Бетонът е вторият най-консумиран материал на планетата след водата. Той е здрав, евтин и издръжлив и се прави навсякъде и се използва за почти всичко. От строежи на сгради, до мостове, язовири и тротоари, всякаква инфраструктура и други.

Но тъй като светът използва около 30 милиарда метрични тона бетон всяка година - брой, който се очаква да расте, това също представлява малък процент от въглеродния отпечатък на човечеството. Около 8% от глобалните емисии идват от производството на цимент - свързващият агент в бетона е източникът на повечето от неговите емисии - което е повече от два пъти повече от емисиите от авиацията.

Има обаче начин за намаляване на въздействието върху климата на този жизненоважен строителен продукт, но има много опасности, пише Bloomberg.

Най-разпространеният вид цимент портланд, разработен в началото на 19 век, е направен предимно от вещество, наречено клинкер. Варовикът и глината се смилат и се оставят в много дълга въртяща се пещ, загрята до около 1400 градуса по Целзий. От другата страна излиза клинкер. Получават се топки, коиот се натрошават и смесват с добавки като гипс, за да се създаде циментът. Добавянето на вода и материали като пясък и камъни дава бетон. Заедно химическата реакция вътре в пещта и горивото, използвано за топлина, произвеждат по-голямата част от въглеродното замърсяване.

Как може да се декарбонизира нещо толкова голямо?

Световната асоциация за цимент и бетон (GCCA), която е група, представляваща 80% от световния обем цимент извън Китай, публикува пътна карта за нулеви нетни емисии до 2050 г. Куп промени трябва да бъдат направени, като по-ефективно използване, декарбонизация на електроенергията и нови горива за производство на клинкер.

Най-достъпният метод досега беше замяната на част от клинкера в бетоновата смес с други материали, а именно специална пепел и смляна гранулирана доменна шлака, които са отпадъчни продукти от електроцентрали, работещи с въглища и производство на стомана. Възможността да се замени част от въглеродно-интензивния клинкер с по-евтин отпадъчен продукт е благодат както от екологична, така и от икономическа гледна точка.

Разходите ще са очевидното предизвикателство. За разлика от индустриалните странични продукти, глината се нуждае от топлинна обработка. Ако е съчетано с улавяне на въглерод за останалия клинкер, със сигурност ще бъде по-скъпо.

Световната асоциация за цимент и бетон иска да установи въглеродна цена, която трябва да помогне за повишаване на конкурентоспособността на продукти като LC3. След това ще дойдат очевидните логистични предизвикателства при увеличаване на производството на нов сорт цимент. Ние сме генерирали приблизително 45 милиона тона каолинит през 2021 г. Ако целият цимент, произвеждан днес, използва тази глина, тогава ще трябва да извличаме 1,6 милиарда тона годишно. И все пак бюрокрацията може да попречи на по-мащабното приемане на LC3 - или поне да забави внедряването му.

Има строги регулации относно ресурсите, използвани в инфраструктурата. Когато даден материал държи мостове и небостъргачи, безопасността е от първостепенно значение.Само в САЩ има около 22 000 общини и окръга, от които се смята, че около 15 000 имат свои собствени строителни норми или значителни модификации на шаблони. Да се накарат всички да бъдат актуализирани, за да приемат нов нисковъглероден материал, е почти невъзможно.

По света много строителни норми са предписателни, което означава, че изброяват приемливи суровини и рецепти. Проблемът е по-бюрократичен от всичко друго. Преминаването на регулации към спецификации, базирани на производителността, би позволило по-бързото и по-гъвкаво приемане на нови технологии, без да се жертва безопасността.

Но LC3 не е единственият нов вид цимент, който излиза на пазара. Появяват се и други иновативни решения за решаване на конкретния проблем. Някои експериментират с базалтов продукт, докато други търсят методи за рециклиране или намират начини да заменят напълно клинкера.