Спирането на доставките на руски петрол ще даде особен привкус на днешната (сряда, 10 януари) среща на комисарите на ЕС по въпроси свързани с енергийната политика на Съюза, коментира EUOBSERVER. Но действителните проблеми са далеч по-значими, отколкото сблъсъка с Русия.

Ангела Меркел вчера заяви, че Москва е „разрушила доверието" със спирането на петрола по тръбопровода „Дружба". 12% от нефта на Европа тече през Беларус, както и 20% от газта през Украйна, с която преди година Русия също имаше търкания.

Изводът за европейските политици е, че трябва да се намали енергийната зависимост на Европа от Русия. Брюксел желае „да говори в един глас" към Москва. Трябва да се повиши солидарността в ЕС за споделянето на енергия, да се търсят нови доставчици в Централна Азия и да се изграждат повече ядрени реактори.

Обаче всичко това са по-скоро хубави думи, отколкото истини. Защото държавите на ЕС не могат дори да се споразумеят за започване на преговори с Русия. Берлин и Будапеща на своя глава са сключили големи двустранни договори с Москва. Режимите на Казахстан и Туркмения са по-трудни за контактуване дори и от Москва. Населението на ЕС не желае повече АЕЦ.

Руският проблем може да се влоши още повече. Изследвания на МАЕ (Международната агенция по енергетиката, IEA) установяват, че още през 2010 повредени тръби и недостатъчни инвестиции в нови полета могат да доведат до катастрофално намаляване на добиваните за експорт и за национални нужди газови обеми в Русия.

Но дори Европа да реши успешно проблемите си с Кремъл, два фундаментални проблема ще останат: запасите на петрол в света намаляват, а бреговете на Европа са изложени на рисковете на промяната в климата.

МАЕ предвижда, че запасите на петрол към 2030 ще достигнат точката, след която ще започнат да намаляват, а търсенето на петрол ще продължи да нараства с 41%. Енергийният гуру на САЩ Джереми Рифкин предвижда „невиждани в човешката история проблеми", след като световните суперсили се насочат едновременно към ресурсите в Средния Изток и Арктика.

За ЕС вече е ясно, че настоящите модели на енергийно потребление ще повишат средните температури до 2100 с 5 градуса Целзий. Този процес на Стария континент през 2071 ще доведе до смъртта на 40,000 души годишно от природни бедствия и стихии. Морското ниво ще се покачи с 1 метър, а Средиземноморските държави ще бъдат поразени от суша.

Новият план на действие (Action Plan) на членовете на ЕС предвижда нова индустриална революция, според която Европа ще трябва да намали емисиите си с 30% до 2020, а общото потребление на енергия в целия съюз за същия период трябва да спадне с 20%.

Революцията визира изграждането на ферми за вятърна, водна и слънчева енергия, производства във фабрики с нулеви емисии, домове за хората с минимален разход на енергия, коли на биогорива и купуване на електричество на изцяло либерализиран и възможно най-ефективен вътрешен Европейски енергиен пазар.

Прекалено хубаво звучи всичко това. Защото стремежът в ЕС е да се достигне до ниво едва 10% от възобновяеми енергоизточници до 2010. Футуристичните продукти ще трябва да воюват с могъщи интереси като автомобилостроителното лоби. А членовете на ЕС с фирми гиганти в енергетиката като Германия и Франция вече се противопоставят на плана за пазарна либерализация.

Една от най-сериозните задачи на ЕС е да промени начина на мислене и в другите най-големи енергийни замърсители - САЩ, Индия и Китай. Само Китай планира изграждането на нови 500 ТЕЦ на въглища през следващите 25 години, което ще направи смехотворни усилията за намаляване на емисиите по протокола от Киото.

През миналия месец САЩ включи белите мечки в списъка на застрашените видове - ледените шапки се топят и хабитатът на най-големия хищник на Земята търпи необратими промени. Добра Америка? А защо се премълчават въпросите за емисиите и за петролните кладенци на Аляска? През тази седмица Вашингтон започна груба атака срещу схемата за търговия с емисии на ЕС - новите проекти могат да смъкнат с няколко процента печалбите на американските въздушни компании ...