"764 училища закрити за 14 години" четем на първа страница на в. "Труд"

Основната причина е демографската криза в страната

МОН не предостави информация за новосъздадените частни училища

Общо 764 държавни и общински училища са закрити в България през последните 14 години. Новооткритите за същия период са едва 12, става ясно от отговор на парламентарен въпрос на Меглена Кунева към бившия депутат от гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов.

Като основна причина за закриването на огромния брой учебни заведения бившият просветен министър посочва демографската криза в страната.

Прави впечатление, че Кунева не дава информация за броя на новооткритите частни училища през този период, въпреки че народният представител пита за него в същия парламентарен въпрос.

Прочети още от в. "Труд"

"653 големи компании правят 30% от оборота", извежда на първа страница в. "Стандарт"

Семейният бизнес осигуряват прехрана на всеки трети от работещите българи.

653 големи компании правят близо 30% от оборота на всички нефинансови предприятия в страната, показват данните на Националния статистически институт. Това са предприятия с над 250 души персонал, в които работят общо над 475 хил. души. По този начин осигуряват заетост на близо 25% от работещите в частния сектор българи. Оборотът на тези 653 компании за 2015 г. е 70,7 млрд. лв., при общо 237 млрд. лв. оборот на всички нефинансови предприятия в страната. Затова може да се каже, че всяко едно от тези предприятия е от съществено значение за цялата икономика на България. Основно това са заводи в преработващата промишленост, които са общо 285 на брой в цялата страна. Но в групата на фирмите с над 250 души персонал, има и 60 компании в сферата на търговията и ремонта на автомобили, както и 69 дружества, които работят в сферата на административните и спомагателни дейности. В добивната промишленост има само 18 такива големи предприятия, а в строителството те са 48. Също 48 на брой са и големите компании в сферата на транспорта и складирането, а 21 са в бизнеса с хотели и ресторанти.

Прочети още от в. "Стандарт"

"CEZ може да продаде бизнеса си в България", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

CEZ официално обяви, че може да продаде българския си бизнес. За план за излизане от страната на чешката компания се заговори още през есента, като за заинтересовани купувачи се спрягаха три местни холдингови групи, които нямат солидно присъствие в енергетиката. Слаб интерес е проявен и от френска, турска и румънска компания, казаха няколко източника на "Капитал". Петъчното съобщение на CEZ може да означава, че продажбата няма да е паническа към един местен желаещ, а може да се структурира класическа сделка - с покана към още чуждестранни енергийни инвеститори. За потенциалните кандидати в компанията вече има създадена data room - с финансова и правна информация за българските дружества, казаха няколко източника.

Сделката е важна, защото се продава най-големият недържавен енергиен бизнес в страната - само "ЧЕЗ електро", което снабдява с ток София и цяла Западна България, има приходи от 1.4 млрд. лв. Отделно има и разпределително дружество - най-големият в страната търговец на ток, неработещата ТЕЦ "Варна", няколко ВЕИ актива.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Санирането продължава и пак ще е безплатно", четем на първа страница на в. "24 часа"

От първия етап на година ще се спестява енергия за 180 млн. лева Санирането продължава и пак е безплатно. На последното си заседание на 25 януари правителството на Бойко Борисов одобри отпускането на още 1 млрд. лева по Националната програма за енергийна ефективност.

Ден след това вече бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова прати писмо до всички кметове да бъде възстановено подписването на договори и обявяването на обществени поръчки за изпълнители.

Прочети още от в. "24 часа"

"Спипаха 1700 тарикати с карти на умрели инвалиди" четем във в. "Монитор"

749 фалшифицирали винетките за хора с увреждания, 2056 зарязали колите си на специалните места

1700 тарикати са се възползвали от инвалидните стикерите на починалите си роднини, които им дават право да спират колите си без пари на синята или зелената зона в столицата. Нарушителите са спипани през миналата година, сочи справка на Центъра за градска мобилност, изготвена за "Монитор". 749 пък са шофьорите, които са фалшифицирали или са използвали неправилновинетките за хора с увреждания. Хитрите столичани са се опитали да минат метър с невалидни карти или такива без подпис и печат от кого са издадени. Освен това някой дори правили копия на чужди карти и ги поставяли на предното стъкло, така че да се не се виждат много добре данните. Най-честото нарушение, обаче е паркирането с валидни карти, но без присъствието на правоимащото лице.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Въпреки всички мерки разходите за болници растат" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Разходите на здравната каса за болници през 2016 г. растат, въпреки че това беше годината, в която бяха в сила редица мерки за ограничаването им. Увеличението е и на фона на предходната 2015 г., когато касата за пръв път е успяла да намали парите, които плаща за болнична помощ, при това без реформи. През 2014 г. НЗОК е платила за болнична помощ 1.602 млрд. лв. През 2015 г. касовото изпълнение на бюджета е 1.523 млрд. лв., а за 2016 г. то е вече 1.613 млрд. лв.

