Брук Съдърланд е колумнист в Bloomberg Opinion

Дали проблемите във веригите за доставки, причинени от пандемията, ще накарат производители да преосмислят локацията на заводите им и да ги преместят по-близо до вкъщи? Роланд Буш, главен изпълнителен директор на гиганта Siemens AG, смята, че това ще се случи. И причините са две.

Първата е, че голямата част от производственият капацитет при батериите и полупроводниците е концентриран в Азия. И западните правителства осъзнаха, че това нито е разумно, нито устойчиво за толкова стратегически важни продукти. В САЩ капацитетът за производство на чипове расте с едва 1,5 процента годишно между 2008 и 2018 г., далеч под темпа на ръст на продажбите, по данни на Bank of America.

Но пък честотата на корпоративните съобщения за нови заводи през последните месеци е главозамайваща: Samsung обеща $17 млрд.; TSMC изгражда завод за $12 млрд. в Аризона и обмисля още един в Германия; Intel инвестира $20 мрлд. в допълнителен капацитет в САЩ и планира още $95 млрд. в нови европейски заводи през следващото десетилетие.

Междувременно Ford и SK Innovation (Корея) ще похарчат $11,4 млрд. за три нови завода за батериите и още една фабрика за сглобяване на електрическата серия пикапи F-Series в САЩ. GM планира четири завода за батерии в САЩ заедно с LG Chem. Toyota ще вложи $240 млн. в завода си в Западна Вирджиния. Стартъпът Rivian има дълъг списък с проекти, включително втори завод в САЩ, фабрика в Европа за милиарди и други.

Тенденцията е видима, посочва Буш.

Един аргумент срещу тезата за производствен ренесанс е, че новите инвестиции са концентрирани в производството на полупроводници и електромобили. Дали това е промяна на парадигмата или просто отразява специфични за индустрията тенденции и приоритети?

Но въпросът е неудачен.

Инвестициите в заводи за полупроводници индикират много по-стабилно ниво на местни индустриални инвестиции. Тези нови заводи ще се нуждаят от автоматизация, оборудване, но и климатични системи, осветление и пътища.

Interactive ще вложи $400 млн. в първия си завод в САЩ, за да намали геополитическия риск и да облекчи логистичните си проблеми. А Schneider Electric ще добави три завода в Северна Америка.

Фабриките на Shneider ще бъдат високо автоматизирани, както е настоящият завод на компанията в Лексингтън, Кентъки. Той бе отличен от Световния икономически форум за интеграцията на изкуствен интелект и Интернет на нещата в производствените операции. Благодарение и на тези автоматизация Schneider вече произведа в САЩ повечето от продуктите, които продава в Северна Америка. Така че новите заводи се изграждат по-скоро за покриване на силното търсене.

И това ни води до втория аргумент на Буш от Siemens: автоматизацията прави заводите в Европа и САЩ по-икономически привлекателни. По-рано тази година официалното преброяване в Китай показа, че населението на страната в работоспособна възраст намалява като дял от общото. В същото време разходите за труд растат: средната годишна заплата за работник в завод е 74 641 юана ($11 700) през 2020 г., при 58 049 юана през 2017 г. Не е съвпадение, че тези тенденции съвпадат с ръста на автоматизацията. Вече има по 126 индустриални робота за всеки 10 000 служители по света, при 50 през 2011 г.

"Населението на Китай в работоспособна възраст достигна пик", казва Буш. "Когато имаш по-малко и по-малко работна ръка, трябва да автоматизираш повече. Когато автоматизираш и заплатите се увеличават, каква е ползата от присъствие в Китай?"