Единната валута беше създадена с цел да обедини Eвропа след падането на Берлинската стена. Валута, която да доведе до просперитет и интегритет на страните в Европа. Вместо това еврото сега изглежда, че прави точно обратното.

В момент, в който европейските лидери се опитват да намерят обща формула за излизане от кризата, напрежението в Европа нараства и то не само заради еврото. След 60 години обединение пътят напред изведнъж стана трудно откриваем.

На повърхността изглежда, че Европейският съюз е невероятен успех. Икономиката на блока е два пъти по-голяма от тази на Китай и Япония поотделно, като 17-те млрд. евро БВП надминават дори и американското производство. ЕС е най-големият търговски партньор на САЩ, като заедно двете икономики представляват половината от световния БВП и една трета от глобалната търговия.

Ако погледнем в дълбочина, ще видим, че Европа се намира в сериозна демографска и икономическиа гриза, докато положението в Азия е тъкмо обратното. Застаряващото населени започва сериозно да тежи на националните бюджети, което от своя страна помпа държавния дълг на страните от Стария континент.

По всичко личи, че настоящата криза, която е свързана с еврото, има дълбоки корени в различията между севера и юга, бедните и богатите, експортно ориентираните и икономиките водени от услугите. Имаме една валута, но малко общи правила, които често не се спазват.

Евентуалното разковниче на проблема ще включва коренни промени във функционирането на ЕС и еврозоната, като една от тях е намесата в делата на независимите държави. Необходимо е създаването на мегафинансовото министерство, както и финансов министър, овластен да се намесва на национално ниво. Освен това политиките по отношение на данъците и пенсиите трябва да бъдат конвергирани.

В настоящият момент обаче сме далеч от това да говорим, че страните от Общността са склонни да редуцират суверенитета си. Това призна и ръководителят на Европейската комисия, който допълни, че ЕС е изправен пред най-сериозното предизвикателство от създаването си досега.

В момента дори има националистически вълни, които намаляват силата на колективната отговорност и споделения суверенитет, който е в основата на ЕС. В днешно време евроскептицизмът тръгва от крайнодесните партии, които в един глас се обявиха против емигрантите, глобализма и достига управляващите партии в някои от най-успешните страни-членки.

Всичките принципи върху които беше построена еврозоната, а именно - без бъдещи фалити на страни и без огромни държавни дългове, вече са мъртви и няма нова основа върху която да се стъпи, посочва френският икономист и историк Никола Баверез.

По думите му политическите лидери подценяват опасностите, които крие разпадането на еверото. Това далеч не е само още една рецесия, а истинска криза на ценностите, политиките и принципите. Според Баверез напрежението, което сега се усеща, може да бъде опреличено единствено с разпадането на Съветския съюз.