България се издига леко в класацията на икономическа свобода и рейтингът ни вече е 62.9 пункта: плюс 0.9 пункта спрямо предната година. По икономическа свобода заемаме 28мо място в Европа (от 41 държави), в света сме 59-ти. Средната за целия свят икономическа свобода е 60.3 пункта, за Европа - 66.8 пункта.
Ние попадаме в категорията „умерено свободни". Миналата година в списъка за Европа се намирахме между Италия и Албания, сега разположението е същото, но Албания изпревари България, а Италия слезе едно място под нас. По икономическа свобода Румъния е 1.4 пункта зад нас, Гърция се намира още по-долу.
За 14 поредна година Хонконг има най-високо ниво на икономическа свобода в света. Сингапур е втори с малка разлика, а Австралия е четвърта, което означава, че в Азиатско тихоокеанския регион се намират три от петте най-свободни в икономическо отношение страни.
Половината от най-свободните страни в света се намират в Европа: водят Ирландия, Швейцария и Великобритания, Дания. В Америките най-свободни са САЩ, Канада и Чили. Бахрейн се оказва също много свободна държава.
Защо икономическата свобода се превръща във водещ фактор за оценка жизнеността на дадена икономика? През последните години бе доказана зависимостта между осигуряването на благоприятни възможности и просперитета в икономиката, пише в коментара на изследователите. Доходът на държавите, попаднали в категорията „свободни", е двойно по-висок от тези, влизащи в следващата категория. Твърдението е ясно доказано от корелационната диаграма „икономическа свобода - просперитет".
Ето и десетте категории, по които е извършена класацията: бизнес свобода, търговска свобода, фискална свобода, размер на правителството, монетарна свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода, права на собственост, свобода от корупция, свобода на труд.
Ако се вгледаме в детайлизираната информация за България ще видим, че резултатът ни „развалят" две основни категории - права на собственост (получаваме 30 от 100 възможни пункта) и свобода от корупция (40 „точки"). В тези категории не бележим никакво подобрение спрямо миналата година.
По отношение размера на българското правителство също не сме в много добра позиция спрямо идеалите за класирането - получаваме 56 пункта. Обаче ако отчетем, че по този показател Швеция получава само 3.9 пункта, Великобритания 40 пункта, Германия 34 пункта, Холандия 38 пункта, Австрия 25 пункта, можем да се замислим дали за икономическото благоденствие не е по-добре да „загубим точки" в някоя от десетте категории, така че да можем да осигурим добрата рамка за правене на бизнес.
Добре се представяме в категориите „свобода за търговията" и „свобода на труда"; същото важи за „фискалната свобода", където рекордно ниските данъци ни носят предимство - но данъците бяха понижени още повече по сравнение с 2007, а в класацията по този показател за 2008 се смъкваме надолу.
Сравнително добра е нашата „монетарна свобода", но при разглеждане на методологията установяваме, че в тази категория основно условие за добър резултат е да не са вземат централизирани мерки за контрол на цените в инфлационни условия, с което нашите икономически политици се справиха отлично.
Така че изводът от наличните данни е, че приоритетът в икономическите свободи, които сега се изграждат в България, трябва да се ревизира за подобряване на националния икономически баланс. Пренебрегват се централни моменти като права на собственост и корупция, по което не са направени изводи и подобрения спрямо предходната година и това продължава да тежи върху икономиката.
Kihano4
на 16.01.2008 в 09:51:19 #3hellwitch, благодаря! Да, автора набляга на нашите проблеми, но ние и без това си ги знаем. Моя пост е за тази фалшива статистика. По съвсем същия начин можеш да намериш корелация например между "просперитета" и срока на употреба на облеклата и да направиш извода, че в бедните страни хората трябва да сменят дрехите си по-често за да постигнат "просперитет". Що се отнася до тръбите на парното... Все пак собственичеството трябва да има някъкви граници. Иначе човек може да стигне до там съпрузи да делят леглото си на две и да си плащат такси при преминаване на границата. Абсурдно нали! Така е и с тръбите. Човек не трябва да слиза до нивото на такава дребнавост. Е може би трябва да изключим случаите на екзистенциална бедност, когато всеки лев е ценен. Такива май не са малко в БГ. Това е тъжното.
hellwitch
на 16.01.2008 в 09:10:08 #2Kihano4 добър коментар. Но имам чувството че автора наблегна на това че нашите проблеми са корупцията(извесно на всички) и правата на собственост - нещо което рядко се споменава. И наистина правата на собственост са си проблем тука а дори не се говори за тези проблеми. Например - ако трабите на парното на съседа ти минават през твоя СОБСТВЕН апартамент защо вместо той да ти плаща наем за транзита и да си упътни тръбите така че те да не топлят теб идва някво държавно дружество и ти налага такса мощност. Ето това е пример са масово държавно потъпкване на правото на собственост!!!!
Kihano4
на 15.01.2008 в 18:27:54 #1"Доходът на държавите, попаднали в категорията „свободни", е двойно по-висок от тези, влизащи в следващата категория. Твърдението е ясно доказано от корелационната диаграма „икономическа свобода - просперитет"." Това е "дрън дрън"! Корелацията показва само тривиалното твърдение, че който е беден е беден, а който е богат е богат. Такава статистика е невъзможна, защото икономиките на отделните страни са обвързани и не може да се твърди, че "просперитета" е функция само на "икономическата свобода". Просперитета на развитите държави е следствие и на печалбите реализирани именно в бедните страни. За това съм давал достатъчно примери, а и всички знаем за изнасянето на производствата в бедните страни. Впечатлението, което създава статията е погрешно. Ако една "непросперираща" държава, като Хондурас например, даде въпросната икономическа свобода на корпорациите, то гражданите й ще бъхтят по 12 часа в денонощие за 2 долара и пак ще са бедни. Ако една бедна страна ограничи икономическата свобода на големите корпорации ще ги изгони и в следващата статистика ще попадне пак при бедните. Но даването на икономическа свобода е изгодно за богатите страни и затова четем такива статистики. Всъщност, още по изгодно е корумпирано правителство. Тогава корпорациите имат не икономическа свобода, а пълна власт. Единствения изход е средния път. Ограничаване икономическата свобода на международните корпорации и градене на икономика със собствени сили. За 40-50 години при разумно управление и национална сплотеност може да се постигне задоволителен резултат. А тия дето искат да стават "световни" да идат да се прегледат при психиатър.