По всичко личи, че 2011 година ще е черна за държавните служители в Гърция. След преразглеждането на първоначалния вариант на проектобюджета за следващата година, стана ясно, че е дошло време за секира в държавния сектор. В средата на октомври Министерството на финансите представи финансовия план за 2011, който бе изграден от 72% приходи от такси, данъци, глоби и т.н. и 28% съкращения на разходите за публичния сектор. От тогава обаче изтече много вода, коментира сайта GR Reporter.

Първо излезе списъкът с финансово неефективните държавни предприятия, които общо завличат държавата с десетки милиарди евро годишно. В същото време рецесията на пазара изигра лоша шега на правителството на Георгиос Папандреу и приходите от данъци се оказаха с поне два милиарда по-малко от планираното за първите 10 месеца на годината. На всичкото отгоре Европейската статистическа служба реши най-сетне да разнищи въпроса с данните на гръцката икономика, познати като „Greek statistics" (пишем каквото иска да види Европа, а не това което реално се случва). От там изскочи още едно зайче, което показа, че бюджетният дефицит на Гърция до 2009 година не е нито 9,3% от БВП, нито 13,7% от БВП, а цели 15,4% от БВП. Външният дълг на страната пък се превърна от 115% от БВП на 127% от БВП. Това съвсем обърка програмата на правителството за намаляване на дефицита и предприемането на допълнителни мерки за финансова консолидация се оказа необходимост.

Всички тези факти сложиха в изключително трудно положение социалистическото правителство на ПАСОК, което преди малко повече от година се кълнеше, че Гърция има пари. Новият вариант на бюджета предвижда 50% от приходи и 50% от съкращаване на разходи, като първи в борбата ще паднат губещите публични предприятия. Нормално е с тях да бъдат съкратени и работните места в тези предприятия, заплатите на който освен всичко останало струват доста скъпо на обикновения данъкоплатец. Според информация в медиите, които се позовават на гръцки икономисти средната стойност на работната заплата в държавните железници (ОСЕ) е около шест хиляди евро, а самата компания е губеща и струва на гърците един милиард годишно. За сравнение минималната работна заплата в частния сектор е 740 евро, а средната работна заплата се движи около 1300 евро. Не само държавните железници като монопол във влаковия транспорт не носят печалба, а даже отбелязват дефицит, като за последните 10 години гръцкото ЖП е натрупало дългове 10 милиарда евро. В подобно на ЖП транспорта положение са и компаниите за градски транспорт, някои пристанища  и други държавни организации.

Лечението за тези болни места на гръцката държавна администрация е приватизация, оптимизиране или закриване. Очаквано и дори задължително е в подобни организации да настъпят съкращения на персонала. На друго мнение е обаче министърът на транспорта и инфраструктурата Димитрис Репас. Независимо от препоръките на надзорната тройка на Международния валутен фон, Европейската централна банка и Европейската Комисия, той заяви миналата седмица, че съкращения на персонал в управляваните от него сектори няма да се проведат. Смесените сигнали на гръцкото правителство объркват до голяма степен международните наблюдатели и външните пазари и единственото впечатление, което оставят в тях е, че в Гърция все още няма единна воля за промяна.

По последни данни тройката е поискала от управлението на Георгиос Папандреу да намали държавните служители с около 30%. Броят на постоянните служители е приблизително 800 хиляди, а около още 300 хиляди са работещите на временен или граждански договор. Планът на правителството е, че в следващите три години да се назначава на държавна работа един на всеки пет пенсионирани. Въпросът с постоянните работни служители е по-деликатен, защото в Гърция от години се корени схващането, че да си намериш местенце на държавна работа, означава да не трябва да работиш усърдно никога повече.

Така или иначе, съкращенията първи ще усетят работещите на срочен или граждански договор, за които няма да имат заместници. За сега се знае, че ново и по-драстично намаляване на добавките към заплатите се очаква за около 26 хиляди служители в транспорта, които ще трябва да се сбогуват с около 40% от допълнителния доход начисляван върху основната работна заплата. Според запознати, това е цената, която транспортните служители трябва да платят, за да си запазят работата.