Руският опозиционен лидер Алексей Навални отдавна е в полезрението на властите, тъй като постоянно осъжда корупцията, която цари сред руските държавни служители. В момента той е между живота и смъртта, след като предполагаемо е бил отровен в Сибир. По искане на семейството му той беше преместен в Германия в събота сутринта с медицински самолет след повече от 24 часа в желязната прегръдка на руските власти, които не искаха да го пуснат, твърдейки, че състоянието му не позволява да бъде транспортиран. Твърдение, оспорено от антуража на опозиционера, според което нежеланието на руските служители се дължи на желанието да се прикрие факта, че Навални е бил отровен. Това коментира в своя статия френският всекидневник La Tribune.

Ден преди да изпадне в кома, в Томск симпатизантите му го попитаха защо още е жив. Той отговори, че смъртта му няма да обслужи на интересите на Путин, тъй като ще го направи мъченик.

Кой е Алексей Навални?

Опозиционерът, който през годините е обект на множество атаки, е основният лидер на руската опозиция. 44-годишният московски адвокат стана известен със своите блог публикации срещу корупцията. След това превключи на по-висока скорост, като трансформира активността си в социалните мрежи в организация, наречена "Фонд за борба с корупцията", който често публикува видеоклипове в YouTube и висококачествени репортажи за корупция на високо ниво, в които на прицел е руското правителство. Открито против Владимир Путин, Навални с една фраза, която оттогава стана популярна, определи управляващата партия "Единна Русия" като "партия на крадци и мошеници". Той също се кандидатира за кмет на Москва през 2013 г. (официално събра 27% от гласовете - резултат, който той счете за много под реалния и безуспешно изиска преизчисляване на гласовете).

Опита се да оспори Путин на президентските избори 2018 г., но не беше допуснат да се кандидатира поради присъда за корупция, чийто политически характер хвърля сянка на съмнение. За да поддържа движението си активно, той създаде широка мрежа от офиси в цяла Русия и понастоящем оглавява политическата партия "Русия на бъдещето", която все още не е регистрирана.

Навални не е единодушно приеман. Част от неговите позиции са критикувани от членове на московската опозиция, която е разцепена, и по-специално неговата подкрепа за анексията на Крим, както и връзките му с националистите. Но няма съмнение, че неговите възгледи и активизъм са му спечелили вниманието на властите. Той е затварян няколко пъти по административни обвинения, а брат му е в затвора от три години. Също е бил нападан многократно и е заливан със зелена боя по лицето, което е увредило зрението му.

Последните няколко месеца бяха белязани от значително увеличаване на натиска от страна на властите. През юли Навални беше принуден да обяви закриването на антикорупционния си фонд поради наложени му тежки глоби. Този активизъм обаче не пречи на Навални да използва изненадващо лек тон в социалните медии и да показва нормален живот, за което свидетелстват снимките със семейството му или показващи, че той бяга в московски парк. Безспорно е, че той е един от предвестниците на ново поколение руснаци, които не се страхуват да критикуват режима и които след век на кошмарни катаклизми се стремят да живеят в "нормална страна". Тази нормалност ще бъде постигната само ако Русия се откаже от своята ретроградна и следимперска поза, наследена от Студената война, и се превърне в страна, обърната към бъдещето, нетърпелива да се оборудва с училища, инфраструктури и здравни системи.

Путин е изправен пред много предизвикателства

Предполагаемото отравяне на Навални идва в критичен за Путин и Кремъл момент. След изборите през 2018 г. популярността на президента спадна рязко, като през май достигна историческото ниско ниво от 59%, според независим социолог. Пандемията от коронавирус ускори това падане, като вирусът извади на светло плачевното състояние на здравните услуги в цялата страна.

Наскоро видяхме илюстрация на тази "умора на Путин" в руския Далечен Изток, където решението на Кремъл да хвърли губернатора в затвора предизвика масов протест миналия месец. Кремъл отговори на тази неустойчива популярност, като стартира широка, добре организирана конституционна реформа, насочена към подновяване на народната подкрепа за Путин и неговия режим. В същото време репресиите срещу опозицията се засилиха. По-конкретно, в един от най-престижните университети в Москва е извършена чистка на основните професори по конституционно право. Освен това избухнаха масови протести и в съседна Беларус - един от непоколебимите съюзници на Русия - заради подозрения за фалшиви избори. Повече от 200 000 души демонстрираха миналата седмица, за да поискат оставката на президента Александър Лукашенко.

Освен че Навални е разпалил голям брой млади руснаци, които изискват същите промени в страната си, това протестно движение вероятно е предизвикало паника в Кремъл, където масовите протести се разглеждат като екзистенциална заплаха за контрола, упражняван от лидерите на политическата система.

Кой би могъл да отрови Навални?

В този контекст е трудно да се разбере кой е виновен за предполагаемото отравяне на Навални. Ако това наистина е отравяне, то несъмнено е част от поредицата съмнителни "болести", които засягат хора, възприемани като заплаха от руската държава.

Някои от най-известните примери включват вероятната употреба на нервния агент Новичок от руските служби за сигурност, за да отровят Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри, Великобритания, през 2018 г. Други случаи на потенциално отравяне са по-малко известни. През 2018 г. изглежда, че един от основните членове на протестната пънк група Пуси Райът, Пьотр Верзилов, също е бил отровен.

И ако превръщането на Навални в мъченик изглежда не обслужва Кремъл в момента, възможно е нападението да е дело на неконтролирани елементи от средите на държавна сигурност, застрашени от антикорупционните разкрития на Навални.

Както каза един британски коментатор: "Кое е по-страшно - държава, която убива, или държава, неспособна да контролира убийците си?" Ако се окаже отравяне, едва ли някога ще разберем със сигурност кой го е поръчал. Но посланието към тези, които критикуват сегашния режим, е плашещо. И напомня по мрачен начин на следващото руско поколение, че то (все още) не живее в "нормална държава".