Европейската комисия предложи вчера, 10 януари, обширен пакет от мерки за създаване на нова енергийна политика за Европа, целящ борба с промените в климата и увеличаване на енергийната сигурност и конкурентноспособност на ЕС. За материала е ползван документът за размисъл, публикуван вчера от Брюксел.

Пакетът от предложения установява набор от амбициозни цели относно емисиите на парникови газове и възобновяемата енергия и има за цел създаването на истински вътрешен енергиен пазар и засилването на ефективното регулиране.

Европейската комисия предлага Европейския съюз още  сега да поеме ангажимента да намали емисиите на парникови газове с поне 20 % до 2020 г. Освен това Комисията смята, че международното споразумение за енергийната рамка след 2012 г. трябва да доведе до 30% намаление на вредните емисии в развитите държави до 2020 г.

По този повод Барозу заяви, че по същия начин, по който енергийните въпроси са била сърцевината на ЕС при основаването му, така и сега енергийната политика отново трябва да заеме централно място. Андрис Пиебалгс, комисарят по енергийната политика, каза следното: „Ако днес вземем правилното решение, Европа може да поведе света към нова индустриална революция: развитието на нисковъглеродна икономика".

Пиебалгс е изразил европейската амбиция за създаване на работещ вътрешен (енергиен) пазар, екологично чист и ефективен „енергиен микс" и правилна насока на научноизследователската и развойна дейност. По този начин ЕС може да поеме лидерската позиция в световната енергетика; ако се избере погрешният сценарий Европа ще е „следваща".

Комисарят по околната среда Ставрос Димас е посочил, че комисарите на ЕС са се споразумели за „серия от амбициозни, но реалистични мерки, които ще подкрепят нашите глобални усилия за ограничаване на промяната на климата и нейните най-вредни последствия".

Европа е изправена пред сериозни предизвикателства. Шансът температурите в глобален мащаб да нараснат с повече от 5°C през този век е повече от 50%. Прогнозите към момента сочат, че вместо до намаление, енергийната и транспортна политика ще доведат до увеличение на емисиите в ЕС с около 5% до 2030 г. Ако се запазят сегашните тенденции и политики, зависимостта на ЕС от вноса на енергия ще скочи от 50% от днес до 65 % от него през 2030 г. В допълнение към това, вътрешният енергиен пазар остава незавършен, което осуетява получаването от европейските граждани и икономика на всички предимства от енергийната либерализация.

Три са основните концепции за справяне с тези предизвикателства, които предлага Комисията:

1. Истински вътрешен енергиен пазар: свобода на избора на потребителите на енергия от ЕС. Проучването на конкуренцията в сектора (виж съответния материал в money.bg) показва, че е необходимо по-нататъшно действие за разграничение на енергийното производство от енергийното разпределение. Изисква се също по-строг независим регулаторен контрол, който да взема предвид европейския пазар като цяло, както и мерките на национално ниво.

2. Ускоряване на прехода към нисковъглеродна енергия. ЕС желае да запази позицията на световен лидер по отношение на възобновяемата енергия, като предлага до 2020 г. 20% от  нейния енергиен микс да се получава от възобновяеми енергийни източници

Това ще изисква масивен ръст на всичките три сектора на възобновяема енергия: електричество, биогорива и климатизация, вентилация и отопление. Целта за енергията, която трябва да бъде получена от възобновяеми източници, ще бъде допълнена от минимална цел за биогоривата в размер на 10%. Това ще бъде подкрепено от законодателен пакет от 2007.

Комисията ще предложи също така стратегически Европейски план за енергийната технология. Европейският съюз ще увеличи поне с 50% своите годишни разходи за енергийни изследвания през следващите седем години. Ядрената енергетика е основен механизъм в изграждането на нисковъглеродна енергийна схема в ЕС. Понастоящем ядрената електроенергия съставлява 14% от енергопотреблението в ЕС и 30% от електроенергията в него. Всяка отделна държава-членка сама ще реши, в каква степен да разчита на ядрена електроенергия.

3.  Енергийна ефективност. ЕС предвижда да бъдат спестени 20% от общото първично енергопотребление до 2020 г. Ако този стремеж се увенчае с успех, това ще означава, че до 2020 г. ЕС ще използва приблизително 13 % по-малко енергия, отколкото днес, като по този начин спестява 100 милиарда евро и изхвърлянето в атмосферата на около 780 тона въглероден двуокис всяка година.

Предложенията, базирани на тези три концепции, ще трябва да бъдат подкрепени от съгласувана външна политика. На сцената на международната енергийна политика, ЕС трябва да отстоява своите позиции единодушно.

Европейският съюз не може да постигне целите на своята енергийна политика и политиката си по отношение на промяната на климата самостоятелно. Той трябва да работи едновременно с развитите и развиващите се страни, както и с потребителите и производителите на енергия.  Европейският съюз ще разработи ефективни солидарни механизми за справяне с кризи на доставката на енергия и активно ще развие обща външна енергийна политика, за да може в нарастваща степен да „говори в един глас" с трети страни. Той ще положи усилия да развие истински енергийни партньорства с доставчиците, базирани на прозрачност, предсказуемост и реципрочност. 

Комисията предлага цяла серия от конкретни мерки, за да засили международните споразумения, включително Договора за енергийната харта, режима за климата след протокола от Киото, разширяването на търговията с емисии към глобални партньори и по-нататъшно разширяване на двустранните споразумения с трети страни. Като основни нови инициативи, Комисията предлага да се развие широко партньорство между Африка и Европа и да се постигне международно споразумение относно енергийната ефективност.

Спешно са необходими конкретни действия. Секторното проучване, стратегическият преглед и планът за действие, взети заедно, представляват сърцевината на предложената нова европейска енергийна политика. Този процес търси начини за преминаване от принципите към конкретни законодателни предложения. Комисията ще търси одобрение на своите предложения относно енергетиката и промяната на климата по време на Европейския съвет през пролетта и ще предложи законодателни мерки.