За българските малки и средни предприятия (МСП) 2012 г. ще бъде извънредно трудна, а за някои от тях със сигурност ще е последната година на тяхното бизнес развитие. Според редица изследвания, в т.ч. и на анализатори от БСК, които от няколко години изследват задлъжнялостта в българския бизнес, през настоящата година не са изключени множество фалити и то особено на МСП. Те предвиждат дори

серия от верижни фалити на фирми от редица производства, които разчитат предимно на вътрешното потребление

Както е известно то бележи траен низходящ тренд през последните 3-4 години, поради ограничените доходи на средния българин, който е с най-ниските доходи в ЕС.

Голяма част от ликвидните проблеми пред фирмите длъжници и особено на МСП се дължат на забавени плащания от държавни и общински структури към тях. Ограниченото кредитиране у нас възпрепятства по-голямата част от представителите на бизнеса у нас  да работи ритмично и да се развива в посока на модернизацията му и прилагане на иновациите.

Това обстоятелство води до стагниране на проектите, с което се възпрепятства разширяването  и модернизацията, както и прилагането на водещите постижения в индустрията, защитени с патенти и полезни модели.  Наистина у нас има няколко експортни отрасли, които относително по-лесен достъп за кредити, но те формират само част от облика на българската икономика. Част от проблемите на МСП у нас се дължат на липсата на добро обезпечение от тяхна страна - наличие на остаряло оборудване и спадащи цени на недвижимите имоти у нас. Друга, важна част от проблемите им се основават на тежките ликвидни проблеми, най-вече поради липса на поръчки и слабо вътрешно потребителско търсене. Поради това банките се въздържат да им отпускат кредити толкова лесно, колкото беше до 2008 г. и до свеж паричен ресурс е силно ограничен достъпът им на този етап.

Възможност за достъп на финансов ресурс на МСП е ОП „Конкурентоспособност", но за съжаление все повече са собствениците на фирми, които не желаят да кандидатстват по нейните схеми. Това е поради редицата проблеми, които или те са изпитали досега или това се отнася за техни контрагенти, които са се „опарили" през последните пет години, ако са кандидатствали за грант от тях.

Към края на януари 2012 г. над 50 % са отказите за финансиране по някои схеми на ОП "Конкурентоспособност"

Откази са налице най-вече по формални причини - липса на някое удостоверение или друг документ с изтекъл срок от 2-3 дни.

Това обстоятелство отблъсква представителите на малкия и среден бизнес да кандидатства по нейните грантове за в бъдеще.  Причини за това са  тромавите и мудни процедури по одобряването на проектите от междинното звено на тази оперативна програма, което е специализирана дирекция при Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия. Много често близо 1 година, а понякога и повече от година, се бави оценката на проектите по ОП „Конкурентоспособност" по редица популярни схеми сред представителите на малкия и средния бизнес.  Редица собственици на фирми кандидатствали по тази ОП, на които кредитът е станал изискуем, а грантът от оперативната програма все още не е постъпил по сметките на фирмата. Тогава банките започват да си търсят порите от кредита за сметка на обезпечението.

Наложителен е прелом в работата на ръководството и експертите от Агенцията за малки и средни предприятия, в т.ч. и оптимизиране на ръководния й и изпълнителски екип. Крайно необходимо е и аутсорсване на оценяването на проекти извън нея, за да се осигурят бързи процедури за разглеждане на проектите. Най-добре могат да оценяват инвестиционни проекти търговските банки и поради това следва незабавно оценката на проектите по големите инвестиционни схеми по ОП „Конкурентоспособност" да се прехвърли от междинното звено при агенцията на кредитните дирекции на  банките.

Шанс за МСП е инициативата Джеръми

Тя следва час по-скоро да стане по-добре позната за тях, тъй като е една нова възможност за достъп до финансови ресурси. Първото споразумение с ЕИФ за функционирането у нас на инициативата JEREMIE бе сключено от предходното правителство през м.май 2009 г. Споразумението с ЕИФ беше предоговорено през април 2010 г. по времето на мандата на сегашното българско правителство от ръководния екип на МИЕТ.

