Германия трябва да се възползва от моментния си икономически напредък и да отвори трудовия си пазар за граждани от новите членки на ЕС, предават от Федералното бюро по заетостта днес.

Позовавайки се на ново проучване за въздействието на разширението на ЕС върху пазара на труда, Институтът за развитие на трудовите ресурси отбелязва, че решението на старите европейски членки да затворят пазарите си за работници от Източна Европа до 2011 г. наврежда на вътрешния европейски икономически климат.

В момента Германия е в подем, а през това време пазарът е по-настроен да приема нови работници, отколкото няколко години по-късно, когато не се знае какво ще е икономическото състояние в страната.

Десет нови държави от Източна и Централна Европа се присъединиха към ЕС през 2004 г., което накара много европейски политици от старите 15 страни членки да започнат да налагат ограничителни мерки на пазарите си на труда, бранейки ги от евтина работна ръка. Страни като Великобритания, Ирландия и Швеция обаче, оставиха отворени пазарите си и не наложиха ограничителни мерки.

Много държави в последствие улесниха процедурите по наемане на чужденци от новите страни членки, но Германия и Австрия не промениха нищо в законодателството си. Повечето стари членки включително Великобритания и Ирландия блокираха пазарите си за работници от България и Румъния, които се присъединиха към ЕС в началото на 2007 г.    

Немският икономически министър Майкъл Глос, от консервативната партия, е споделил, че ограничителните мерки са необходим буфер, за да предпазят чувствителни професии като водопроводчици, дърводелци и фризьори. Според изследванията на института, ако Германия отвори пазарите си за нова работна ръка, това ще се отрази стимулиращо на БВП с около половин процент, както и ще повлияе позитивно на експорта.

Вътрешният пазар на ЕС не може да съществува дълго време, ако отделните държави в него се опитват да се защитават една от друга", коментира днес експерт от Институтът за развитие на трудовите ресурси