Последната година се оказа изключително турбулентна за еврозоната, като най-големите ѝ икономики - Германия и Франция, са изправени пред сериозни политически и икономически трудности, довели до липса на бюджети за 2025 година.
Икономистите предупреждават, че траекторията на двете страни е обезпокоителна. Отсъствието на растеж, фискалните дисбаланси и политическата непримиримост могат да доведат до упадък и загуба на влияние за цяла Европа.
"Европа е изправена пред продължаващ упадък без фундаментална реформа", заяви Нийл Шиъринг, главен икономист на групата в Capital Economics, в свой анализ през декември.
По думите му без решителни мерки "е трудно да се избегне заключението, че бъдещето на Европа е свързано с много нисък растеж, продължаваща загриженост за фискалната устойчивост и намаляващо усещане за авторитет в един свят, който все повече се характеризира със съперничество между суперсилите САЩ и Китай".
Болни гиганти
За разлика от предишната криза с държавния дълг, днешните проблеми не са съсредоточени в по-малките икономики като Гърция, а засягат двете най-важни икономики в Европа. И Франция, и Германия работят с временни бюджети, след като прехвърлиха приходните и разходните разпоредби от 2024 г. в настоящата година, отбелязват експертите.
Франция се бори с висок бюджетен дефицит от 6,1% и държавен дълг от 112% през 2024 г. според МВФ. Новото правителство начело с премиера Франсоа Байру се очаква да срещне трудности при постигането на съгласие между враждуващите депутати за приемане на бюджет 2025.
Германия, от своя страна, е изправена пред предсрочни федерални избори през февруари, след като управляващата коалиция под ръководството на канцлера Олаф Шолц се разпадна поради разногласия относно икономическата и бюджетната политика.
Проблемът на Германия е свързан с недостатъчни разходи и инвестиции, които водят до намаляващ икономически растеж. Както отбелязва Шиъринг, ситуацията в Берлин е пълна противоположност на тази в Париж - фискалната политика със своята "дългова спирачка" е твърде строга. Резултатът обаче е сходен - политическа криза и неяснота как ще се постигне стабилен растеж.
Европейската централна банка се опитва да стимулира икономическата активност в еврозоната чрез намаляване на лихвените проценти. ЕЦБ очаква икономиката на еврозоната да отбележи растеж от 0,7% през 2024 г. и 1,1% през 2025 г., а инфлацията да достигне съответно 2,4% и 2,1%.
Тази година няма да е по-лесно
Високите цени на енергията, забавянето на китайската икономика, политическата несигурност и търговското напрежение създават допълнителни предизвикателства.
Някои анализатори, като Калъм Пикеринг, главен икономист в Peel Hunt, заявиха пред CNBC, че ЕЦБ трябва да бъде по-смела и да предприеме по-големи намаления на лихвите през 2025 г.
Други казват, че това не може да помогне за справяне с комбинация от структурни проблеми като ниския ръст на производителността и външни фактори като потенциалните мита върху европейския внос в САЩ, които вероятно ще бъдат въведени от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.
"Нашият базов сценарий е, че Европа ще бъде изправена пред доста трудна година през 2025 г.", заяви пред CNBC Яри Стен, главен икономист за Европа в Goldman Sachs, като инвестиционната банка прогнозира 0,8% растеж за еврозоната през 2025 г. - в сравнение с 2,5% за САЩ за същия период.
"Идва въпросът също така дали европейският потребител може най-накрая да изненада в положителна посока, тъй като процентът на спестяванията е висок и всъщност има доста пари, които могат да бъдат похарчени, но е малко вероятно да има голяма изненада в положителна посока."
Стен отбеляза, че по-ниските лихвени проценти "ще помогнат донякъде за спестяванията и за стимулиране на потребителските разходи и това е една от причините, поради които всъщност смятаме, че Европа ще отбележи растеж през следващата година, въпреки тези предизвикателства".
USD
CHF
EUR
GBP
