Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ръководството на Deutsche Bank AG и Commerzbank AG трябва да решат дали техните планове за сливане имат смисъл, съобщи агенция Bloomberg. По този начин тя дистанцира правителство си от тази мегасделка.

Според Bloomberg, на срещата на върха Global Solutions в Берлин, Меркел е обявила, че плана за сливане на двата най-големи кредитора в Германия е въпрос най-вече на частния бизнес. Канцлерът на Германия обаче е потвърдила, че правителството ще обсъди възможната консолидация заради акционерното си участие от 16% в Commerzbank.

Bloomberg подчертава, че сливането между двете банки, базирани във Франкфурт, представлява риск за Меркел. Нейното правителство трябва да балансира между опасността от потенциалната загуба на десетки хиляди работни места във финансовия сектор и перспективата да понесе финансови загуби, ако икономическия спад доведе до затруднения след сливането на двете банки.

Сделката за сливане се ползва с благоразположението на финансовия министър Олаф Шолц. Според него това обединение ще помогне за осигуряването на финансиране за експортно ориентираната икономика на страната по време на икономически спад. Според Bloomberg след евентуалното сливане правителството на Меркел ще запази акционерното си участие от Commerzbank. Това би изключило политически опасната възможност да се натоварят германските данъкоплатци със загуби от продажбата на акции, придобити от правителството по време на спасяването на банката през 2009 г.

Междувременно банковите надзори на ЕЦБ и на Германия сигнализираха, че създаването на мегабанка в Германия ще бъде оценявано от тях единствено от гледна точка на регулаторните изисквания, а не от политическите интереси на правителството в Берлин. В интервю за "Файненшъл Таймс" шефът на европейския банков надзор Андреа Енрия се изказа доста резервирано по отношение на потенциалното обединение между Deutsche Bank AG и Commerzbank AG. "Не харесвам особено идеята за национални шампиони, нито за европейски шампиони в банковата сфера", каза Енриа и подчерта, че по-добрият вариянт е големите банки да привличат външни инвеститори, които да ги подкрепят не само със своите финанси, но и с допълнителната си експертиза.