Пчелар: През последните месеци забелязвам 350% оскъпяване на меда от производителя до щанда

Производството на мед е един от емблематичните сектори на българското селско стопанство, а медът от древни времена се смята за много ценна храна, включително и с лечебни свойства. Какво обаче е сега състоянието на пчеларството у нас, и съответно на производството на мед? За да разберем това "от извора", помолихме за коментар Любомир Илчовски, производител на мед и основател на фирма и онлайн магазин с наименованието "Медони". Оказва се, че картината в сектора на пчеларството у нас далеч не е "розова".

"Средният" производител на мед в България е "малък", притежава под 75 пчелни кошера.

Източник: Личен архив: Любомир Илчовски

"Положението на българския пчелар е критично, а пчеларството е в дълбока криза. Затова не е за учудване, че все повече хора, отдадени на тази благородна професия, се отказват", разказва Илчовски пред Money.bg. По думите му, пчеларството в България във вида, в който е в момента, общо взето не се е променило значително от началото на миналото столетие. А междувременно постепенно в сектора навлизат нови технологии - технически средства, които могат да следят теглото, влажността и температурата на всеки кошер, но те все още са трудно достъпни за по-голямата част от пчеларите у нас.

Що се отнася до самия произвеждан в България мед, географската ни ширина и богатото разнообразие на растителни видове правят меда ни уникален, посочва Илчовски. Високите ливади, обсипани с планински билки и аромати, ниските равнини с променящата се през медодобивните месеци растителност и дървета, са предпоставка за изключителен български пчелен мед, разказва пчеларят, добавяйки - "замислете се какво притежаваме ... ".

Източник: Личен архив: Любомир Илчовски

Изкупната цена "на едро" на меда у нас производителят на ценната храна определя като "недостойна" за пчеларите, като се имат предвид вложените труд и средства, а и покачването на цените като цяло през последните 10 години. Той обаче отбелязва: "Това, което виждам през последните месеци в големите търговски вериги, е повече от 350% оскъпяване на меда от производителя до щанда. Математиката е проста, причините ясни, но често чувам да определят този "феномен" като "свободна търговия."

Затова пък българският мед е популярен в чужбина, а причината е високото му качество. Разнообразието от билки, характерният му вкус и лечебните свойства го правят предпочитан продукт. Никак не е случайно, че в ЕС, както и в световен мащаб, България се нарежда на челните места при износа на мед. По години цифрите са различни, но тенденцията за обема на износ е възходяща. Успяваме да се наредим дори пред доста по-големи държави, традиционно големи износители на мед, като Гърция и Турция.

Източник: Личен архив: Любомир Илчовски

Пчеларството у нас се нуждае от държавна подкрепа, както в много европейски страни

В голяма част от европейските страни средствата от продажба на пчелен мед са, така да се каже, вторични за пчеларя, а основната част от приходите постъпва в резултат на държавна политика за подкрепа на бранша - в т.ч. и от земеделци и зеленчукопроизводители, които заплащат за опрашване от пчелите на културите си, което пък увеличава драстично обема на крайната им продукция, и съответно и общите им приходи.

За да се развива позитивно и възходящо пчеларството у нас, е необходимо държавата и в частност Министерството на земеделието, да имат визия накъде трябва да се развива бранша и по какъв начин финансово и административно да бъдат подпомагани пчеларите. "Ние сме занаятчии, не сме търговски дружества. Време е държавата да започне трайно и последователно да подпомага сектора, както и в частност да търси причините за високата смъртност на пчелите през последните години", коментира Любомир Илчовски. По негово мнение, в България има недостиг на специалисти в областта на болестите по пчелите, което в някои периоди може да е голям проблем.

Помолен да даде пример как по-конкретно вижда ролята на държавата при подпомагане на пчеларството, Илчовски обяснява, че Национална програма пчеларство 2020-2022 г. за директна финансова помощ за пчелари, с която се финансират до 50% от разходите за закупуване на оборудване, препарати и др. е "една добра идея, но с посредствено изпълнение - трудно реализируеми и неразбираеми процедури, неподговена администрация в ДФ "Земеделие", неспазване на времева рамка, в т.ч. административни забавяния, а природата не чака".

Допустимите размери на разходите по програмата са определени още през 2019 г. и не са актуализирани оттогава, въпреки инфлацията и въпреки излишъка от средства, предвидени по програмата. "И това е една много малка част от трудностите, пред които сме изправени", добавя пчеларят, изразявайки мнението на голяма част от бранша. А осигурено финансово от държавата участие на български пчелари в международни изложения и тематични форуми засега е само "мечта".

Източник: Личен архив: Любомир Илчовски

Вносът на мед от Украйна

През последните месеци, във връзка със солидарността с Украйна, от там у нас бяха внесени - с цел предстоящ реекспорт - големи количества зърно и слънчоглед, а както се оказва, и мед (а може би и не само). В тази връзка, български пчелари имат съмнения и опасения, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не следи стриктно за качествата на меда у нас - а би трябвало, за да не се допусне смесване на български с украински мед (той е с много по-ниски качества и не отговаря на европейските стандарти), който да се продава като български.

Според пчеларите, БАБХ е добре да обръща внимание не само на правилното етикитиране на меда, а да се правят проверки и дали съдържанието и качеството на меда отговарят на етикета. "Пчеларите - относно вноса от Украйна - са в голяма степен в положението на зърнопроизводителите, т.е. искаме държавата да се намеси и да защити бранша, за да не "залежава" български мед заради по-нискокачествен внос", отбелязва Любомир Илчовски.

Източник: Личен архив: Любомир Илчовски

"Смятам, че създаването на кооперативи на пчеларите би имало положително въздействие за сектора", обяснява още пчеларят. По думите му, това би помогнало в насока договаряне на по-високи изкупни цени на меда.

"На мнение съм, че силна и работеща браншова организация би била основана в насока решаването на проблемите ни, но към този момент такава липсва. Преобладаващите малки пчелни стопанства в страната и липсата на обединение, с което да защитаваме бранша и интересите ни, е един от големите проблеми в сектора." Според производителя на мед, държавата би трябвало да помогне на пчеларите финансово и организационно при създаването на браншова организация и/или кооперативи.