Безсмислена и безполезна: Как работата се превръща в глупост

Изследователите продължават да обсъждат дали някои работни места по своята същност са безполезни - но всички са съгласни, че е вредно да виждате работата си по този начин, пише в статия на psyche.co.

Марк описва по-голямата част от работата си като нещо, което е направено "за показ". Работата му като старши специалист по качество и производителност в местен съвет на Обединеното кралство включваше "да се преструва пред началниците си, че всичко е наред и като цяло да трупа безсмислени числа, които създават илюзията за контрол." Той е цитиран в книгата си "Глупави работни места" ( Bullshit Jobs, 2018) от покойния антрополог Дейвид Грейбър.

Ханибал беше още по-суров. Като дигитален консултант в маркетинговия отдел на фармацевтична компания, той нарече работата си "чисти, неподправени глупости", които "не служат на нищо".

"Наскоро получих около дванадесет хиляди паунда от фармацевтичен клиент за написването на доклад от две страници, който да бъде представен на глобална стратегическа среща", каза той. "В крайна сметка докладът беше безполезен, защото те никога не стигнаха до тази точка от дневния ред."

Грейбър за първи път споменава "глупава работа" в есе от 2013 г. , което се превръща в хит.

Активисти облепиха лондонското метро с цитати от този текст. Разширявайки своите аргументи в по-късна книга за "глупавата теория на работата", Грейбър я определя като "форма на платена работа, която е толкова безсмислена, ненужна или вредна, че дори служителят не може да оправдае съществуването й, но е принуден, като част от условията на работа, да се преструвам, че това е грешно".

Докато аргументите на Грейбър несъмнено предизвикаха раздвижване в културата, неговите твърдения не съвпаднаха с констатациите на изследователи, които се опитаха да оценят действителното количество безполезна и безсмислена работа.

Източник: iStock Images

Емпиричните доказателства показват, че сравнително малко хора смятат работата си за безполезна

Това поставя под въпрос приложимостта на концепцията на Гребер към реалния живот.

Така например проучване на YouGov от 2015 г. показа, че сред възрастните британци около една трета са тези, които намират работата си за маловажна за света - 37%. А в проучване от 2018 г. , обхващащо 47 държави, 8% нарекоха работата си социално безполезна, а други 17% се съмняват в нейната полезност. И накрая, в изследване от 2021 г. , базирано на качествени данни от Европейското проучване за условията на труд (EWCS), около 5% съобщават, че работата им е безполезна. Според авторите на последното проучване резултатът може да не е, че някои работни места са обективно безполезни, а че хората в много видове работа се чувстват отчуждени, страдат от лоши условия на труд и лошо отношение.

Тези заключения накараха един от коментаторите да нарече самата теория на Грейбър "заблуда". Но вероятно това беше преждевременно. Едно от списанията на Британската социологическа асоциация - "Работа, заетост и общество" - публикува ново изследване през юли тази година, като твърди, че въпреки важността на фактори като отчуждението, наистина има определени професии, които се считат за по-безполезни от други. И освен това те отговарят на категориите на Гребер за глупости.

Саймън Вало, социолог от Цюрихския университет и автор на това изследване, е чел "Глупостите", докато е писал дисертацията си. "По това време много мислех какво да правя с живота си", казва той. "Наистина не знаех какво искам да правя, но чувствах, че трябва да е нещо смислено." Вало каза, че е бил шокиран да научи, че толкова много хора смятат работата си за социално безполезна.

Източник: iStock

Грейбър предложи пет категории "заблуждаваща" заетост:

"Лакеите" - като администратори или асансьорни оператори - работят само за да накарат другите да се чувстват важни.

"Гангстерите" - като лобистите или телемаркетингите - мамят хората в името на своите шефове.

"Патерици" - като представителите за обслужване на клиенти - предлагат лоши решения за възникващи проблеми.

"Отметките" - като Марк и Ханибал - прекарват времето си в писане на безполезни документи и доклади. И накрая, "надзорниците" - или мениджърите - казват на хората да правят безполезни неща, докато самите те не правят нищо.

