ЕЦБ понижи лихвите в още по-негативна територия

По време на срещата на управителния съвет на Европейската централна банка, който е последният под ръководството на Марио Драги след осем години на чело на организацията, финансовата институция понижи основния лихвен процент по депозитите в още по-негативна територия, като той беше свит с 10 базисни пункта до -0,5%. Същевременно основния лихвен процент по операциите по рефинансирането остава на рекордно ниската си стойност от 0%, а лихвата по заемите също запази стойността си от 0,25%. От институцията посочват в прессъобщение, че се очаква тези равнища да се запазят без промяна или да бъдат понижени допълнително, докато от банката не видят, че индексът на потребителските цени не се задържи трайно до техния таргет от малко под 2%.

Защо очакваното ново понижение на лихвите не е добра новина за банките?

Тази седмица ЕЦБ решава колко и какви мерки да предприеме за стимулиране на икономиката на еврозоната

Също така, програмата за изкупуване на активи ще бъде възобновена от 1 ноември, като ЕЦБ ще инжектират по 20 млрд. евро в икономиката. Тя ще бъде в действие за "колкото време е необходимо", за да бъде подкрепена политиката на отрицателни лихвени проценти и ще бъде прекратена малко преди те да започнат да се повишават. Реинвестициите по плащанията по главниците на падежиращите ценни книжа, придобити чрез програмата за изкупуване на активи, ще продължат за удължен период от време, дори и след като управителният съвет на ЕЦБ започне да повишава основните лихвени проценти.

Модалностите на новата серия от тримесечни целеви операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) ще бъдат променени, за да се запазят благоприятните условия на банково кредитиране, посочват от институцията. Сега лихвеният процент по всяка операция ще бъде задаван според средната лихва, прилагана при репо операциите за съответното TLTRO в евросистемата, а за банките, чието нетно кредитиране надхвърли бенчмарка, ще се прилагат преференциални равнища на TLTRO III.

Кристин Лагард готова да продължи политиката на ниски лихви като шеф на ЕЦБ

Наследникът на Марио Драги вероятно дори ще доразвие тази линия

Не на последно място, ЕЦБ въвежда двустепенна система за облагане на размера на депозитите в банките, надвишаващ минималните резерви, като част от тях ще бъдат освободени от отрицателните лихвени равнища.

"Днешните решения бяха взети в отговор на продължаващите ниски равнища на инфлацията. Всъщност, данните преди последното заседание на управителния борд показват продължаващата слабост на икономиките в еврозоната, съществуващият риск от свиване на растежа и затихващия инфлационен натиск", каза Марио Драги по време на пресконференцията след срещата на ръководството на ЕЦБ. По думите на президента на институцията, това се е отразило и на допълнителното понижаване на прогнозираната инфлация, въпреки добрите сигнали, идващи от заетостта и покачващите се цени в икономиките от еврозоната. "С днешния сериозен пакет от политики в паричната сфера, ние осигуряваме значителни парични стимули, за да гарантираме, че финансовите стимули ще останат много благоприятни и ще подкрепят експанзията в еврозоната", каза още Драги.

Президентът на ЕЦБ припомни, че икономическият растеж в еврозоната през второто тримесечие е 0,2% на годишна основа, след като се покачи с 0,4% през предходното тримесечие. Данните за третото тримесечие показват запазване на умерения темп на растеж на стопанството във валутния съюз, което отразява слабостта на икономиката в контекста на слабата международна търговия и съществуващата несигурност на глобално равнище, които оказват влияние най-вече върху производството в еврозоната. "Същевременно секторите на услугите и строителството показват силно развитие, като са подпомогнати от благоприятните финансови условия в еврозоната, продължаващото покачване на заетостта и ръста на заплатите", каза още Драги.

Според прогнозата на ЕЦБ, реалният брутен вътрешен продукт в еврозоната ще нарасне с 1,1% през 2019 г., с 1,2% през 2020 и с 1,4% през 2021 г. В сравнение с предишната прогноза, направена през юни, очакванията за тази и следващата година са ревизирани надолу. Основните рискове пред валутния съюз според централната банка са геополитически - нарастващия протекционизъм и слабостта на възникващите пазари.

Според евростат през август и юли инфлацията е възлизала на 1%, като ниският ѝ ръст в сферата на енергийните продукти е бил компенсиран донякъде от поскъпването на хранителните продукти. Очакванията са в контекста на цените на петрола инфлацията да спадне, преди да се повиши около края на годината, посочва Драги. "В средносрочен план очакваме инфлацията да се повиши, подкрепена от мерките, които взехме, икономическата експанзия и покачването на заплатите", каза той. Въпреки това през тази и следващите две години прогнозата за инфлацията на ръководената от него институция е ревизирана в посока надолу, най-вече заради ниските цени на енергийните продукти и средата на по-нисък растеж.

Според данните, които той изнесе, кредитирането към нефинансовите предприятия е продължило да расте с 3%, макар че краткосрочните заеми, които са най-чувствителни към цикъла, показват индикации за забавяне. Годишният темп на покачване на кредитирането към домакинствата е 3,4% на годишна основа през юли, след като нарасна с 3,2% през юни. "Като цяло, банковото кредитиране е облагодетелствано от ниските основните лихвени проценти", заключи Драги.

"За да можем да се възползваме от пълните ползи от нашите мерки, политики от други сфери трябва да допринесат още повече за постигане на потенциалния дългосрочен растеж", каза Драги. "Имплементирането на структурните политики в икономиките от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се подпомогнат производителността и постигането на потенциалния икономически растеж, както и понижаване на структурната безработица."

В отговор на въпрос от репортер от Bloomberg, Драги отново акцентира, че е време фискалните стимули да подпомогнат икономиката. Той посочи, че в други страни, чиито централни банки имат сходни възможности за провеждане на парична политика, именно активните фискални програми са били двигателя за постигането на инфлационните таргети и растежа през последните 6-7 години. "Всички неща, които виждате в Европа - създаването на повече от 11 млн. работни места за кратък период от време, възстановяването и устойчивият растеж през последните тримесечия бяха до голяма степен резултат от нашите парични политики, но нямаше почти нищо друго. Време е фискалната политика да поеме от тук нататък", каза Драги.