АМ "Струма": Нито през Кресненското дефиле, нито през това десетилетие

Вече изглежда ясно - последната отсечка от АМ "Струма" няма да минава частично или изцяло през Кресненското дефиле. Сюжетът, сблъсквал години наред местни и национални политици, бизнес и екоорганизации, достигна до развръзка с Пътната карта за завършването на аутобана, която миналата седмица кабинетът "Желязков" прие.

Разбра се и какъв индикативен срок поставя властта за завършването на проекта. Тук повод за всенародни тържества няма - лентичката се очаква да се реже през юни 2031 г. Припомняме, става дума за същата магистрала "Струма", която кабинетът "Сакскобургготски" обещаваше да е готова за олимпиадата в Атина през 2004 г.

Кой вариант на АМ "Струма" през Кресненското дефиле подкрепят жителите на Симитли?

Днес бе проведеното обществено обсъждане в града

27-те години забавяне може и да изглеждат скромни на фона на провала на три поколения държавници да свържат София и Варна с АМ "Хемус", но със сигурност за пътуващите от и към Гърция следващите 6 лета ще са много дълги.

По правилата

За магистрала между София и Солун всъщност се говори поне от 1997 г. От същата година е и съпротивата срещу идеята за аутобан в дефилето. През годините сблъсъците придобиха доста грозно изражение, като едната страна обвиняваше другата в "екорекет", докато насреща летяха упреци в политическо късогледство и желание да се унищожи природата заради корупционни интереси.

Междувременно, трафикът в района ставаше все по-тежък, катастрофите - също.

Пътната карта за АМ "Струма" поне на този етап слага край на дебатите. Тя беше разработена по препоръка на Комитета към Бернската конвенция за опазване на дивата европейска природа и фауна и естествените местообитания, като в изработката са участвали както властите, така и Коалиция "Да спасим Кресненското дефиле".

Изпълнението на заложените мерки ще се следи от работна група, в която влизат представители на регионалното и на екоминистерството, на АПИ, на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", както и представители на екологичните активисти.

Пускат движението през най-дългия пътен тунел „Железница“ на магистрала „Струма“

Това ще стане на 20 февруари

Бившият министър на околната среда и водите и бивш съпредседател на "Зелено движение" Борислав Сандов е категоричен, че "Струма" трябва да се довърши - но до момента погрешен подход на няколко управленски конфигурации е създавал пречки за това. "Упорството на множество правителства да направят магистралата въпреки европейското законодателство и въпреки екологичните щети, които би нанесло преминаването през Кресненското дефиле, забавяше процеса", заяви той пред Money.bg.

По думите му единственият начин за построяването на магистралата винаги е бил извън Кресненското дефиле и това е било заложено още при екологичната оценка и проектирането през 2008 г. От една страна - заради научните данни за биоразнообразието в региона, от друга - по съвсем практични причини.

"Там (в дефилето - б.р.) никога не е планирана изцяло магистрала - щеше да бъде скоростна отсечка и то не с висока скорост, а по-скоро с 80-90 км/ч. Това не е съвсем истинска магистрала. Упорството особено на правителствата на ГЕРБ преди години за това да минава през Кресненското дефиле една отсечка - цялата или поне половината, беше според мен лично недалновидно и забави целия процес по завършването на магистралата", посочва той.

Според Сандов сегашният път трябва да остане локален за нуждите на местните общности и на населените места между Симитли и Кресна.

Магистрала извън дефилето ще струва доста повече в сравнение с екологично неприемливите варианти. Бившият министър отбелязва, че сега е възможно завършването на "Струма" да получи и европейско финансиране - но то не не може да покрие изцяло строителството на отсечката, защото през годините много средства са били пренасочени към други проекти.

Има и други варианти: "Тук трябва да разглеждаме и още една хипотеза - вицепремиерът Гроздан Караджов говори за публично-частни партньорства по отношение на част от инфраструктурните проекти, но не знам дали за тази отсечка специално се мисли - отдавна има заявен интерес от частен инвеститор за изграждане на два дълги тунела по трасето. Предполагам, че по-скоро ще се върви по процедурата, която е за изцяло източен обход. Аз съм заявявал, че най-добре би било да са два дълги тунела, но не мога да бъда сигурен дали това ще се случи - други хора вземат решенията".

Дупки по пътя за Европа

"За нас от ключово значение е да има магистрала - и да я има колкото се може по-бързо. Това предполага движение без спиране. От там насетне, дали разстоянието ще бъде значително по-дълго - всички знаем, че трудно се води диалог с еколозите и техните организации", коментира пред Money.bg и изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.

По думите му проблем не е само "Струма", а общото бавно темпо, с което се развива инфраструктурата у нас.

Преди приемането на България в Шенген много представители на транспортния бранш (включително Арабаджиев) виждаха възможност след влизането на нашата страна в зоната за свободно придвижване тя да стане ключов елемент в нов път за азиатското карго към Европа - то да се разтоварва още в Солун или Пирея, а не чак в Ротердам.

С днешна дата, готови ли сме за ситуация с повече трафик в такова направление? "Оказа се, че ние не сме готови - прехвърляме се от Кресненското дефиле на пътя Ботевград - Мездра, който вече няколко години стои затворен. Ние губим милиони годишно, защото, например, за да се премине от София до Видин, трябва да се мине през Долни Дъбник", отговаря Йордан Арабаджиев.

По думите му тези два участъка - в Югозападна и Северозападна България, "неминуемо се явяват като една фуния, в която стават задръствания". Така България се превръща в слабото звено за този алтернативен маршрут.

Дойде ли време за "частни" пътища и магистрали в България

Изпълнителният директор на Института за икономическа политика Ясен Георгиев пред Money.bg

Има ли как България да навакса изоставането си в инфраструктурно отношение без това да е за сметка на околната среда? Борислав Сандов е категоричен, че това е възможно. "Тук въпросът е за прилагане на правилата за действие и избор на изпълнители - не по приятелска, шуробаджанашка или корупционна схема, а по отношение на качество и доказан опит в критични инфраструктурни проекти. Ако по този начин се направят нещата, то тогава би могло да се случват и в по-бързо темпо, и по-качествено, и по-устойчиво", подчертава той.

Както се вижда до момента по криволичещата история на българските магистрали, това всъщност са доста на брой и трудно изпълними на наша територия условия.