През 2015 г. единствената по-сериозна мярка срещу дефицита беше въвеждането на твърдите лимити на болниците и за пръв път НЗОК не плащаше отчетената над тях дейност, което доведе за пръв път до намаление на парите, плащани за болници. Ежегодно, откакто касата е започнала да плаща за лечение в болниците, средствата растат и 2015 г. беше първата извън тази тенденция.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Цената на кредитите в левове достигна исторически минимум", пише в. "Капитал Daily"

Кредитирането на бизнеса в българска валута достигна най-ниската си цена, показват данните на Българската народна банка към края на декември. Заемите за нефинансови предприятия на стойност до 1 млн. евро са се отпускали при средна лихва от 4.36% през последния месец на миналата година, което е исторически най-ниското им ниво, откакто БНБ води статистика на сделките от 1994 г.

Всъщност през цялата 2016 г. средните лихви, при които са отпускани заеми при този сегмент, са били неизменно под 5%. Това се отрази и на обемите, които банките отпуснаха или предоговориха през 2016 г. с клиентите си, която нарасна с 19% на годишна база до 2.4 млрд. лв. Що се отнася до по-големите бизнес кредити в левове на стойност над 1 млн. евро, тяхната средна цена през декември е била 3.61%.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Глоби за картел при горивата ще има. Някога, но не сега", пише в. "Сега"

Картелът на пазара на горива зацикли окончателно между Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и съда. За колко време - никой не се наема да прогнозира. Разкритието на КЗК, че най-големите търговски вериги са договаряли цените си, е на път съвсем да се затлачи и да се препъне в бюрократични спънки и обжалвания. Дори и да се стигне до наказания, явно пак ще се чака да минат изборите. А може би и следващи избори. Какво ще бъде решено, на финала не се знае. Но надеждата, че този път фирмите ще бъдат наказани със санкция, която съответства на нарушението им - че са мамили хората и синхронизирано са надували цените, при това години наред, постепенно изтлява.

Прочети още от в. "Сега"

"Ректорът на Медицинския университет във Варна проф. д-р Красимир Иванов: Задава се здравна катастрофа - лекарите са все по-малко" пише в. "Труд"

- Новата година започна с нова формула, по която ще се разпределят средствата за наука за висшите училища, и с анонс, че те ще са повече. Доволен ли сте от тази промяна, проф. Иванов?

- Тя е положителна, но е нужна качествено нова система за финансиране на науката, която да отчита с какво всяка разработка ще допринесе за развитието на икономиката и на страната като цяло. Не трябва да се дават пари на парче, а и е време да скъсаме с практиката да се прави наука самоцелно, както във времената на феодализма, защото така се пилее финансов ресурс. Ясно е, че парите за наука в държавния бюджет са недостатъчни и каквито и формули да се приложат, те пак няма да стигат. Но по програмата "Наука и образование за интелигентен растеж" има 350 млн. лв., които трябва да бъдат използвани ефективно.

Прочети още от в. "Труд"

"6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приход", пише в. "24 часа"

"Лукойл", ОМВ и "Шел" платили най-много данъци от петролните фирми 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, "Лукойл Нефтохим Бургас". УниКредит Булбанк, "Аурубис България", НЕК, Алианц Банк България, "Лукойл България", Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк.

Прочети още от статията на в. "24 часа"

"Москва ни даде жокер за "Турски поток"", пише в. "Стандарт"

България да поиска от ЕС една от тръбите да минава през нея, каза руски представител. Вече има прецедент по Третия енергиен пакет на ЕС, коментира експертът проф. Атанас Тасев.

Москва ни даде жокер, че страната ни може да участва в проекта "Турски поток". Така енергийният експерт проф. Атанас Тасев коментира изказването на директора на Фонда за национална енергийна сигурност на Русия Константин Симонов, че страната ни има шанс да преговаря с Русия и ЕС за включването ни в проекта. Идеята на Симонов бе огласена по БНР в събота. Според нея газовият хъб "Балкан" край Варна може да бъде реализиран чрез строителството на една от тръбите на газопровода "Турски поток" към България и тя да върви в посока към границата с Гърция.

Прочети още от в. "Стандарт"