При предоговорянето на финансовото споразумение е предвидено значително по-голяма сума да е предназначена за рисково финансиране на бизнеса, за сметка на кредитните линии и финансирането на гаранционни фондове, каквито основно се използват в другите страни - бенефициенти по JEREMIE.  Засега напълно непознати за браншовите организации на малкия и средния бизнес са фондовете за рисково дялово и дългово финансиране по инициативата Джеръми.

Четири фонда по тази инициатива се предвижда да заработят до средата на 2012 г. покриват почти целия спектър на финансиране на едно малко и средно предприятие. За три от тях -  Рисковият фонд venture capital, Фонда за растеж и Фондът „Мецанин", са обявени кои ще са фондмениджърите. Договорите между ЕИФ и фондмениджърите на трите фонда ще бъдат сключени до края на зимата на 2012 г. и те ще се подпомогнат МСП, които остро се нуждаят от свежи парични ресурси. Фондмениджърът на четвъртия фонд, който е от 21 млн.евро  предстои да сключи договор с ЕИФ през пролетта на 2012 г. На първия т.нар. рисков фонд venture capital, фондмениджърът е  добре познатия у нас фонд „Невек". Предвидено бе  той да започне да функционира с капитал от 30 млн.евро, но от Невек твърдят, че са в състояние да наберат още 10 млн.евро. По този начин за стартиращите МСП ще бъдат предназначени по тази схема общо 40 млн.евро. На вторият фонд за преобладаващо дългово финансиране от 60 млн.евро  е избран австрийският Mezzanine Menagеment, като българският им партньор е Roslyn Capital Partners. Третият фонд с преимуществено дялово финансиране от 60 млн.евро ще функционира като Фонд за инвестиции в компании в развитие. За фонд мениджър на него е избран фондът Аxxcess capital

Пет български банки подписаха на 14.07.2011 г. договори с изпълнителния директор на ЕИФ Ричард Пели относно прилагане на схемата за кредитни гаранции по инициативата Джеръми. Те са: УникредитБулбанк, ОББ, СиБанк, Райфайзенбанк и Прокредитбанк, а размерът на финансовия ресурс  по гаранционните схеми на петте банки е почти 1 млрд. евро. Досега няколкостотин кредити на МСП, кандидатствали по тази програма пред 5-те банки са одобрени или са в процес на проучване и анализ. За повечето МСП обаче тези кредитни продукти са слабо познати, тъй като част от банките закъсняват с масираната си информационна кампания за тях.

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през настоящата година ще насочи към търговските банки 150 млн. евро или 300 млн. лева към нисколихвено кредитиране на малки и средни предприятия. От МИЕТ предполагат, че лихвеният процент за МСП по тази програма ще бъде между 4 и 6 на сто.

По всяка вероятност аутсорстването на управлението на ОП ще продължи

като се има предвид и подписването на 24.01. 2012 г. от правителството на България на меморандуми за разбирателство, партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС със Световната банка и с Европейската инвестиционна банка.  По този начин с подписването на двата меморандума България си гарантира достъп до знанията, опита и уменията в аналитично-консултантските услуги на най-висококвалифицираните експерти на международните финансови институции.

Тези меморандуми обаче касаят само големите инвестиционни проекти по ОП „Транспорт" и ОП „Околна среда". С оглед на ускоряването на оползотворяването на средствата от ЕС този процес следва да се приветства, но от друга страна - за част българския бизнес от индустрията (с изключения на строителния), за който е предназначена  ОП „Конкурентоспособност" - не се предвижда нищо.

Предложението за намаляване на съфинансирането на българските европроекти по Кохезионния фонд на 5%, което бе представено от премиера Борисов на канцлера Меркел, както и на еврокомисаря Хан, който бе на подписването на меморандумите също не се отнася за МСП от индустрията. Предложението на българския министър председател, което засега не се споделя от посочените евроръководители, се отнася само за големите ни инфраструктурни проекти, при които то засега е от 17 до 20 %. Вероятно 5 % съфинасиране от страна на МСП едва ли е възможно на този етап, но и 50 % съфинансиране, както е по някои от схемите досега е прекалено много за тях?!?