Докато германската икономика се връща към бавен и стабилен растеж след краткотрайния бум, тя може да разчита на необичаен ресурс, който я предпазва от спад: по-голяма нископлатена работна сила, отколкото осъзнават дори повечето икономисти, пише Bloomberg.
Миналата седмица Маркус Гръбка и Карстен Шрьодер от Германския институт за икономически изследвания в Берлин докладват за това явление. Те отбелязват, че през 2017 г., когато страната е имала почти пълна заетост, около 9 милиона германски работници са били на ниска заплата - т.е. те са печелили по-малко от две трети от средната почасова заплата. Това са 24,5% от всички работни места, значително повече от средната стойност от 18,9% за нископлатените работници, отчетени в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 2016 година.
Делът на нископлатените работници, според Грабка и Шрьодер, не е намалял от 2008 г. насам. Процентът не включва самостоятелно наети лица, чираци, стажанти и хора във военни или алтернативни цивилни програми, а това означава, че двигателят на германската икономика по същество е това, което в Западна Европа се счита за евтина работна ръка.
Средната почасова заплата, използвана от изследователите, е била 15 евро (16.9 долара) през 2017 г. - по-малко от 2003 г., но повече, отколкото през 2013 г. Спадът до голяма степен се обяснява с реформите в началото на 2000-те години, които целяха да премахнат държавната подкрепа за дълготрайно безработните и да ги накара да търсят работа. С изключение на вторичната заетост от изчислението, нископлатените работници в Германия получават около 10,80 евро на час за 35-часови седмици, това е 19,656 евро годишно - по-малко от средната заплата в която и да е страна от ОИСР с изключение на Мексико.
Работните места с ниски заплати съставляват 30% от първоначалните работни места, заемани от хора с миграционен произход - имигранти или деца на имигранти - и 33% от общия брой в посткомунистическите източни райони в Германия. Доходите както на имигрантите, така и на хората от източните райони са сравними с тези на работниците в някои развиващи се страни. Това до голяма степен е това, което прави Германия по-достъпна за живеене в сравнение с други богати европейски нации. То също така помага да се стимулира доминацията на износа на страната и огромният търговски излишък.
Мобилността нагоре по йерархията е ниска. Хората са заседнали в нископлатения сегмент, без голям шанса за напредък. Основната работа с ниско заплащане е реалност за 27,9% от жените в сравнение с 17% от мъжете.
През последните години германските леви политически партии работиха за подобряване на положението на най-лошо платените работници. Въвеждането на минимална заплата през 2015 г., прокарано от Социалдемократическата партия, партньор в последните две управляващи коалиции, увеличи доходите на най-бедните работници, но не намали дела на нископлатените работни места в икономика.
Реагирайки на експортния бум, който продължи до 2017 г. и започна да спада през втората половина на 2018 г., социалдемократите поискаха по-нататъшни подобрения, призовавайки за прекратяване на реформите от началото на века. Но лявоцентристката партия, както и Зелените и левицата, които също се противопоставят на реформите, не са в синхрон с икономическия цикъл.
Германия не може да си позволи по-малко гъвкав пазар на труда. По-голямата държавна щедрост за работниците, постановено от правителството, би била вредна, когато фабричните поръчки се свиват, а търсенето на износа на страната е застрашено от външни фактори като търговската война на Китай и САЩ и заплахите на администрацията на Тръмп от протекционистични мита срещу европейските стоки.
Отнема известно време, докато германските работници осъзнаят, че прозорецът за постигане на структура на заплатите като тези на Франция, Австрия или скандинавските страни се затваря. Заплахата за растежа се вижда в настоящите, мрачни икономически данни - спад от 3,9% на промишленото производство след пика от май 2018 г. и спад от 13% на чуждестранните поръчки от декември означава, че би било опасно да се правят трайни промени в защитата на работниците.
По време на бума, докладите за увеличаване на националния просперитет накараха работниците да жадуват за промяна. Според Фондация Ханс Бьоклер, която следи трудовите протести в Германия, през 2018 г. са загубени повече от 1 милион работни дни от стачки, в сравнение с 238 000 дни през 2017 г., а броят на участниците в стачки се е увеличил до 1,2 милиона от 131 000. Повишената активност вероятно ще продължи, докато не сподне, заради факта, че добрите времена не продължиха дълго, а компаниите не се облагодетелстват за сметка на работниците.
USD
CHF
EUR
GBP