Саймън Вало, анализирайки данни от американското проучване на условията на труд от 2015 г. (AWCS), се фокусира върху три от категориите на Грейбър - лакеи, гангстери и надзиратели - които според него могат да бъдат свързани с определени видове заетост. Проучването, обхващащо 21 професионални групи (някои от които Грейбър би класифицирал като "глупости" - административна поддръжка, продажби, бизнес и финанси и управление), помоли хората да отговорят дали смятат, че работата им има значим принос за техните общности или обществото като цяло. Въз основа на тези данни Вало изчислява, че 19% от анкетираните намират работата си за безполезна. И това нейно възприятие се увеличава значително, когато е наета в "заблудни" (според Graeber) категории, сред които такъв ефект не се наблюдава само в една група - юридическите професии.

Тези резултати се различават донякъде от проучванията от 2018 г. и 2021 г. и според Робърт Дюр, професор по икономика в университета Еразъм в Ротердам и съавтор на доклада от 2018 г., може да са свързани с начина, по който е зададен въпросът за полезността на работата.

Магдалена София, социолог от Future of Work Institute и съавтор на проучването от 2021 г., казва, че техните констатации, че само 5% от хората смятат работата си за безполезна, й показват, че има повече от просто категория "глупости" работни места..

Според нея не става дума за това, че някои видове заетост са безсмислени по своята същност, а по-скоро за по-обща характеристика на трудовия опит. Това включва достъп до "управление на качеството", автономия, контрол върху работния процес и достъп до значими взаимоотношения с другите. Ако тези по-широки условия на заетост отсъстват, хората са по-склонни да гледат на работата си като на безполезна. "Не съм склонна да се съглася с извода, че все още има професии, които са измамни по своята същност", казва София.

Вало е съгласен, че теорията на Гребер не обяснява всички причини, поради които хората смятат работата си за глупост. По думите му понякога мислят така, защото е така, понякога защото са недоволни от условията на труд, понякога защото първото и второто съвпадат. "Приемам всички резултати, получени от други проучвания, и ги намирам за много ценни", казва Вало. "Различното в настоящата ситуация е, че има множество обяснения за едно и също явление."

Важно е да се отбележи, че въпреки фокусирането върху по-широките фактори на заетостта като отчуждението, Вало все пак открива професии, които (в съответствие с идеите на Грейбър) се считат за по-безполезни от други.

Не само отчуждението или неудовлетвореността кара хората да мислят, че работата им е безсмислена, казва той, но понякога наистина има нещо, което ги кара да се чувстват "глупаво".

Източник: iStock

И дори ако, както посочва Вало, числата не са толкова високи, колкото Грейбър първоначално предположи, това все още означава, че

Милиони хора смятат самото естество на работата си за социално безполезна

Грейбър признава, че е трудно за един или повече хора да дефинират универсално какво прави една работа "полезна" или "необходима". Той пише, че "не може да има обективна мярка за социална стойност".

Но това, което можете да направите, е да попитате човека какво мисли за работата си. "Не трябва да подценяваме значението на субективните вярвания на хората за това колко полезна е работата им", казва Робърт Дюр. Според редица проучвания субективните вярвания за това дали работата има смисъл влияят върху мотивацията за работа и удовлетворението от работата.

"Има много начини да намериш смисъл в работата. Вярвам, че вашият принос към обществото е само един от начините за измерване на стойността на работата."

Ако работата се възприема като социално безполезна по различни причини, тогава има повече от един начин за подобряване на ситуацията. За някои хора може да става въпрос за справяне с проблемите на отчуждението или свободата на избор.

Грейбър вярваше, че глупостите работят, което обяснява

Защо икономическите прогнози на Джон Мейнард Кейнс не се сбъднаха

Кейнс допуска, че с нарастването на технологичната ефективност хората ще работят все по-малко и по-малко, докато най-големият проблем не стане как да запълнят свободното си време. Това не се случи и ще трябва да продължим да се борим за смисъла на творбата. "Това е същността на настоящата дискусия", казва София. "Това е истинският проблем: да разберем как можем най-обективно да оценим дали работата е полезна или не."

Дългосрочната привлекателност на теорията за измамната работа е, че тя е ключов въпрос за мнозина, тъй като е свързан с въпросите за смисъла на живота. Грейбър заявява по този повод: "Как можете дори да говорите за достойнството на работата, ако тайно чувствате, че вашата работа не трябва да съществува?"