Чукат ли предсрочните избори на вратата? Въпросът звучи все по-актуално, но поне на този етап аргументите "за" и "против" изглеждат сякаш равностойно. Страната се управлява от сложна 4-партийна коалиция, която има ситуативен характер. Коалиционните субекти не споделят общи фундаментални идеи и ценности, а са събрани заедно, за да реализират конкретно цели, свързани с институционални реформи, както и със социални и пазарни теми.

Ситуацията, създала условия за сформирането на подобно коалиционно управление, се корени във времето на летните месеци на 2020 г., когато седмици наред се провеждаха протести срещу тогавашното легитимно правителство, доминирано от ГЕРБ. Силно съпричастен към тези протести беше и президентът Румен Радев. Именно през 2020 г. на площада се оформи разбирането, че в България се случват огромни злоупотреби с публични средства и че изваждането на Бойко Борисов от властта и на Иван Гешев от прокуратурата са целите, около които следва да се формира и развие новото управление, независимо от неговия състав както като политически формации, така и като персонални решения. Така формирало се на площада, въпросното разбиране просто се завъртя в политиката и се превърна в основа за правенето на предизборни кампании и раздаването на обещания към електората по време на три парламентарни и един президентски вот през 2021 г.

Дори може да се каже, че между т.нар. партии на протеста имаше конкуренция за това коя би направила най-екстравагантните и привлекателни предложения към гласоподавателите, базирани върху площадните разбирания и стандарти от лятото на 2020 г. Именно по тази причина имаше два предсрочни парламентарни вота през 2021 г. Различните формации с претенция за новаторство в българската политика се конкурираха за доверието, идващо от площадните страсти и едва когато стана ясно, че нито една от тях не може да надделее в тази конкуренция се пристъпи към компромис между тях и се стигна до появата на настоящия кабинет на Кирил Петков.

Наред с площадните страсти и компромиса трябва да се обърне внимание и на появата на "Продължаваме промяната" като политически субект, който обедни и оглави останалите новатори при създаването на правителството, което в момента управлява страната. По начина на своята поява "Продължаваме промяната" много прилича на появата на бизнес проект, т.е. откриване на ниша и нейното разработване. Кирил Петков и Асен Василев осъзнаха, че има недостиг на лидерство сред протестните партии и много бързо, с малко подкрепа от Румен Радев, се появиха сред тях със собствена формация. Петков и Василев поне първоначално запълниха лидерския вакуум, но сякаш с това се изчерпи техния принос към политическото пространство на протеста и промяната. Те възприеха говоренето от протестите през 2020 г. и заложиха силно на него както по време на предизборната си кампания, така и в първите седмици след като започнаха да изпълняват функциите на премиер и вицепремиер. Кирил Петков обичаше да твърди, че злоупотребата у нас с публични средства е около 2-3 млрд. годишно, създавайки усещането, че е достатъчно тези злоупотреби да бъдат прекратени и това би решило всички проблеми на държавата и нейните граждани. До момента поне доказателства за злоупотреби в такива размери няма, а обстоятелството, че кабинетът използва фискалния резерв и тегли заеми ни води към обоснованото предположение, че подобни доказателства няма и да се появят.

Коалицията обаче се сплотява не от доказателства, а от определено говорене, което допада на всички формации в нея и на най-близките им привърженици. Разбира се, за управляващите е ясно, че възстановяването на световната икономика след продължителната ковид криза крие определени проблеми, които могат да бъдат предвидени и да им бъде намерено адекватно противодействие, което да се заложи в управленската програма на правителството. Всъщност обаче ако въпросът с двата или трите милиарда стоеше така, както Кирил Петков го артикулира, то поемането на управлението от новия кабинет и спирането на злоупотребите щеше да гарантира и преодоляване на редица от проблемите, които се появиха в икономиката. Това, което новите управляващи направиха, беше да демонстрират прозрачност чрез преговорите, които водиха помежду си в края на миналата година (преговорите в МОЛ-а), а това също е производно на уличните нагласи от лятото на 2020 г., един вид като начин на противодействие на т.нар. задкулисие. Изводът дотук е, че настоящата коалиция е базирана върху протестните послания от лятото на 2020 г. и всичко, което е извън тази рамка представлява възможна заплаха за нея и съответно потенциална вероятност за нови предсрочни парламентарни избори.

