317 нови инвестиции са реализирани в лозаро-винарския сектор у нас. Те са субсидирани с 38 милиона лева, показват актуалните данни на Държавен фонд "Земеделие" за периода 2023-2027 година. Новината беше обявена в Бургас от заместник изпълнителния директор Димитър Горов, предава БНР. На този фон винопроизводителите у нас отчитат по-ниски добиви тази година.
Работещите в бранша споделят, че отглеждането на лозарски масиви става все по-трудно, а причината е в засушаването през последните години. Въпреки трудностите, инвестиции не липсват, голяма част от тях, благодарение на различни субсидии.
"Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони е дал началото на модернизация и на лозаро-винарски сектор в страната. Чрез заложените в него финансови инструменти лозарите са се възползвали от нови инвестиции. Не мога да пропусна и пчеларите, които също с интервенциите заложени в Плана са финансирани с над 9,6 млн. лв., които са за изпълнението на 4310 проекта", коментира Димитър Горов.

Източник: iStock
Винопроизводителите споделят, че грижата за лозята започва още от ноември всяка година. Първо се подрязва лозето, след това предстоят много процедури като пръскане и почистване около лозовите насаждения. Септември месец започва брането на грозде. Готовата продукция се прибира във винарната, където след обработката това грозде се превръща във вино.
Въпреки по-малкия очакван добив тази година, миналата 2024-а е била по-слаба за производителите на винено грозде у нас, коментираха за Money.bg от Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ). Въпреки това, заради климатичните промени и по-ранното прибиране на реколтата, българските лозари не са изпитвали традиционния сериозен натиск от страна на вносна продукция.
От бранша определят миналата година като слаба, но цените, които са получили производителите за продукцията си, са били по-добри в сравнение с предишни години. Надеждата е тази година ситуацията да още по-добра, а през следващата секторът отново да тръгне нагоре.