Йордан Чорбаджийски е изпълнителен директор и член на УС на Black Sea Gold Pomorie, като преди това е заемал и други ръководни позиции в избата.
Носител е на наградата в категория "Търговия и услуги" от конкурса "Мистър и Мисис Икономика" 2019 година.
Той е и председател на УС на Националната лозаро-винарска камара и зам.-председател на Националния съвет по храните.
Завършил е финанси и икономика на търговията в Стопанска академия "Димитър А. Ценов" - Свищов.
Източник: Националната лозаро-винарска камара
Йордан Чорбаджийски, изпълнителен директор и член на УС на Black Sea Gold Pomorie
Г-н Чорбаджийски, как ще определите тазгодишната реколта от винено грозде - като количество и качество?
Тази година гроздето е по-малко с 30-40%, но за сметка на това е с отлично качество. Заради сушата, която наблюдавахме през годината то е леко, няма рандеман. Трябваше по-рано да се прибере. Иначе като захарност е много добро и ще има хубави вина. Тазгодишните вина, особено червените сортове, ще са отлични. Може да се каже, че ще са с изключителни качества.
Гарантирам, че догодина по това време, когато излязат вината от реколта 2023 година, виното ще е запомнящо се. Заради засушаването тази година имаме по-ниски добиви в Южна и Централна България. По Черноморието също добивите в сравнение с други години не са от най-високите, но не мисля, че това ще попречи на производителите да направят качествени вина.
В тази връзка, колко приблизително би могло да е произведеното количество вино у нас от настоящата реколта. А при производството на вино от български изби използва ли се и грозде внос от чужбина?
Тази година определено не се налага внос на грозде от чужбина. Също така, за първа година не е внесено почти никакво грозде от съседните на нас страни, като Румъния и Македония. Българските винопроизводители отново показаха, че подкрепят родното, и изкупиха българското грозде, като така подпомогнаха гроздопроизводителите.
Относно добива и приблизителното производство на вино мога да кажа, че тенденцията, която се налага в последните години, е да се засаждат и отглеждат високодобивни сортове, от които да се произвеждат продукти с ниска себестойност. Кампанията приключи преди месец и все още е трудно да се определи какво ще е количеството на виното.
А как бихте определили "кондицията" на винарския бранш у нас като цяло - увеличава ли се броят на винопроизводителите и/или количеството и качеството на вината?
Регистрираните лозари в България са над 110 хиляди - както юридически, така и физически лица, но въпросът е колко от тях реално отглеждат грозде. Наблюденията ми обаче в последните години са, че няма интерес от страна на българите да се занимават с отглеждането на лозя и производство на вино. Това се оказва нерентабилен бизнес.
Моето мнение е, че ако един човек иска да прави доходоносен бизнес, не бих препоръчал да се занимава с това нещо. Ако иска да инвестира парите си, за да си има някакво хоби - да, тогава няма проблем.
Що се отнася до потреблението на вино у нас, то се увеличава, определено.
Каква част от българското вино се изнася в чужбина и на кои външни пазари? А голяма ли е конкуренцията у нас на чуждестранните вина?
България започва да си връща чуждите пазари и започваме да "стъпваме" доста сериозно в Западна Европа, в Скандинавските страни, в Азия също. Българските вина по нищо не отстъпват на нито едно чуждестранно вино, независимо дали е от ЕС (Франция, Испания, Италия) или от Южна Африка, Чили, Нова Зеландия и т.н.
Във винените листи на ресторантите и в магазините трябва да се залага на българското вино. В съседните ни държави, като Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния, се залага на произведените в съответната страна вина, а след това на високоалкохолните им напитки и евентуално на нещо вносно.
Г-н Чорбаджийски, забелязвате ли тенденции у нас или в Европа на изменения на предпочитанията на потребителите при консумацията на определени видове вина?
Ценителите на виното у нас в последните години търсят по-различни вина, отколкото преди 10, или преди 15-20 години. Продажбите на "розе" значително са се увеличили в последните години. При белите вина се търсят по-плодови вкусове, а при червените - по стара традиция се гледа колко е отлежало.
Типичните български сортове като "Мавруд" и "Рубин" винаги ще бъдат желани, не само в България, но и в чужбина.
По Ваша прогноза, в следващите месеци ще има ли поскъпване или поевтиняване на виното у нас и евентуално по какви причини?
При сравнение с други години, цената на гроздето, което беше добито през тази година, е с 10% по-висока. Истината е, че трябва да се тръгне оттам, държавата да финансира първо суровината, за да може тя да бъде на ниска стойност за нас, винопроизводителите. Ние след това ще имаме възможност да правим продукти като вино, ракия и бренди, които да бъдат на ниска цена.
В момента ние правим прекрасни продукти, но суровината ни е скъпа, съответно и продуктите се оскъпяват и стават неконкурентноспособни нито на Италия, нито на Испания, нито на Чили.
Разбира се, ако себестойността на суровини - за производство на бутилки например - се увеличи, това неминуемо ще се отрази и на вината и ракиите, които произвеждаме.
Не е тайна, че във винарския бранш има и "сив" сектор. Той намалява ли, и според Вас държавата може ли да направи нещо по въпроса?
Сивият сектор е над 50%. На всички ни е ясно, че той не може да бъде "изкоренен", но трябва поне да бъде намален. Огромната ми болка е, че навсякъде по пътищата на България се продават вино и ракия в пластмасови бутилки, които са нелегално производство, а държавата е "сляпа" и не ги вижда.
Г-н Чорбаджийски, а относно производството на винено грозде - смятате ли, че държавата би трябвало да помага по някакъв начин на сектора?
Българският производител ще стане конкурентен на останалите, когато държавата наистина се намеси. На първо време, трябва да поискаме изравняване на абсолютно всички субсидии за абсолютно всички сектори, не само за гроздопроизводителите.
Искам да заявим точно и ясно на Европа, че не искаме да сме консуматори, а искаме да сме производители на плодове, на зеленчуци, грозде, вино и всичко останало, но за да сме производители, трябва да стъпваме на равна основа.
Всъщност няма нищо лошо в това да се правят малки и бутикови изби, но въпросът е след това какво правим с виното, което произвеждат. То е с висока себестойност и на практика става непродаваемо на пазара.
USD
CHF
EUR
GBP
