Строителните обекти застинаха, гигантските кранове замряха, щом балонът на цените на недвижимите имоти се пукна.

Лошият дълг на банките нарасна. Хлабавата регулация позволи алармиращи несъответствия между активи и поети кредитни задължения, така че и банките започнаха да падат, отпъждайки още повече капитали.

В отчаянието си Тайланд молеше населението на страната да предава на централната банка златните си украшения за претопяване, за да се повишат резервите (това се вижда на снимката). В най-ниската си точка валутата на Индонезия падна с 86% спрямо долара. Валутите на Тайланд, Южна Корея, Малайзия и Филипините намалиха стойността си с 40 - 60%. Капиталовите пазари загубиха поне по 75%. Тайланд, Индонезия и Южна Корея бяха унизени да капитулират пред МВФ, за да получат помощ.

През 1998 Индонезия, Малайзия, Южна Корея и Тайланд видяха спад на реалния БВП на глава с поне 11%. Много милиони хора загубиха работата си. Тайланд и Индонезия, най-силно ударените, загубиха от БВП близо 35% през 1997 - 2002 (ако се вземе предвид темпа на предишния ръст). Това е толкова лош показател, колкото и загубата на БВП на Америка по време на Голямата Депресия.

Някои чужденци някак много бързо обявиха за смъртта на Азиатското икономическо чудо. Според тези анализатори, бързият ръст е бил пяна, причинена от наливането на евтини пари от правителството във фаворизирани фирми. Прекомерното теглене на кредити и прекомерните инвестиции изкуствено са завишили ръста. Черногледците предрекоха десетилетие на нисък ръст в Азия.

Един от големите скептици на азиатското чудо бе Пол Кругман, който още преди да се появят признаци за криза в Азия, говореше, че ръстът се дължи на увеличаване на входа на капиталите и труда, вместо на ръст на производителността - и затова е нестабилен. Крилатите му думи бяха „perspiration rather than inspiration": изпотяване вместо вдъхновение.

Обаче истината е, че кризата дойде не от липсата на производителност, а от финансов ексцес. Според повечето оценки, ръстът на производителността в Азия е далеч по-висок отколкото в другите нововъзникващи или развити икономики. Вярно е, че силният ръст крие разточителните инвестиции, неадекватната банкова регулация и корупцията, но главните съставки на ръста - високо ниво на спестяванията спрямо финансовите инвестиции и отворените пазари - си остават.

Това е една от причините, поради които повечето от икономиките на Източна Азия се възстановиха по-бързо, отколкото мнозина очакваха. Подкрепата на МВФ също помогна за възстановяване на доверието, като се настоя за преструктуриране и засилване на банковата система. Доходите на глава се възстановиха на нивото отпреди кризата през 2000 в Южна Корея и Малайзия, в Тайланд през 2003, в Индонезия през 2004.

След десет години финансовите пазари на Азия отново изживяват бум. Регионът отново събужда завистта на останалия свят. Нововъзникваща Азия расте с 8% за последните три години - бързо както преди кризата. Изглежда възстановяването е пълно. Според някои наблюдатели, благодарение на реформите жертвите на кризата са излезли по-динамични и устойчиви отколкото някога са били. Други обаче се боят от нова криза, която вече е на път. Кой е правият?

Следва ...