Българските производители искат свободен пазар и равнопоставеност с търговците. Доставчиците на големите търговски вериги настояват за приемането от 42-ото Народно събрание на законодателните промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните.

Лукан Луканов, представляващ „Произведено в България - съюз на малкия и среден бизнес", алармира на пресконференция в БТА, че се прокламират несъстоятелни твърдения във връзка с тези законодателни промени. Според него не е вярно, че след приемането на закона цените ще се вдигнат и че той ще наруши конкурентната среда.

Луканов описа механизма на взаимоотношенията между производители-доставчици и търговските вериги. Българските производители съгласуват с търговските вериги цени, в които се описват и отстъпките на производителите. Доставчиците не могат да влияят на крайната цена в магазините и оттук нататък търговците са свободни да определят цените си. По думите му един закон няма как да промени себестойността на продукцията. Цените преди и след приемането на закона са в ръцете на търговците.

Несъстоятелно е и твърдението, че ще се наруши конкурентната среда. Лукан Луканов изтъкна някои аргументи в тази насока. На първо място - нелоялните търговски практики са елемент от пазарните стопанства на всички членки на ЕС и те са разписани в т.нар „Зелена книга" на ЕК. България не прави изключение от общата картина. Следователно, ако нелоялни търговски практики съществуват и ЕК е на път да постигне консенсус за нужната регулация по въпроса, на всяка държава и националното правителство е дадено правото само да избере как да се намеси и да регулира тази ситуация. Това е направено от почти всички държави и не е нарушена конкурентната им среда, коментира Луканов.

Другата причина за страха от приемането на законодателните промени е Доклад на световната банка по въпроса. Луканов съзря лобистки интереси в основата на този документ. В доклада не се споменава за „Зелената книга", съдържаща многогодишните изследвания, анализи и прогнози на нелоялните практики в цяла Европа. До момента Световната банка не се е месила при приемането на такива закони в политиката на страните. Той даде за пример Румъния, където през 2010 г. е приет такъв закон. Търговските вериги надали още по-силен вой, като дори заплашили, че ще напуснат страната.

„Не искаме България да остане единствената страна, в която е много опасно приемането на този закон", обяви Луканов. Доставчиците са на мнение, че страхът от този закон е необясним, ако търговците са коректни.

Общият годишен оборот на търговските вериги е над 6,5 млрд. лева годишно, с уточнението, че данните са от преди две години. Социологът Кънчо Стойчев, който е член на управителния съвет на „Произведено в България" обяви, че те не просто реализират печалба, а ключовата дума е „свръхпечалба". От друга страна около 70% от оборота са от внос, т.е голяма част от печалбата отива в чужбина, вместо да стимулира българското производство. Между 0,50 лв. - 0,58 лв. се фактурира един хляб, а същевременно се продава около 0,89 лв. от търговците. Доставчикът пък печели около 0,40 лева.

„Свръхпечалбата е за сметка на производителя и на потребителя", подчерта Стойчев. В България няма ред и закони и може да се реализира „свръхпечалба" - именно това обяснява присъствието на голям брой търговски вериги у нас.

Пламен Грозданов от „Произведено в България - съюз на малкия и среден бизнес" обяви, че днес законът ще се гледа в икономическа комисия и има уверения, че той ще влезе в пленарна зала.

Мариана Кукушева от Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите посочи два начина за коригиране на цените за крайния потребител с траен тренд надолу. Производителите искат свободно договаряне на пазара, тъй като той определя цената на една стока. Вторият вариант, свързан с повишаване на платежоспособността на населението, е незабавно взимане на решение за диференцирана ставка на ДДС на най-необходимите стоки за българския потребител - храните.

Асоциацията на млекопреработвателите в България с представител Димитър Зоров призова търговските вериги в България да подпишат правилата на „Зелената книга" за нелоялните търговски практики, като доставчиците също са готови да положат подписите си.