Икономическите проблеми определено не са най-голямата заплаха за целостта на коалицията. Те вече бяха започнали да се случват месеци преди настоящият кабинет да поеме управлението, освен това неуредиците в българския енергиен сектор са с дългосрочна давност и кабинетът "Петков" не може да носи отговорност за тях. По-скоро проблемът тук е, че правителството сякаш няма ясни идеи за реформа на енергийния сектор. В икономическата сфера причините за проблемите някак си можеха да се прехвърлят назад във времето и електоратите на формациите от коалицията да ги разбират като оставени от ГЕРБ. На това може да се гледа като на консенсус, от който нито една от управляващите формации не губи нито управленска тежест, нито електорална подкрепа.

Реалният проблем за целостта на управляващата коалиция идва по линия на руската война в Украйна. Всички въпроси във връзка с нея трябва да бъдат решавани в движение. По нея няма нищо в коалиционното споразумение. Не че в края на миналата година нямаше податки за появата на такъв тип военен конфликт. Тогава обаче той се считаше за малко вероятен или почти невероятен. Или поне така предпочитаха да мислят мнозина, когато ставаше дума за руска военна агресия срещу Украйна.

Проблемът сега е, че нагласите към войната променят управленската тежест на коалиционните партньори и влияят върху електоралната подкрепа към отделните формации в управлението. По тази тема "Демократична България" (ДБ), например, има позиция много по-близка до позицията на опозиционния ГЕРБ, отколкото до тази на управляващата БСП. В този случай, от електорална гледна точка, ДБ биха спечелили не ако се дистанцират от ГЕРБ, а напротив - ако си взаимодействат с опозицията в парламента относно осигуряването на военнотехническа помощ на Украйна. Като цяло изглежда, че БСП с нейното настояване за въздържане, е в изолация в рамките на коалицията, но пък ако страната ни не помогне военнотехнически на Украйна, това би означавало, че БСП на практика е овладяла управлението и се разпорежда с него без значение на позицията на останалите участници. Още повече, че БСП е в това управление единствено поради факта, че останалите три формации нямат достатъчно парламентарна подкрепа, за да управляват без нея. Или с други думи БСП е част от тази коалиция не по съдържателни, а по чисто аритметични причини. Именно тук идва и проблемът с управленската тежест - БСП значително засилва своята за сметка на тази на партньорите и особено за сметка на тежестта на ДБ.

Това е в интерес на настоящото ръководство на БСП, за което властта е неговия единствен аргумент срещу вътрешнопартийната опозиция. Ако обаче се стигне до положително гласуване в парламента за военнотехническа подкрепа за Украйна, БСП ще попадне в нова ситуация, която ще изисква вземането на определени решения. При евентуални нови избори, предизвикани от изтегляне на БСП от коалицията, партията ще трябва да се конкурира за проруския вот с "Възраждане", а вероятно и с някои нови проекти, които още не са се появили. Към това трябва да се прибави лошото организационно състояние на столетницата и неминуемите негативи, които всяка формация понася, излизайки от управленски мандат. При БСП обаче има и друга опция - да заяви, че след като една тема не е обект на коалиционното споразумение, то по нея е нормално да се формират мнозинства извън рамките на коалицията и да остави ДБ и ГЕРБ да бъдат водещи по въпросите, свързани с войната в Украйна. Така столетницата ще може спокойно да се ориентира към приоритетите си относно социалната политика и ценовите равнища, като по този начин също би могла да развива своята електорална подкрепа.

По-интересно би било какво ще предприеме ДБ ако размотаването продължава и проектът за решение за военнотехническа помощ остане извън пленарната зала. При подобно развитие за ДБ на практика има само една опция и тя е излизане от управленския формат. Всичко останало застрашава ДБ в електорално отношение до степен, че формацията може да остане извън парламента, независимо кога са следващите парламентарни избори. Премиерът Кирил Петков вече бе в Киев с представители на управляващите формации без БСП. Целта на Петков е ясна - да консолидира коалицията по темата "Украйна", поведението на БСП също е ясно - те не желаят да участват в този процес. След връщането на делегацията в София вероятно ще има развитие. При реализиране на първата опция за БСП или единствената логична за ДБ (в зависимост от ситуацията), предсрочните избори определено ще почукат на вратата. Ако БСП се ориентира към своята втора опция, нещата за коалицията ще се успокоят.

Ако си представим, че кабинетът "Петков" има потенциал да изкара пълен мандат, трябва да е ясно, че темата "Украйна" ще го съпътства през цялото време. Дори и войната да спре, темата ще остане актуална. Така че настройването на коалицията съобразно нея е необходимо, тъй като без това стабилността на управлението у нас би била немислима. А това е валидно за всяко управление, независимо от неговата формула и независимо от личността на министър-председателя.