За периода от 2002 до 2016 г. България е изхарчила около два милиарда лева - или средно по 150 милиона лева годишно национално и европейско финансиране, за въвеждане на електронно управление. За сравнение, безспорният лидер Естония е дала около 50 милиона лева, от които 70 процента са за хардуер. Използвани са почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код. Това сравнение правят от Българската стопанска камара (БСК) в 18-тата поред публикация от темата "Стига вече!".

Къде е България и къде Естония след близо две десетилетия от първоначалните стъпки за въвеждане на електронни услуги?

У нас работата започва през 2002 г. с приемането на "Стратегия за електронно управление". Естония още година по-рано представя национална лична карта с вградена електронна идентификация, която дава достъп до 5 000 услуги (днес) от 900 информационни системи. С нея естонците могат да получат достъп до услугите на банки и компании за комунални услуги, да плащат билети за паркинг или градски транспорт, а при нужда от спешна помощ лекарите могат да я ползват, за да видят електронния здравен картон на пострадалия с цялата нужна информация - епикризи, рецепти, рентгенови снимки и т.н. Всеки собственик на такава лична карта получава и официален имейл адрес.

През 2016 г. България решава да последва примера на Естония и създава съвет.

Както споменахме, Естония предлага 5 000 електронни услуги, повечето от които комплексни. България - 2 900 електронни услуги, 87% от които "първични". Едва 19% от администрациите предоставят е-услуги у нас, а само 12% имат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги. Още нещо: всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само и единствено на хартиен носител. Затова сигурно не е учудващо, че броят на принтерите в администрацията расте три пъти по-бързо от броя на сървърите. В същото време естонската администрация пести по два тона хартия всяка година.

3% от административните структури въобще не приемат електронно подписани документи, а 98% от заявленията за е-услуги са само към пет администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.

Затова и само 19% от българите са "общували онлайн" с администрацията през последните 12 години - при 77% в Естония. Там повечето нотариални услуги се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн.

От 2007 г. насам в балтийската държава са необходими само 15 минути за създаване на фирма, като компанията бива легализирана в рамките на часове, а предприемачът може да започне работа същия ден. В България за започване на бизнес са нужни 23 дни! А вече започнали работа, българските мениджъри отделят 16% от времето си за справяне с бюрократичните разпоредби - 2.4 пъти повече, отколкото в Естония.

Към 2017 г. Естония вече има единна информационна система за обмен на данни и информация в реално време между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите. Има и е-училище, което свързва родители, учители и ученици с цялата нужна информация. Отново в реално време.

Естонците няма нужда на носят и купища документи в себе си, докато шофират. Книжка, застрахователни документи, такива на колата и още куп други са ненужни, тъй като цялата информация е в електронната лична карта. От 2007 г. те гласуват и в интернет с този документ.

До какво води това?

По показателя "Публични институции" на World Economic Forum Естония е на 22-ро място, а България - на 107-мо. От 190 държави Световната банка поставя Естония на 12 позиция по ниско ниво на трудност за започване на бизнес - ние сме на 50-то.

Цялото сравнение и източниците вижте ТУК.